Решение № 375 от 16.12.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Севлиево, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20244230100666 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

А. Е. И., ЕГН ********** е предявила против „Юробанк България” АД установителен иск с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит EMLN-17607067, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК, а в условията на евентуалност за прогласяване на нищожни клаузите от същия договор, с които потребителят е задължен да заплаща застрахователна премия, както и такса ангажимент, поради противоречие със ЗПК и ЗЗП, както и частичен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв. /от общо дължими 5 706,80 лв./, представляваща недължимо платена сума по процесния договор за кредит.

Ищцата твърди, че на 07.01.2020г. сключила договор за потребителски кредит EMLN-17607068 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА., клон България“, като правоприемник на дружеството в момента бил ответника.

Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 10 000.00 лева, видът на вноската месечна, броят на погасителните вноски 72, срок на договора до 15.01.2026 год., като бил посочен ГПР в размер на 11.08 %, и ГЛП в размер на 9.81 %.

Сочи, че съгласно Договор за застрахователно посредничество, кредитодателят предлагал застраховки, в качеството му на застрахователен посредник/агент. Съгласно договора заемателят се присъединил към предлаганата от кредитодателя застраховка 1

„Защита на плащанията“, така към задълженията към процесния договор е включена сумата от 2 404.80 лева, представляваща застрахователна премия.

Уговорена била и „Такса ангажимент“ в размер на 200 лева. Така общата дължима сума по кредита ставала в размер на 15 706, 80 лева, което страните се договорили да бъде върната на равни месечни вноски за период на кредита.

Към настоящия момент ищецът е извършвал цялостно плащане на дължимите суми по договора.

Ищцата поддържа, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Сочи, че било нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, както и договорът не е подписан на всяка страница. Твърди, че шрифтът на договора, както и приложенията към него са с шрифт по-малък от 12 и не отговарят на изискванията на закона.

Поддържа се и ,че договорът бил недействителен и поради това, че в него бил посочен ГПР, но единствено като абсолютна процентна стойност, не били посочени взетите допускания използвани при изчисляването му каквото било изискването на чл.

11 т. 10 ЗПК. В договора липсвала конкретизация относно начина по който се формирал ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, което представлява нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10 ал. 1 ЗПК. В инкорпорирания в договора погасителен план бил посочен общия размер на месечната вноска без да е посочен съответния размер на главница и лихва, които се погасяват поради което задължението по чл. 11 ал. 1 т. 12 ЗПК не било изпълнено. С оглед горното и на основание разпоредбата на чл.

22 ЗПК сключения между страните договор за потребителски паричен кредит бил недействителен, тъй като не отговарял на част от изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 12 ЗПК.

Отделно, в договора липсвала методика за формиране на годишния лихвен процент /ГЛП/ на разходите и кредита /кои компоненти са включени в него/, а се съдържат само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и на годишния лихвен процент. Няма доказателства кредитодателят да е изпълнил задължението си да информира кредитополучателя каква част от определената месечна погасителна вноска представлява главница, каква възнаградителна лихва и каква застраховка, или други такси. Те имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и разноските по обслужване на кредита, защото за база на изчисляването им ще служи неизплатената част от главницата. Отразена била само такса ангажимент в размер на 200 лева. Никъде не било включено възнаграждението като разход по кредита, както и 2 че потребителят следва да заплати застрахователна премия в общ размер на 2 404.80 лева, която се равнявало на над 25 % от главницата по кредита. Това обстоятелство не било взето предвид при калкулациите на ГПР, а според чл.19, ал.1 от ЗПК е трябвало да бъде включено, тъй като ГПР изразява общите други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. В процесния случай в посочения ГПР не били включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на ЗПК и договорът за потребителски кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Това влече след себе си последицата на чл.

23 ЗПК и съответно кредиторът имал право да получи само чистата стойност на кредита.

Поддържа се, че застрахователната премия представлявала разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР бил в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Освен това нямало данни застрахователната премия да е заплатена на застрахователя от кредитодателя, за да има последният правно основания да претендира въпросните суми на свой ред от кредитополучателя.

