Разпореждане № 6 от 23.10.2023, Върховен касационен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№6 гр. София, 23.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Луков като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно частно наказателно дело № 20238003200912 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност.

По обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимите М. (военнослужещ) и цивилното лице И. за извършено от тях престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл.

129 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във Военен съд – Пловдив е било образувано НОХД № 121/2018г. С постановената по това дело присъда № 9/04.07.2019 г. подсъдимите са били признати за виновни и осъдени, като им е наложено съответно наказание.

С решение № 20 / 17.08.2020 г. на Военно-апелативния съд, постановено по ВНОХД № 62/2019 г., присъдата е била изменена в санкционната й част.

По жалби на подсъдимите с решение № 183/10.12.2020 г., постановено по н.д. № 822/2020 г. на Върховния касационен съд (ВКС), второ наказателно отделение, въззивният съдебен акт е отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

При повторното разглеждане на делото пред въззивния съд е постановено решение №21/13.09.2021 г. по ВНОХД № 55/2020 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Отново по касационни жалби, подадени от името на подсъдимите, е образувано н.д. № 997/2021 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение.

С постановеното по това дело решение № 2/14.02.2022г. въззивният съдебен акт №21/13.09.2021 г. по ВНОХД № 55/2020 г. и потвърдената с него първоинстанционна присъда са отменени, а делото е върнато на Военен съд – Пловдив за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание. В отменителното решение касационният състав, позовавайки се на заключенията, направени в решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Мустафа срещу България“, както и на изведената практика по други дела Ergin срещу Турция; Maszni срещу Румъния; Morris 1 срещу Обединеното Кралство; Cooper срещу Обединеното Кралство и др., е стигнал до извод, че предходните две инстанции не са изпълнявали критериите за безпристрастен и независим съд в рамките на процеса, воден срещу подсъдимия И.. Споменато е още, че спрямо подсъдимия М. – военнослужещ, не са били изложени обстоятелства, които да свържат престъпната му дейност с военни въпроси. При тези съображения е направена констатацията, че при разглеждането на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните – делото е разгледано от състав, който не изпълва критериите за безпристрастност и независимост. Посочен е и пътят, по който следва да се преодолее това нарушение, доколкото не са предприети законодателни промени в изпълнение на решението на ЕСПЧ „Мустафа срещу България“, а именно-отмяна на съдебните актове, постановени от военните съдилища, връщане на делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание, където съдът да разреши процесуалните въпроси, съобразявайки постановеното осъдително решение „Мустафа срещу България“. Съответно, действията на прокурора, който да реши дали да изпрати всички материали на общата прокуратура за внасяне на един обвинителен акт поради наличие на свързани факти, или да упражни правомощията си по чл. 216, ал.1 от НПК.

След връщане на делото при Военен съд – Пловдив е било образувано НОХД № 15/2022 г. В проведеното разпоредително заседание на 23.05.2022 г. съдът в изпълнение на указанията на касационната инстанция е намерил, че съдебното производство следва да се прекрати и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалното нарушение по начина, посочен в отменителното решение № 2/14.02.2022 г. на ВКС. Срещу така постановеното определение е постъпил протест на прокурора, по който е било образувано ВЧНД № 41/2022 г. по описа на Военно-апелативния съд. С постановеното по него определение №46/04.07.2022 г. атакуваният първоинстанционен акт е бил потвърден.

Последвало е внасяне на обвинителен акт от Военно-окръжната прокуратура – Пловдив отново във Военен съд – Пловдив срещу същите лица и същите обвинения. Образувано е НОХД № 118/2022 г., като в съдебното заседание, проведено на 18.11.2022 г., по искане на прокурора председателят на съдебния състав се е отвел от разглеждане на делото на основание чл. 29, ал. 2 от НПК.

В разпореждане № 82/30.11.2022г., постановено в закрито заседание, определеният нов съдия–докладчик, проследявайки процесуалното развитие на делото, е изложил съображения, че „от обстоятелствата в обвинителния акт и от задължителните указания в решението на ВКС № 2 от 14.02.2022 г. по н.д. № 997/2021 г., не може да се разреши правния спор по същество на делото поради допуснато нарушение, касаещо подсъдността на извършеното деяние“. Приел е, че във всеки отделен случай „подсъдността трябва да се преценя във връзка с конкретни и убедителни причини за съответния казус, като в настоящия случай, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, не е посочено, че действията на редник М. са във връзка с работата му в армията“. С тези съображения е прекратил съдебното производство по НОХД 2

№ 118/2022 г. и изпратил делото на Районен съд – Пловдив. В последния съд е образувано НОХД № 6858/2022 г. В разпоредителното заседание, проведено на 26.01.2023 г., е прието, че съгласно чл. 396 от НПК делото е подсъдно на изпращащия съд, тъй като в отменителното решение на касационната инстанция никъде не е посочено, че военният съд не е компетентен, а само са „изтъквани твърдения за независим и безпристрастен съд“. В тази връзка е посочено още, че ако има „съмнения по отношение на състава на Военен съд – Пловдив, то няма никаква пречка да бъдат определени други военни съдии, като е налице правомощие на съответните ръководители да организират това“ . С тези аргументи съдът намерил, че следва да прекрати образуваното съдебно производство и да повдигне спор за подсъдност.

С определение № 93/28.02.23г., постановено по кчнд № 104/23г. по описа на ВКС-І н.о.,е прието, че нохд № 118/22г. по описа на ВС – Пловдив, следва да се върне на същия съд за разрешаване на спорния въпрос по чл. 42, ал. 2, пр. 2 от НПК. Върховната съдебна инстанция е дала указания, че при неравенство в степента на съдилищата разрешението на закона изисква, по аргумент за противното, спорното дело да бъде изпращано на съответния прокурор. Така би се постигнало нужното, от гледна точка на закона, съответствие между процесуалното ниво на прокурора, който повдига обвинението, и на съда, който трябва да се произнесе по него.

След връщането на делото, във Военен съд – Пловдив е било образувано нохд № 40/23г. по описа на същия съд, производството по което в разпоредително заседание е било прекратено и делото е било върнато на ВОП – Пловдив за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По частен протест във ВоАС е било образувано вчнд № 18/23г., като с определение №21/06.06.23г. въззивният съд е отменил определение № 57/06.04.23г. по нохд № 40/23г. по описа на ВС – Пловдив и е върнал делото на същия съд.

С протоколно определение № 121/28.08.23г. Военен съд – Пловдив отново е прекратил съдебното производство по делото, като този път е изпратил същото по компетентност на Окръжен съд – Пловдив.

С разпореждане № 1336/03.10.2023г., постановено по нохд № 1868/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е прекратено съдебното производство по делото и същото е било изпратено на ВКС за определяне на друг съд, който да го разгледа. Изложени са съображения, че ОС – Пловдив не е компетентен да разгледа делото, тъй като не е налице съответствие между компетентността на прокурора, който повдига обвинението и на съда, който трябва да се произнесе по него. Отделно от това внесеният за разглеждане от Военно-окръжна прокуратура – Пловдив обвинителен акт и повдигнатите с него обвинения срещу подсъдимите не са от родовата компетентност на окръжен съд, съгласно разпоредбата на чл. 35 от НПК.

При така описаната хронология и съображения на съдилищата, намирам, че на основание чл. 29, ал. 2 от НПК следва да се отведа от разглеждането на делото. Участвал съм в състава на съда, постановил 3 определение № 46/04.07.22г. по вчнд № 41/22г. по описа на ВоАС, където съставът вече е изразил своето отношение относно компетентния съд, като е потвърдил определение №91/23.05.22г., постановено по нохд № 15/22г. по описа на Военен съд – Пловдив. За да се избегнат в тази насока всякакви съмнения относно личната ми непредубеденост, касаещи въпроса за родово и местно компетентния съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТВЕЖДАМ СЕ от разглеждането на кчнд № 912/23г. по описа на ВКСІІІ н.о.

Делото да се докладва на заместник – председателя на ВКС и ръководител на наказателната колегия за определянето на нов докладчик.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Върховен касационен съд: _______________________ 4