Решение № 103 от 04.11.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Асеновград, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря М. Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20245310200435 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №24-0239-000175/11.03.2024г. издадено от *-Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Х. Ф. И., ЕГН********** от гр.

Кърджали, бул. „Х. Ботев“ №74, вх.В, ет.3, ап.8, на основание чл.53от ЗАНН и 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания -“ГЛОБА” в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца“ за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са били отнети и 18 контролни точки.

Жалбоподателя Х. Ф. И. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сходно становище и допълнителни доводи се навеждат в депозираното становище от адв. М. Станчева-Станева от АК Кърджали, надлежно упълномощена за повереник на жалбоподателя. Тя от своя страна претендира за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения договор за права защита и съдействие..

АНО редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.От депозираното писмено становище се установява, че АНО оспорва изцяло подадената жалба, като се 1 навеждат доводи за потвърждаване на обжалваното НП. Алтернативно, при уважаване на подадената жалба, се иска от съда да намали присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното: Свидетелят Б. Й. Т. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл.автоконтрольор. На 19.04.2023г. св. Т. бил на работа и около 08.45 часа се е намирал на с. Поповица, обл.

Пловдивска, на ул. „2-ра“ до №15. Тъй като се намирало в границите на населеното място, то за същото важало общото ограничение за скоростта на движещите се МПС до 50 км.ч. На посоченото в протокола място, св. Т. позиционирал носеното АТСС “ARH CAM S1“ № 120ccd7 /т.н. „тринога“/. Преди започване на работа, АТСС било насочено в посока от идващите от гр. Свиленград към гр. Пловдив автомобили, т.е. приближаващите от юг и продължаващи на север превозни средства. В 11.21 часа намиращо се в работен режим техническо средство се активирало, като с него било направена снимка № 0021385 на движещо се МПС- лек автомобил “Мерцедес Виано“, с ДК№ СВ 2222 ВМ, което преминало със скорост от 107 км/ч, при разрешена скорост до 50 км/ч. Констатациите на св. Т. във връзка с работата му с АТСС “ARH CAM S1“ № 120ccd7, били отразени в съставения от него протокол от 19.04.2023г., като заснетите на този ден с устройството снимки били изпратени за по-нататъшна обработка и анализ. След тяхната обработка се установило, че заснетия на снимка № 0021385 лек автомобил “Мерцедес Виано“, с ДК№ СВ 2222 ВМ, се движи с превишение на скоростта с над 50 км/ч. от разрешената. Именно това превишение на скоростта станало причина да не се издава електронен фиш. Образуваната преписка била предадена на разпореждане на Началника на РУ Асеновград, като била разпределена на св. Х. Х. К.- работещ като полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. Междувременно, при извършената проверка се установило, че собственик на заснетото МПС се явява Х. Ф. И. от гр.Кърджали, на който с оглед довършване на проверката била изпратена покана за явяване в РУ Асеновград. В поканата било посочено, че на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН, лицето следва да се яви на 26.09.2023г. в 10.00 часа в РУ Асеновград в качество му на собственик на установеното в нарушението МПС, като следва да носи лична карта и СУМПС. В поканата било посочено и това, че при неявяване ще му бъде съставен АУАН при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Поканата била връчена лично на лицето на 09.09.2023г., като на указаната му дата , той не се явил в РУ Асеновград. В последствие,чрез служител в РУ Кърджали, на водача Х. Ф. И. била изпратена за попълване бланка декларация по чл.188 от ЗДвП. Същата била върната непопълнена с докладна записка от 09.12.2023г., в която връчващия служителят посочил, че лицето няма спомен към онзи момент кой е карал въпросния лек автомобил “Мерцедес Виано“, с ДК№ СВ 2222 ВМ. Докладната била заведена с УРИ от 28.12.2023г. на РУ 2

Асеновград. Въз основа на събраните в хода на преписката материали, св. К. съставил спрямо Х. И. И. АУАН № 31042/18.01.2024г. в който установеното в с.Поповица, с техническото средство “ARH CAM S1“ № 120ccd7 нарушение, свързано с управлението на МПС със скорост от 104 км.ч. /с отчетен толеранс от 3км.ч. в полза на водача/ било квалифицирано по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Съставения АУАН бил връчен, срещу подпис на лицето на 16.02.2024г., като въз основа на акта, било издадено и НП №24-0239-000175/11.03.2024г. връчено на 25.06.2024г.

Установената обстановка се установява и подкрепя от събраните по делото писмени доказателства,включително и от показанията на Б. Й. Т. и Х. Х. К., двамата разпитани в качество на свидетели от настоящия съд.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна на повереника, за основателна по отношение на искането за цялостна отмяна на обжалваното НП.

