Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 479 от 15.09.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 511/2023
Вид
Решение № 479
Подписан
15.09.2023
В сила
15.09.2023
Състав
Евгения Тодорова Генева, Магдалена Димова Инджова, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 444, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • § 5, т. 30 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500511 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437 ГПК.

Подадена е жалба от длъжника П. К. Г. срещу действия на ДСИ Й. Н. по изп. дело № 73 / 2023 г., изразяващи се в насочване на принудително изпълнение, чрез налагане на възбрана и извършване на опис на недвижими имоти, представляващи според длъжника несеквестируемо имущество. С жалбата се иска и спиране на изпълнението.

Взискателят – „А. К. Б.“ ЕООД, в законоустановения срок е подал възражение, с което оспорва жалбата.

Държавният съдебен изпълнител е представил мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като прецени данните по делото, прие следното:

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

1

По същество, правният спор се свежда до това, дали процесните имоти съставляват несеквестируемо жилище на длъжника, т.е. дали е допустимо насочване на принудително изпълнение срещу тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК, несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Легално определение за „жилище” се съдържа в § 5, т. 30 от ЗУТ, съгласно която „Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди”. По отношение на първия недвижим имот, а именно УПИ .-.... в кв. .. по регулационния план на с. В., от извършения опис на същия е видно, че имотът е незастроен, с тревиста растителност и към датата на описа се ползва за гараж и селскостопанска дейност. Съдът, като взе предвид, че посочения поземлен имот не отговаря на изискванията на закона за „жилище“, намира, че не е несеквестируем и изпълнението спрямо него е законосъобразно.

Що се отнася до 7/8 ид. ч от ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 136 кв. м, построена в имот с планоснимачен номер ..., за който е отреден УПИ..-... в кв.

.. по плана на с. В., съдът намира извършените от съдебния изпълнител изпълнителния действия по възбрана и опис на същия за законосъобразни.

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника т. е налагането на възбрана върху непотребими вещи, какъвто е настоящият случай, не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

Допустим е и описът на непотребимите вещи, забранено е осребряването им.

В този смисъл, доколкото в конкретния случай, единствените извършени изпълнителни действия са възбрана и опис на процесния имот, депозираната жалба се явява неоснователна.

Разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК е от публичен порядък, поради което съдебният изпълнител е задължен преди да насочи изпълнение, служебно да събере данни относно това дали имотът е несеквестируем или не. В този смисъл, ЧСИ следва да провери дали това е единственото "жилище" на 2 длъжника, след като взискателят е решил да поиска предприеме изпълнителни действия по отношение на този имот.

От приложената по изпълнителното дело справка от НБД „Население“се установява, че длъжникът П. Г. е единствен наследник на починалата си майка С. Х. В., която видно от справка в Агенция по вписванията е собственик на 1/8 ид. ч. от УПИ ....-..., кв. .. по плана на с. Т., общ. Б., ведно с построена в имота полумасивна едноетажна жилищна сграда със ЗП 44,88 кв. метра. Същевременно в тежест на длъжника е да установи несеквестируемостта на жилището, върху което е насочено изпълнението, вкл. чрез доказване, че не притежава друго жилище или че „другото жилище“ не е в състояние да задоволи неговите жилищните нужди. По настоящото дело такова доказване не е проведено, поради което съдът намира, че процесният имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, съставлява секвестируемо имущество на длъжника П. Г..

Неоснователно е и съдържащото се в жалбата искане за спиране на изпълнителното производство. Такова може да бъде постановено по реда на чл. 438 от ГПК в качеството му на привременна мярка до произнасяне по жалбата. Доколкото, обаче, съдът се произнася по подадената жалба с настоящия съдебен акт, спирането би било безпредметно.

Водим от горното Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата вх. № 1290/12. 06. 2023 г. по регистъра на ДСИ Й. Н., депозирана от П. Г. с ЕГН ********** - длъжник по изп. дело № 73/2023г. по описа ДСИ Й. Н., с която се иска отмяна на действията на ДСИ, изразяващи се в налагане на възбрана и насрочване на опис на УПИ .-.... в кв. .. по регулационния план на с. В. и на 7/8 ид. ч от ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 136 кв. м, построена в имот с планоснимачен номер ..., за който е отреден УПИ..-... в кв. .. по плана на с. В..

ПРИЕМА, че УПИ .-.... в кв. .. и 7/8 ид. ч от ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 136 кв. м в кв. .. и двата по плана на с. В. не са несеквестируеми към момента на постановяване на съдебния акт, по смисъла на чл. 444, т. 7 от 3

ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на жалбоподателя П. Г., съдържащо се в жалба вх. № 1290/12. 06. 2023 г. за спиране на производството по изп.д. № 73/2023г. по описа на ДСИ Й. Н. до произнасянето на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4