Определение № 66 от 05.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 66 гр. София, 05.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 5.12.2024 г. на ищеца община Драгоман срещу определението от 28.11.2024 г. по т. д. № 47/2024 г. на Софийския окръжен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено исковото производство.

В жалбата се твърди, че неправилно СОС е приел, че предявеният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е недопустим поради липса на правен интерес. Твърди се, че този интерес бил от публичен ред предвид законосъобразното разпределение на държавната субсидия по чл.

22 и чл. 23 ЗНЧ, а това означавало да има яснота по правосубектността на участващите в разпределението народни читалища, като наименованието и неговите елементи по закон били неделима част от тази правосубектност и то следвало да отговаря на изискванията по чл. 9, ал. 5 ЗНЧ. Интересът произтичал и от заявените през 2022 г. претенции на ответника за земеделска реституция или оземляване по § 4, § 5 и § 6 от ПЗР на ЗНЧ със земеделска земя с площ от 50 дка, както и с искания за предоставяне на ползването на общински и държавни сгради, по повод на което се водели съдебни дела пред АССГ и ВАС. Твърди се, че аргументи за тези искания ответникът черпел от невярно посочената в наименованието му година на създаване – 1928 г.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от кмета и председателя на общинския съвет на община Драгоман с искова молба от 9.02.2024 г. срещу Народно читалище „Искра 1928 с.

Круша“, като е посочено, че тя се подава на осн. чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 9, ал. 5 ЗНЧ.

В исковата молба се твърди, че ответното читалище било регистрирано на 22.07.2022 г., със седалище в с. Круша, община Драгоман. При регистрацията бил представен приет устав от 21.05.2022 г., в който било посочено, че читалището е правоприемник на НЧ „Искра 1928 с. Круша“ и на НЧ „Искра Казанлък 1860“, тъй като същите били създадени от лицето Т. И..

Същото лице обаче не присъствало на учредителното събрание от 21.05.2022 г., а вероятно не било и между живите, като нямало данни и за другите учредители да са били членове на предходното НЧ „Искра 1928 с. Круша“. Твърди се, че при учредяването на читалището била 1 нарушена императивната норма на чл. 9, ал. 5 ЗНЧ относно изискванията към наименованието му, и по-конкретно – относно изискването към наименованието да се добави и годината на неговото първоначално създаване, тъй като ответното читалище било създадено през 2022 г., а не през 1928 г. Твърди се, че интересът от иска бил свързан с това, че при определени предпоставки читалището можело да претендира за отпускане на държавна и общинска субсидия за развиване на своята дейност, както и за предоставяне на общински имоти за ползване, които въпроси били от компетентността на кмета и общинския съвет на община Драгоман. В този смисъл интересът от иска за ищеца бил от публичен ред.

Наименованието на читалището било най-важната част от правната идентификация на субекта и то следвало да съответства на законовите изисквания. Поради това е поискано от съда да установи, че вписаното наименование на ответното читалище относно годината на учредяване 1928 г. е в протИ.речие на чл. 9, ал. 5 ЗНЧ, като следвало да се впише правилната година на учредяване – 2022 г.

С разпореждане от 12.02.2024 г. исковата молба е оставена без движение, като е указано на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да отстрани посочени нередовности, измежду които и да уточни исковата молба, като: 1) да се посочи кое юридическо лице от чието име се предявява иска; 2) да се уточни кое вписано обстоятелство е нищожно и на какво основание го намира за такова или се твърди недопустимост на вписването и на какво основание, или е несъществуващо обстоятелство, какви са пороците на учредителното събрание; и 3) да се конкретизира петитума на иска – да се уточни номера на вписването, по кое заявление, по чия партида.

С молба от 19.02.2024 г. е уточнено, че ищци са община Драгоман и общинския съвет на същата община. Посочено е, че се претендира установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно – годината 1928 г. в наименованието на ответното читалище.

Посочено е, че в наименованието следва да се впише годината на създаване съгласно чл. 9, ал. 5 ЗНЧ – 2022 г.

С определение от 23.02.2024 г. производството е прекратено по отношение на ищеца общински съвет на община Драгоман, доколкото същият е орган на местно самоуправление и не е юридическо лице, поради което не притежава правоспособност да бъде страна в гражданско съдопроизводство. Определението е влязло в сила, като необжалвано.

От ответното читалище е подаден отговор на исковата молба от 15.03.2024 г. В същия е заявено, че читалището е създадено през 1928 г. от жителите на с. Круша и е изградено с техния безвъзмезден доброволен труд и дарения, а земята е дарена от жителя на селото – Г.

Р. Г., като то е спряло дейността си, поради това че голяма част от жителите са напуснали населеното място, за да търсят работа в по-големи населени места, като читалището не е закрито според изискванията на чл. 27 ЗНЧ, защото няма решение на общото събрание, както и решение на окръжния съд за неговото прекратяване, а читалището продължавало да има идентификатор по БУЛСТАТ и към момента на учредителното събрание от 21.05.2022 г., чиято единствена цел била възстановяване на дейността му. Поради това било спазено изискването на чл. 9, ал. 5 ЗНЧ, тъй като в наименованието била посочена годината на първоначалното създаване на читалището – 1928 г., а 2022 г. не била такава, а на неговото възстановяване.

В допълнителната искова молба от 8.04.2024 г. ищецът е посочил, че ответното читалище не е било пререгистрирано, а е било новорегистрирано през 2022 г. съгласно писмо от 8.03.2024 г. на Агенцията по вписванията. Посочено е, че не съществува учредително събрание за възстановяване на дейността.

С определение от 1.08.2024 г. делото е било насрочено за първо заседание на 1.11.2024 г., когато е обявено за решаване.

С обжалваното определение от 28.11.2024 г. е отменено определението за даване ход на устните състезания, като исковата молба е върната и производството е прекратено на осн. чл. 130 ГПК. Прието е, че предявеният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуващо обстоятелство е недопустим. Прието е, че липсва правен интерес за ищеца 2 да установява, че част от наименованието на читалището е несъществуващо обстоятелство, а именно – относно вписаната година 1928 г., което по никакъв начин не засяга правната сфера на ищеца. Прието е, че отпускането на субсидия и предоставянето на общински имоти не е обвързано с годината на създаване на читалището или неговото наименование.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Определението е правилно като краен резултат, но само не по изложените в него съображения.

Вярно е, че всеки установителен иск, вкл. и тези по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, е допустим само съобразно общите предпоставки на чл. 124, ал. 1 ГПК, една от които е наличието на правен интерес. Такъв интерес е налице, когато: 1) между страните има спор относно съществуването на правото, задължението, правоотношението или факта /в допустимите от закона случаи – чл. 124, ал. 4 ГПК/, чието съществуване или несъществуване ищецът желае да се установи със съдебното решение, 2) този спор засяга конкретни права на ищеца, и 3) разрешаването на спора със СПН да е в състояние да премахне твърдяното накърняване на правата на ищеца. По тази причина правото на установителен иск принадлежи не само на участниците в спорното правоотношение, но и на лица, които не са негови субекти, стига от съществуването или несъществуването на това правоотношение да зависят техни права[1].

В случая последните две условия не са налице. От една страна, вписаното процесно обстоятелство, представляващо част от наименованието на ответното читалище, по никакъв начин не накърнява правата на ищеца – юридическото лице община Драгоман.

Несъстоятелно е изтъкнатото от ищеца, че този интерес бил от публичен ред с оглед възможността на читалището да претендира за отпускане на държавна и общинска субсидия за развиване на своята дейност, както и за предоставяне на общински имоти за ползване, които въпроси били от компетентността на кмета и общинския съвет на община Драгоман.

По правило по реда на ГПК се защитават частни интереси и частни права, а не публични такива, с изключение на случаите, когато прокурор участва в граждански дела /чл. 26, ал. 3 ГПК/. Подобно изключение за общините не е предвидено. Правата на общината като юридическо лице са частни и само тяхното накърняване е основание за предявяване на иск по реда на ГПК. Публичноправната компетентност на органите на местно самоуправление и местна администрация /кмет, общински съвет/, вкл. с оглед правомощията за подпомагане дейността на читалищата по ЗНЧ, е ирелевантна към обосноваване на интереса от настоящия иск, тъй като страна по настоящото дело е юридическото лице, а не органите на местна власт. Тази компетентност е на органите, а не на общината, която като юридическо лице не притежава публични правомощия, а в това й качество може само да участва в гражданскоправния оборот. От друга страна, не става ясно как евентуалното уважаване на настоящия иск ще премахне твърдяното накърняване на правата на ищеца. Дори и да се приеме, че публичният интерес е релевантен за допустимостта на иска, то с какво този интерес би бил защитен, ако се установи, че част от наименованието на ответното читалище е несъществуващо обстоятелство, при положение, че и да беше с друго наименование читалището ще продължи да съществува и общинските органи пак ще са длъжни да го подпомагат по реда на ЗНЧ. Ето защо липсва правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск. Наред с това следва да бъде добавено и следното:

Искът за установяване несъществуването на вписано обстоятелство е иск за факт /чл. 124, ал. 4 ГПК/ и този факт е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно – когато въобще липсва или е нищожен правният акт, въз основа на който се твърди, че е възникнало вписаното обстоятелство /ТР № 1/6.12.2002 г. на ОСГК – ВКС/. Валидността се преценява към момента, в който се твърди, че е възникнало обстоятелството. Когато се атакува вписване на дадено обстоятелство, то може да се атакува само в цялост, а не частично. В случая обаче не се атакува вписването на цялото наименование на ответното читалище, а се атакува вписването само на част от него, което е 3 недопустимо по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, при положение, че се касае до едно вписване. По-същественото обаче е, че липсват твърдения на ищеца за невалидното възникване на вписаното обстоятелство, тъй като ищецът не оспорва, че на учредителното събрание на читалището е взето решение за това наименование, фигуриращо и в приетия устав. Доводът за нарушено изискване на чл. 9, ал. 5, изр. 3 ЗНЧ не е релевантен към валидността на възникване на вписаното наименование. Изискванията по чл. 9 са част от реда на учредяване на читалището, който, ако е бил нарушен, би могъл да бъде основание за неговото прекратяване на осн. чл. 27, ал. 1, т. 4 ЗНЧ. Иск за прекратяване обаче може да предяви само прокурорът пред окръжния съд по седалището – чл. 27, ал. 2 ЗНЧ. Друго лице, вкл. общината, не е легитимирано да предяви подобен иск, какъвто и по настоящото дело не е предявен.

По изложените съображения предявеният иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е недопустим.