Решение № 291 от 17.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300101939 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.439 ГПК.

Ищецът

И.

Д.

С.,

ЕГН

**********, с адрес

**********************************, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на „Роял България“ ЕООД, ЕИК 203917725, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ***, ет.1, че ищцата не дължи на ответника следните суми: 6 650лв., неплатено задължение по договор за кредит от 17.05.2008г. и допълнителни споразумения от 20.01.2010г. и 05.04.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.12.2012г. до окончателното заплащане на вземането; 634.25лв., лихва за периода 03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 85.10 лв., санкционна лихва за периода от 03.07.2011г. до 13.12.2012г. ; 95,00 лв., заемни такси., 149,29 лв., разноски за държавна такса и и 363,90лв., юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 114/ 2013г. г. по описа на Районен съд – Асеновград и е образувано изпълнително дело № 435/ 2022г. по описа на ЧСИ П. Н., поради погасяване на вземането по давност.

Ищцата твърди, че с изпълнителен лист от 21.01.2013г., издаден по ч. гр. д. 114/2013г. по описа на РС – Асеновград, въз основа на Заповед за 1 изпълнение № 67/21.03.2013г., ищцата, в качеството на кредитополучател и Н.

Г. Т., в качеството си на поръчител, са осъдени да заплатят солидарно на Банка ,,ДСК" ЕАД, следните суми: 6 650лв., неплатено задължение по договор за кредит от 17.05.2008г. и допълнителни споразумения от 20.01.2010г. и 05.04.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.12.2012г. до окончателното заплащане на вземането; 634.25лв., лихва за периода 03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 85.10 лв., санкционна лихва за периода от 03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 95,00 лв., заемни такси., 149,29 лв., разноски за държавна такса и и 363,90лв., юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 157/ 2013г. по описа на ЧСИ Д. М. С договор за цесия, сключен на 02.07.2013 г. между „********" ЕАД и „ОТП Факторинг България" ЕАД, „********” ЕАД е цедирала в тяхната цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, пакет от свои изискуеми вземания, включително и вземането си от Н. Г. Т. като поръчител и И. Д. С. като кредитополучател по Договор за банков кредит от 17.05.2008 г. Ищцата твърди, че задължението, произтичащо от изпълнителния лист, издаден по ч.гр.дело № 114/ 2013г. по описа на РС – Асеновград, е било погасено на 29.11.2021. от поръчителя Н. Г. Т., извършвайки последното плащане на посочената дата, като пълното погасяване на вземането е потвърдено с удостоверение от ,,ОТП Факторинг България" ЕАД от 17.03.2022г. Във връзка с изплатеното задължение и на основание чл.74 от ЗЗД Н. Т. се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор и е конституиран като взискател по изпълнителното дело. По искане на взискателя Т. изпълнително дело № 157/ 2013г. по описа на ЧСИ Д. М.е прекратено и изпратено на ЧСИ П. Н., като изпълнителното дело срещу ищцата е продължило под № 227/ 2022г. по описа на ЧСИ П. Н.. Ищцата твърди, че с постановление от 20.05.2022г. на ЧСИ Николова изпълнително дело № 227/ 2022г. е прекратено поради настъпила перемпция. Образувано е ново изпълнително дело № 435/ 2022г. по описа на ЧСИ П. Н.. Ищцата твърди, че ответното дружество е неин кредитор на процесното вземане, на основание Договор за прехвърляне на вземания от 22.05.2024г., по силата на който Н. Т. е прехвърлил на ответното дружество вземанията си срещу ищцата, обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 114/ 2013г. по описа на РС – Асеновград. Ищцата твърди, че по образуваното изпълнително дело № 157/ 2013г. по отношения на нея не са 2 извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността, като такива са били предприемани само по отношение на другия солидарен длъжник Т..

Твърди, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, като в тази връзка излага аргументи от правен характер.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен, с искане за неговото отхвърляне.

Ответникът оспорва вземанията да са погасени по давност, като твърди, че след 26.06.2015г., която дата се явява релевантният начален момент с оглед приетото с Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023г., по т.д. № 3/ 2020г. на ОСГТК на ВКС, до настоящия момент по отношение на ищцата са извършвани изпълнителни действия и са налице обстоятелства, прекъсващи давността. Такива са: извършвани плащания по изпълнително дело № 157/ 2013г.; извънсъдебно споразумение, сключено между кредитора и солидарните длъжници Т. и С., представено от взискателя по изпъл. дело № 157/ 2013г. с молба от 12.05.2015г.; молба от 13.06.2018г. от взискателя по изпъл. дело № 157/ 2013г. за налагане на запори върху банкови сметки на ищцата, като такива са наложени; молба от 13.07.2018г. на взискателя по изпъл. дело № 157/ 2013г. за налагане на възбрана върху собствени на ищцата недвижими имоти. Ответникът твърди, че изпълнителното дело е спряно, на основание молба от взискателя от 02.08.2018г., поради постигнато второ споразумение за разплащане на дълга. Производството по изпълнителното дело е възобновено с конституирането на поръчителя Т. като взискател по делото, на основание суброгация в правата на удовлетворения кредитор, по молба на Т. от 22.03.2022г. Твърди, че от образуването на изпълнително дело № 435/ 2022г. по описа на ЧСИ П. Н. до спиране на изпълнителното производство, наложено като обезпечителна мярка по настоящото производство, са извършвани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Съдът, след като прецени съгласно чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

По основателността на иска.