Счита, че така уговореното, като застрахователна премия, добавена отделно към вноската по кредита, е елемент от същественото съдържание, за което страните се договарят индивидуално, доколкото не е формулиран ясно и разбираемо не само от граматическа гледна точка, но и по начин, позволяващ на клиента да осъзнае действително произтичащите за него икономически последици от съгласието му да бъде застрахован от кредитора си. Счита, че с включването на разходи под формата на пакет от допълнителни услуги се заобикаля ограничението на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. А заобикалянето на закона било самостоятелно основание за нищожна клауза от потребителски договор за кредит, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответникът в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който поддържа, че същата е нередовна, че предявените искове са недопустими и неоснователни.

Поддържа се, че Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-17607068 от 07.01.2020 г. бил съставен в писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени на шрифт Garamond, размер 12, като погасителния план бил инкорпориран в съдържанието на споразумението.

По отношение на формата за действителност на застрахователните документи, съставени по желание на ищцата, приложими били императивните разпоредби на чл.

382, във връзка с чл. 344 от Кодекса за застраховането. Същите включвали изисквания 3 за общи условия и застрахователен сертификат, но не и за размер на шрифта, на който да бъдат съставяни застрахователните документи, като същите не препращат към ЗПК.

Договорът за застраховка, сключен по искане на насрещната страна представлявал самостоятелно съглашение, различно от договора за потребителски кредит.

Сочи, че напълно неоснователни и бланкетни били твърденията на ищцата, че не било посочено каква част от отделните задължения на кредитополучателя се погасяват с всяка погасителна вноска:

Твърди, че в процесния случай, договорът за потребителски кредит бил сключен при фиксиран лихвен процент. А съгласно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК /Решение по гр. д. № 3253/2021 г. на Трето гр. о. на ВКС/: Когато не са приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. Тълкуването на нормите на чл. 11, ал. 1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит, се основава на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, параграф 2, буква „з“ от Директивата е уредено, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл. 10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В цитираното решение на ВКС, Трето гр. отд. съставът е посочил и че в т. 3 на решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova, било дадено тълкуване на чл. 10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директивата в насока, че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница.

Поддържа се, че е неоснователно твърдение то на ищцата за неправилно посочен годишен процент на разходите (ГПР) в процесния договор за кредит, свързан с твърдението, че в същия била включена само такса ангажимент, но не е включена възнаградителната лихва и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“.

Поддържа се, че таксата ангажимент била включена в ГПР по кредита, а възнаградителната лихва и цялостното годишно оскъпяване са изчислени върху 4 главница от 9 800.00 лева.

Сочи, че нямало основание за включване на застрахователната премия в ГПР, тъй като застраховката „Защита на плащанията“ била сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени параметри. Същото било изрично разписано в т.З, глава III от предоставения на ищцата Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, заверено копие, от който представям с настоящия отговор. Доколкото кредитополучателят предварително е бил запознат, че застраховката е допълнително предлагана незадължителна услуга, безспорно било обстоятелството, че присъединяването му към застрахователната програма е в резултат от информиран избор.

За да бъдел потребителят максимално улеснен при преценката относно финансовата тежест от двете правоотношения и предвид механизма на плащането, на първа страница от договора за кредит, най-отгоре, на ред 3, бил посочен и общият размер на застрахователната премия и същия бил включен в общата стойност на плащанията. Тази информация била включена и в предварително предоставения Стандартен европейски формуляр.

В отговора се твърди, че в процесния случай била предоставена пълна, ясна и точна информация за начина на формиране на ГПР, както и ясна и разбираема за потребителя информация какви разходи се включват в ГПР. По този начин кредитодателят изпълнил задължението си, както по националния закон - чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, така и изискванията на Директива 2008/48/ЕО.

Поддържа се, че по въпроса дали договорът за потребителски кредит следва да съдържа методика за изчисление на ГПР била налице задължителна практика на ВКС Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр.д. № 3253/2021г. на ВКС, 3 ГО, съгласно която нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е спазена, когато в договора за кредит са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид допускания.