Безспорно е и това, че на 19.04.2023г. св. Т. и използваното от него АТСС са се намирали на ул. „2-ра“№ 15, в с.Поповица, обл. Пловдивска. Безспорно по делото се установи, че на същата дата в 11.21 часа, използваното от св.Б. Т. АТСС “ARH CAM S1“ № 120ccd7 е заснело снимка № 0021385 на движещо се МПС - лек автомобил “Мерцедес Виано“, с ДК№ СВ 2222 ВМ, със скорост от 107 км/ч при максимално разрешена в населеното място до 50км/ч. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на св.Т., а така и от събраните и приложени по делото писмени доказателства. Предвид установеното превишение на скоростта, което е с над 50 км.ч. то правилно се явява решението на АНО да не се издава електронен фиш, като административнонаказателната отговорност на нарушителя следва да бъде ангажирана с налагане на предвидените в ЗДвП наказания, чрез издаване на наказателно постановление. Съгласно текста на чл.189,ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“. Съгласно текста на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП „ Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 км/ч-с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“ Предвид констатираното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП правилно се явява решението на актосъставителя Х. К. да състави АУАН, като това стане, след събиране на достатъчно доказателства, не само за нарушението, но и относно нарушителя. Съставянето на акта обаче е следвало да стане съобразно правилата визирани в ЗАНН, част от които облаче в случая са били нарушени от актосъставителя. Доколкото самоличността на извършителят е била безспорно 3 установена, то след неговия отказ за попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, съобразено със закона се явява намерението на св. К. да пристъпи към съставяне на АУАН, което да стане едва след получаване на докладната записка от 09.12.2023г.

Предвид констатираното от съда, без особено значение в настоящия случая се явява изпратената на 09.09.2023г. покана на водача Х. Ф. И. и неговото неявяване на 29.09.2023г. След като предприетите от страна на св.К. действия за установяване самоличността на водача, са приключили след получаване на докладната записка от 09.12.2023г., той е следвало да изпрати нова покана на водача Х. Ф. И. за явяване и съставяне на АУАН. Вместо това в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, на 18.01.2024г. св. К. е пристъпил към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, като е счел, че е налице хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. При неустановени обстоятелства, така съставения от актосъставителя АУАН, все пак е бил подписан от лицето на 16.02.2024г., като поради липса на подпис на разписката, не става ясно и дали му е бил връчен екземпляр от същия. Последното пък представлява нарушение по чл.43, ал.5 от ЗАНН, като по тази начин лицето на лицето не е било указано, че има лишено има право на допълнителни обяснения и възражения. Отделно от горното, в самото съдържание на съставения акт, св.К. е направил и друго съществен пропуск, като е пропуснал да посочи марката, вида и регистрационния номер на МПС-то с което се твърди, че Х. Ф. И. е извършил вмененото му нарушение. С това е било допуснато нарушение по чл. 42, ал.1,т.4 от ЗАНН. Констатираните от съда пропуски представляват допуснати процесуални нарушения при съставяне и връчване на акта, които са опорочили цялото административнонаказателно производство, водещи до отмяна на обжалваното НП.

Съобразно своите правомощия по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, АНО не е констатирал допуснатите от актосъставителя нарушения, а е пристъпил към издаване на обжалваното НП, като при това е допуснал ново нарушение, което се изразява в дописването на посочи марката, вида и регистрационния номер на МПС-то с което се твърди, че Х. Ф. И. е извършил вмененото му нарушение. Допуснатите нарушения са съществени, като те налагат отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

Предвид това, че съдът отменява обжалваното НП на тези основание, не намира за необходимо да се произнася и по останалите възражения на защитата.

Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, а разгледано по същество то следва да бъде уважено изцяло.

Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени доказателства–оригинал на пълномощно и договор за правна защита и съдействие /лист 29 от съд.дело/ се установява, че от страна жалбоподателя Х. Ф. И. е бил 4 изплатен хонорар на адв. Станчева-Станева в размер на 400 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Доколкото адв. Станчева-Станева е изготвила подадената жалба и е депозирала допълнително становище по хода на делото, то е видно, че е изпълнила поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя са били наложени две административни наказания, едното от които глоба в размер на 700 лева, то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява изцяло съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява неоснователно. Делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на едно заседание. Предвид и което искането за присъждане на разноски, в размер на 400лв. се явява основателно и следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се намира РУ Асеновград чийто Началник е издател на процесното НП (чл.37, ал.2 от ЗМВР).