Решение № 4758 от 19.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4758 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330118917 по описа за 2022 година

С исковата молба ищцата Т. И. П. е предявила против Б. И. С. следните кумулативно обективно съединени искове: за разпределение на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на ползването, съобразно съсобствените им идеални части, на правото на ползване на поземлен имот, представляващ дворно място – общинска частна собственост, с идентификатор № *** по КККР на гр. ***, находящо се в ***, както и ползването на подпокривното пространство в жилищна сграда с идентификатор № ***, съединен при условията на евентуалност с искане за присъждане на обезщетение в полза на съсобственика, на който е разпределено реално ползване, несъответстващо на правата му; иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да осигури достъп на ищцата до подпокривното пространство в жилищна сграда с идентификатор № ***, в изградена в дворно място – общинска частна собственост, с идентификатор № *** по КККР на гр. ***, находящо се в ***.

Производството по делото се развива след като с Определение № 2836/08.03.2023 г., постановено по делото съдът е обединил на основание чл.

213 ГПК производството по гр.д. № 18917/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, и производството по гр.д. № 422/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, като е постановил производството да продължи за разглеждане като гр.д. № 18917/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 66, 94 кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 11, 65 кв.м., представляващи друг вид самостоятелни обекти, които се ползват за жилищни нужди на първи (приземен) етаж в жилищна сграда с идентификатор № ***.

Сочи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 81, 87 кв.м., представляващ жилище на втория етаж в жилищна сграда с идентификатор № ***. Твърди, че жилищната сграда е изградена в дворно място – общинска частна собственост, с идентификатор № ***. по КККП на гр. ***, находящо се в ***. Сочи, че през 1970 г. в полза на общия наследодател на страните – К. А. С. е учредено право на строеж върху чуждо дворно място за предвидена жилищна сграда по плана на кв. ***, представляващо парцел *** в квартал *** с площ от 436 кв.м. – по силата на нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот от *** г. твърди, че собственик на дворното място е Община ***, но по силата на действащото към този момент законодателство лицето, в чиято полза е учредено право на строеж може да ползва целия имот. Сочи, че след смъртта на техния наследодател през *** г. и по силата на договор за доброволна делба страните са извършили делба на недвижимите имоти в застроената в имота жилищна сграда, но не са разпределили ползването на дворното място съгласно техните права – по ½ ид.ч. за всяка от страните, както и ползването на общото подпокривно пространство в жилищната сграда. Твърди, че въпреки, че ответникът притежава единствено съответстващите на собствеността му ид.ч. от общите части на жилищната сграда е заключил вратата към подпокривното помещение и не позволява на ищцата да премине през собствения на ответника втори етаж от сградата за да достигне до подпокривното помещение, което следва да се ползва за сервизни нужди и складиране на вещи от двамата съсобственици, доколкото представлява обща част на сградата. Сочи, че покривът на сградата е компрометиран, като ответникът отказва да осъществи ремонт и да допусне ищцата до подпокривното пространство за осъществяване на оглед и предприемане на необходимите действия за ремонт. По така изложените съображения моли за разпределяне на ползването между страните.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. И.

С. е депозирал отговор на исковата молба. Счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Сочи, че исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност, тъй като в исковата молба не е посочен електронен адрес на ищеца или негов представител и липсва заявление за връчване на книжа по електронен адрес. Сочи, че в исковата молба не е посочен размерът на претендираното обезщетение, като в обстоятелствената част не са изложени обстоятелства във връзка с това искане. Твърди, че исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност и по иска с правно основание чл. 109 ЗС, тъй като формулираният петитум не отговаря на изложените в обстоятелствената 2 част на исковата молба твърдения. Счита, че ако разпределението на ползване е невъзможно съобразно правата на страните исковата претенция следва да се отхвърли. Твърди, че между страните е постигнато съгласие относно разпределение на правото на ползване, което не е обективирано във формален договор, но е изразено чрез изграждане на огради в имота. Сочи, че не са възникнали съществени обстоятелства, налагащи промяната на правото на ползване, поради което ползването следва да продължи съобразно досега осъществявания начин и исковата претенция за разпределяне на ползването на дворното място следва да се отхвърли като неоснователна. Твърди, че съобразно постигнатото между страните съгласие, ответникът ползва частта от имота, в която е ситуирана собствената му сграда, при външни граници на реалното ползване: имот ***, имот *** и ул. „***“ и вътрешни граници: оградата, изградена от стълбищната клетка към имотната граница с имот *** и втора ограда, изградена от улицата към жилищната сграда. Сочи, че в тази част на дворното място е извършил редица подобрения и благоустройства, които следва да бъдат съобразени. Твърди, че именно в изпълнение на постигнатите договорености ищцата е предприела действия по обособяване на нови входове в жилищната сграда за достъп до собствения й самостоятелен обект в сградата. Сочи, че ищцата е премахнала най-ниската част от стълбищната клетка, като е изградила помещение, по който начин сама се е изолирала от стълбищната клетка и сама се е ограничила от входа, ползван от ответника. Оспорва искането за разпределение на ползването на таванското помещение, като сочи, че последното всъщност представлява подпокривно пространство и реалното му ползване е невъзможно предвид наличието на изградени коминни тела. Твърди, че действително на площадката на втория етаж е поставена врата, която е монтирана в началото на стълбището за подпокривното пространство, но вратата не се заключва и всеки, който желае може да премине през нея. Сочи, че вратата е поставена, за да се възпрепятства навлизането на студ и мръсотия от подпокривното пространство, тъй като на покрива има счупени керемиди и постоянно духа.

Твърди, че стълбищната клетка достига до подпокривното пространство без да преминава през жилището на ищеца, поради което ответникът няма как да възпрепятства достъпа на ищцата до подпокривното пространство. Сочи, че таванът никога не се е ползвал за складово помещение, тъй като последното е обективно невъзможно и поради обстоятелството, че последното не е в добро състояние. Твърди, че в момента в подпокривното пространство са оставени строителни материали от ответника с оглед предстоящо извършване на ремонт на покрива. Оспорва твърденията на ищцата, че е възпрепятствал достъпа й до подпокривното пространство, който е свободен. Оспорва искането за присъждане на обезщетение. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Районен съд – Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 З С за разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот, обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК е отделил безспорни между страните следните обстоятелства: че страните са наследници на К. А. С., че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 66, 94 кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 11, 65 кв.м., представляващи друг вид самостоятелни обекти, които се ползват за жилищни нужди на първи (приземен) етаж в жилищна сграда с идентификатор № ***; че ответникът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 81, 87 кв.м., представляващ жилище на втория етаж в жилищна сграда с идентификатор № ***; че страните разполагат с правомощието да ползват дворно място – общинска частна собственост, с идентификатор № *** по КККР на гр. ***, находящо се в ***, съобразно правата им по ½ ид.ч.

По делото е представен Нотариален акт за учредяване на право на строеж и ползване върху собствен на ТКЗС „***“ – с. ***, недвижим имот № ***, том ***, дело № ***/*** г., по силата на който в полза на К. А. С. правото да построи сграда върху следния собствен на ТКЗС недвижим имот – празно дворно място, съставляващо парцел *** в квартал *** по плана на кв. ***, с площ от 436 кв.м.

От представеното по делото Строително разрешение № ***/*** г., издадено от ***, се установява, че в полза на К. А. С. е разрешено да построи триетажна жилищна постройка с цокъл 2, 20 м., с гаражи в приземието по одобрен архитектурен план, в собствения имот на ТКЗС, квартал ***, парцел ***, предградие кв. ***. Върху строителното разрешение е отбелязано, че сградата е построена и довършена до първи етаж, включително, на *** г.

Между страните е безспорно обстоятелството, че последните са наследници – при равни права, на К. А. С.. От представеното по делото удостоверение за наследници на И.Н.С.., починал на *** г., се установява, че последният е оставил за свои законни наследници К. А. С. – ***, починала на *** г., ответникът Б. И. С. – *** и ищцата Т. И. П. – ***.

С договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, нот.д. № ***/*** г., Б. И. С. и Т. И. П. са прекратили съсобствеността по отношение на изградените в общински поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. ***, с адрес ***, с площ от 470 кв.м., а именно: сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 99 кв.м., брой етажи – 2, с предназначение жилищна сграда, ведно с изградените в нея самостоятелни обекти, и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – селскостопанска сграда. С договора в дял на Б. И. С. е поставен самостоятелен обект с идентификатор № ***. с площ от 81, 87 кв.м., представляващ жилище на втория етаж в жилищна сграда с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 21 кв.м., брой 4 етажи – 1, а в дял на ищцата Т. И. П. са поставени самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 66, 94 кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор № *** с площ от 11, 65 кв.м., представляващи друг вид самостоятелни обекти, които се ползват за жилищни нужди на първи (приземен) етаж в жилищна сграда с идентификатор № ***.

Обстоятелството, че процесният поземлен имот с идентификатор № *** е идентичен с парцел *** в квартал *** по плана на кв. ***, с площ от 436 кв.м. не е спорно между страните и се установява от представената по делото Скица, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. ***.

Следователно установява се, че страните са придобили собствеността по отношение на самостоятелни обекти в сграда, изградени в недвижим имот – частна общинска собственост, т.е. че последните са придобили собствеността по отношение на самостоятелни обекти, изградени в чуждо дворно място, т.е. последните са суперфициарни собственици на имота и имат право да ползват дворното място.