3

По делото като писмени доказателства са приети заверени преписи от материалите по изпълнително дело № 7248/ 2024г. по описа на ЧСИ К.П.

(преобразувано изпълнително дело № 227/ 2022г. по описа на ЧСИ П. Н., с което се продължават изпълнителните действия по изпълнително дело № 157/ 2013г. по описа на ЧСИ Д.М.) и заверени преписи от материалите по изпълнително дело № 7456/ 2024г. по описа на ЧСИ К.П. (преобразувано изпълнително дело № 435/ 2022г. по описа на ЧСИ П. Н.).

От така събраните писмени доказателства се установява, че в полза на кредитора „********“ ЕАД е издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед № 67/ 21.01.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.дело № 114/ 2013г. по описа на Районен съд – Асеновград, срещу ищцата, в качеството й на кредитополучател, и Н. Г.

Т., в качеството му на поръчител, по силата който двамата са осъдени да заплатят на кредитора „********“ ЕАД, следните суми: 6 650лв., неплатено задължение по договор за кредит от 17.05.2008г. и допълнителни споразумения от 20.01.2010г. и 05.04.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.12.2012г. до окончателното заплащане на вземането;

634.25лв., лихва за периода 03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 85.10 лв., санкционна лихва за периода от 03.07.2011г. до 13.12.2012г.; 95,00 лв., заемни такси, 149,29 лв., разноски за държавна такса и и 363,90лв., юрисконсултско възнаграждение. Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на кредитора „********“ ЕАД, срещу двамата длъжнициищцата и Н. Т., е образувано изпълнително дело № 157/ 2013г. по описа на ЧСИ Д. М. По силата на Договор за покупко- продажба на вземания от 02.07.2013г., сключен между „********“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, „********“ ЕАД е цедирала на „ОТП Факторинг България“ ЕАД в неговата цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, пакет от изискуеми вземания на „********“ ЕАД, в т.ч. вземането на банката от ищцата, в качеството й на кредитополучател, и Н. Т., в качеството му на поръчител. Въз основа на сключения договор за цесия и по искане на „ОТП Факторинг България“ ЕАД цесионерът е конституиран като взискател по изпълнителното дело. Установява се, че дългът към взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД е изплатен, като плащането е извършено от Н. Т., за което на последния е издадено удостоверение от „ОТП Факторинг България“ ЕАД от 17.03.2022г., 4 съгласно което на 29.11.2021г. е извършено последното плащане, с което задължението към дружеството взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД е изплатено. Длъжникът Н. Т., в качеството си на поръчител, е изпълнил цялото задължение по договора за кредит, за което е издаден изпълнител лист по ч.гр.дело № 114/ 2013г. по описа на Районен съд – Асеновград. На основание чл.74 ЗЗД поръчителят Н. Т. се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, по негово искане (молба от 22.03.2022г. до ЧСИ Д. М. е конституиран като взискател по изпълнителното дело срещу длъжника И. С. с постановление на съдебния изпълнител от 23.03.2022г., на основание чл.429, ал.1 ГПК. По искане на взискателя Н. Т. изпълнителното дело е препратено на ЧСИ П. Н. за продължаване на изпълнителните действия, като същото е преобразувано под № 227/ 2022г. по описа на ЧСИ П. Н.. Установява се, че с постановление от дата 20.05.2022г. на съдебния изпълнител изпълнително дело № 227/ 2022г. е прекратено, като по искане на взискателя му е върнат оригиналът на изпълнителния лист. На същата дата 20.05.2022г., по молба на взискателя Н. Т., в качеството му на суброгирал се в правата на удовлетворения кредитор поръчител, и въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело № 114/ 2013г. по описа на Районен съд – Асеновград, е образувано изпълнително дело № 435/ 2022г. по описа на ЧСИ П. Н. срещу ищцата като длъжник.

Страните не спорят, че с договор за цесия от 22.05.2024г. взискателят Н.

Т. е прехвърлил на ответното дружество вземанията си от ищцата по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.дело № 114/ 2013г. по описа на Районен съд – Асеновград. С разпореждане на съдебния изпълнител от 22.05.2024г. изпълнителното дело № 435/ 2022г. по описа на ЧСИ П. Н. е прекратено по отношение на взискателя Н. Т. и като взискател по изпълнителното дело е конституиран ответникът „Роял България“ ЕООД.

С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в настоящия случай - факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение. За да се уважи иска по чл.439 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, респ. на друг акт, подлежащ на изпълнение, 5 в който е обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили твърдените правопораждащи, правопрекъсващи или правоизключващи факти.

В настоящия случай, с оглед на твърденията, на които се основава исковата молба, ищцата следва да установи, че след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение са настъпили предпоставките за прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Предявеният иск е основан на твърденията, че ищцата не дължи процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност.

Приложима е общата петгодишна давност по отношение на всички оспорени вземания по процесната заповед за изпълнение. Това е така, защото вземанията, чието изпълнение се оспорва, са установени с влязла в сила заповед за изпълнение и приложима е разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД.