Решение № 144 от 25.05.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Шумен, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Йордан В. Димов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233600500114 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №910 от 07.12.2022г. по гр.д.№1305/2022г., изменено в частта за разноските с определение №459 от 27.02.2023г. по с.д., Районен съд - гр.Шумен е прогласил за частично нищожна клаузата по чл. 3 от Договор за потребителски кредит № 925002, сключен на 17.09.2020 г. между И. К. И., с ЕГН **********, и „Фератум България” ЕООД, с ЕИК: 200599406, за сумата 31,10 лева, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Осъдил е „Фератум България” ЕООД, да плати на И. К. И., сумата от 374,10 лева, от които 343 лв. - платено възнаграждение по нищожен договор за поръчителство между „Фератум Банк“ и „Фератум България“ ЕООД поради липса на предписана от закона форма по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД и 31,10 лева - платена възнаградителна лихва по частично нищожна клауза по Договор за потребителски кредит № 925002, сключен на 17.09.2020 г., поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно с мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2022 г. до окончателното плащане на задължението, като за разликата до пълно предявения размер от 384 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. На ищцовата страна и представляващия я адвокат са присъдени деловодни разноски.

Решението е обжалвано от ответника, в частта, с която са уважени предявените ищцови претенции. Жалбоподателя намира решението за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения, като моли същото да бъде отменено, и постановено 1 друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който сочат че решението е правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, с изключение на частта, с която е прогласена нищожността на клауза от процесния договор, поради което и спора следва да се разгледа по същество в останалата част. С предявената искова молба ищеца е изложил множество основания за нищожност на договора, но всички те са направени единствено под формата на възражения, без да има изрично заявен петитум за прогласяване нищожността на договора или клауза от него. Окончателното искане на ищеца, формулирано в петитума на исковата молба е за осъждане на ответника да му заплати сумата от 384 лева. Ето защо решението на съда в частта, с която се е произнесъл по непредявен иск следва да се обезсили.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 384 лева, представляваща недължимо платена сума по потребителски кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска. С исковата молба ищцовата страна се позовава на неравноправност на клаузите на Договора по смисъла на чл.143 от ЗЗП, съответно нищожността им съобразно чл.146, ал.1 ЗЗП, и прави възражения за нищожност на договора и клаузите му на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД; чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10, т. 11 и т. 20 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Видно от представения Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №925002/17.09.2020г., ищеца е сключил с „Фератум България” ЕООД Договор № 925002 за потребителски кредит, в размер на 800.00 лева, за срок от 45 дни, считано от датата на превеждане, при фиксиран лихвен процент в размер на 5.120 % /годишна лихва в размер на 40.96 лева/ и ГПР в размер на 49.93 %. Общата сума, която ищеца е следвало да върне била в размер на 840,96 лева. Между страните било уговорено изпълнението да бъде обезпечено от „Фератум Банк“, за което същия ден длъжникът следвало да сключи Договор за гаранция, по силата на който се задължил да плати възнаграждение в общ размер на 343,04 лева. Длъжникът погасил изцяло сумата по сключените договори като платил на „Фератум България” ЕООД сума в общ размер 1184 лева. Съгласно чл. 5 от Договора между страните било уговорено, заемът да се обезпечи с поръчителство в полза на кредитора предоставено от Ferratum Bank /„Фератум Банк (Малта)“/, като договорът за това е следвало да бъде сключен не по – късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, за което съгласно чл. 4.3 от Преддоговорна информация длъжникът се задължил да плати възнаграждение в общ размер на очаквани разходи от 343,04 лева, за които разходи изрично 2 е посочено, че не влизат в общия разход по кредита, съобразно §1.1 от ЗПК, доколкото касаели допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место е необходимо да се отбележи, че според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори са именно от такъв характер - императивни. При положение, че въззивният съд има задължение да следи служебно за приложението на императивни материалноправни норми, то, такова задължение има и първоинстанционния съд. Още повече че по отношение на института на неравноправните клаузи задължението на съда да извърши служебно проверка, са му вменени с преюдициални заключения на Съда на ЕС, имащи задължителен характер по приложението на Директива 93/13/ЕИО. Установено е, че кредитополучателят е физическо лице, като процесния кредит не е предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед на това ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

От своя страна, неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни последици в отношенията между страните – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски договор, е необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Основния спорен въпрос между страните в настоящото производство е валидността на част от клаузите на договора, касаещи на първо място определяне на възнаградителната лихва, както и на платеното възнаграждение за поръчителство и съответно свързаното с това евентуално надвнасяне на дължими суми. Установяването на неравноправност или нищожност на клаузите и внасяне на по – голяма от дължимата сума би обосновало формиране на реално дължимите вноски, определени само въз основа на валидните елементи на договора. С оглед характера на процесуалната норма на чл.7, ал.3 от ГПК, приложима считано от влизането и в сила / ДВ, бр. 100 от 2019 г./ - съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 232/05.01.2017 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т. д. № 2416/2015 г., както и задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, формирана по преюдициално запитване с Решение по дело С-243/08 и Решение на СЕС от 21.02. 2013 по дело C-472/11, националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Чл.143 от ЗЗП /чл.35 от ЗЗППТ отм./ дава легалното определение за неравноправна клауза в договор, сключван с потребител - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ал.2 на чл.143 ЗЗП са примерно посочени в 20 точки неравноправни клаузи - 1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика; 2. изключва 3 или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него; 3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; 4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика; 5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; 6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора; 7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това; 8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя; 9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор; 10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; 11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; 12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; 13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; 14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора; 15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите; 16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя; 17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;

18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови 4 представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие; 19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; 20. поставя други подобни условия. Член 146, ал.1 ЗЗП предвижда нищожност на неравноправните клаузи, освен ако са били уговорено индивидуално, а ал.2 сочи, че не са индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Разпечатката съдържа 21 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21629b61-637d-4084-a74b-9e50c96d71db