Решение № 57 от 07.04.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Велико Търново, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20214001000130 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

С Решение № Р-2/ 08.01.2021 г., постановено по т.д. № 163/ 2019 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца Т. Й. И., ЕГН **********, от с.

Първомайци, община Горна Оряховица, сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 15.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 15.07.2014 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 1 450 лева – направени по делото разноски за държавна такса и вещи лица; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат Е.Д. от АК – гр. Велико Търново, сумата 1 430 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца.

1

Недоволен от постановеното Решение, ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище в гр. София, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Х. Х., е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон, необоснованост и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че определеното от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева необосновано е завишено по размер. Твърди се също така, че съдът не е обсъдил възраженията на ответника за принос на пострадалия ищец за настъпване на вредоносния резултата /в тази насока се твърди 30% съпричиняване/, направено с допълнителния отговор на допълнителната искова молба. Твърди се и че съдът не е обсъдил възражението на ответника за изтекла погасителна давност на претенцията за лихва. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да уважи жалбата на въззивника, като отмени обжалваното Решение и приеме, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е незаконосъобразно завишено. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна – ищецът Т. Й. И., ЕГН **********, от с. Първомайци, община Горна Оряховица, чрез пълномощника адвокат Е.Д. от АК – гр. Велико Търново, е подала отговор на въззивната жалба. В него е изразено становище за неоснователност на жалбата. Възразява се срещу доводите в нея за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия , като се излагат съображения. Иска се от въззивния съд да се произнесе с Решение, с което да потвърди изцяло обжалваното Решение. Претендират се разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

2

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.

№ 6934/ 16.07.2019 г., от ищеца Т. Й. И., ЕГН **********, от с. Първомайци, община Горна Оряховица, чрез пълномощника адвокат Е.Д. от АК – гр.

Велико Търново, срещу ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище в гр. София, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и с цена – 30 000 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП до окончателното й изплащане. В исковата молба ищецът твърди, че на 15.07.2014 г., на второкласен път в посока гр. Елена, управлявайки л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег.

№ ВТ 72****, собственост на „СКАЙ ВИЖЪН ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 201774958, е претърпял ПТП като е бил блъснат отзад от т.а. марка „Ситроен“, модел „Берлинго 1.6 ХДИ“, с рег. № В 02****, собственост на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД, ЕИК 104518621, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, управляван от К. С. Г., ЕГН **********, който нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. В резултат на ПТП ищецът получил средна телесна повреда, изразяваща се в закрита фрактура на първи шиен прешлен /първи тип Алонсо/, както и: оток в тилната част на главата с диаметър 4 см; кръвонасядания с оток на меките тъкани – на лявата раменна става, с жълтовиолетов цвят-8 см; в дясната половина на предната коремна стена-косо разположено ивицовидно кръвонасядане, с жълто-зелен цвят с размери 14/ 5 см.; на двете коленни стави – кръвонасядания, с жълто-зелен цвят с диаметър от по 8 см., с оток на коленните стави; главоболие, виене на свят, ограничени и болезнени движения в шийния отдел на главата и в лявата раменна става.

Средната телесна повреда е довела до трайно затруднение движението на снагата и съгласуваните й функции с крайниците за срок от около 4-5 месеца, а останалите увреждания – до временно разстройство на здравето за срок от около 20 дни. На пострадалия била изписана и поставена имобилизационна яка, която носел постоянно в продължение на два месеца. Три месеца и половина пострадалият ищец ползвал отпуск по болест. През по-голяма част от времето ищецът бил на легло, тъй като придвижването, оставането попродължително време в седнало или изправено положение, предизвиквали 3 силни болки в областта на шийния отдел на гръбначния стълб. Появила се болка в лявата ръка с изтръпване на пръстите, която въпрепятствала извършването на всякакви физически дейности, с изключение на такива за задоволяване най-елементарните нужди. След приключване на болничния, ищецът се върнал на работа, но симптомите не са отшумели. Прогнозите са, че пълно възстановяване не е възможно. Преди ПТП ищецът бил изключително активен човек – ходел на лов. След получаване на уврежданията престанал да ходи на лов, участието в домашните дейности било сведено до минимум, тъй като ищецът не следвало да вдига тежко и да извършва физически труд, което създало психологически дискомфорт, защото ищецът се чувствал непълноценен. Ищецът е принуден периодично да се подлага на физиотерапевтични масажи и процедури, тъй като продължава да изпитва болки в шийния отдел на гръбначния стълб. Тези болки и страдания представляват неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на деликта, които ищецът оценява в размер на 30 000 лева, която сума претендира от ответното застрахователно дружество, ведно с лихвата за забава върху главницата, считано от датата на ПТП – 15.07.2014 г. до окончателното й изплащане.

Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 163/ 2019 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 29.09.2020 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат Д. е заявила, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото адвокат Д. е поискала от съда да уважи изцяло иска, като в представената писмена защита е изложила доводи за основателността му.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил допустимостта и основателността на иска с доводи, че: пострадалият ищец не е подал писмена застрахователна претенция до застрахователя; не е налице деликт, а в условията на евентуалност е възразил срещу размера на претендираното обезщетение и за наличието на съпричиняване, което в допълнителния отговор е определено като липса на проведено адекватно лечение в найострия период на травмата – непосредствено след получаването й. Не са били оспорени обстоятелствата, че товарният автомобил, управляван от К. Г., е участвал в ПТП с дата 15.07.2014 г. и е бил застрахован с валидна застраховка 4

„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество.

От фактическа страна се установява следното:

С Разпореждане съдът е изискал от РУ на МВР – гр. Елена копие от цялата преписка, водена във връзка с Протокол за ПТП № 1472786/ 15.07.2014 г. От съдържанието й се установява, че на водача К. Г. е наложена, с наказателно постановление, административно-наказателната санкция глоба в размер на 10 лева за това, че е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

По искане на ответника съдът е допуснал извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението вещото лице С. П. И. е отговорило на поставените му задачи, като заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

С исковата молба ищецът е представил заверени преписи от медицински документи и е поискал извършването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ за установяване получените увреждания в резултат на процесното ПТП, която е допусната от съда. в заключението си вещото лице Д.Г. е отговорил на поставените му задачи, като заключението не е било оспорено от страните и е било прието от съда.

Във въззивното производство въззивният съд е допуснал изготвянето на допълнително заключение, което да отговори на поставените от ответника, с писмена молба пред първата съдебна инстанция, въпроси. В о.с.з. на 26.01.2022 г. вещото лице д-р В.М. е заявило, че подържа изготвеното Заключение и е отговорило на поставените му въпроси. Заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По делото са допуснати до разпит двама свидетели.

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните прави изводи:

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

За да бъде уважен иска, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да са налице предпоставките от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, както и да е налице валидно застрахователно правоотношение.

От изисканата и приложена по делото преписка на РУ на МВР – гр.

Елена се установява, че вина за ПТП от 15.07.2014 г. има водачът на товарния 5 автомобил – К. Г., който в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е отклонил своето внимание на десен завой и е ударил отзад лекия автомобил, управляван от пострадалия Т.И., поради което въззивният съд приема наличието на виновно и противоправно извършено деяние от деликвента, намиращо се в пряка причинна връзка с ПТП и причинените неимуществени вреди на ищеца.

Следва да се посочи, че във въззивната жалба ответникът не оспорва наличието на деликт, а само размера на присъденото обезщетение и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва от ответника, като това обстоятелство изрично е признато в отговора на исковата молба.

Следователно, налице са предпоставките за уважаване на предявения от ищеца иск.

Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.

За установяване на получените от ищеца увреждания е допуснато от съда извършването на СМЕ. В заключението си вещото лице Д-Р Н. В. Г. е посочило, че пострадалият ищец е получил следните телесни увреждания: закрито счупване на втори шиен прешлен с изразен шиен синдром, болезнени и силно ограничени движения в шията, изтръпване и отмалялост в горните крайници; кръвонасядания по главата, по гръдния кош отпред, по двете колена с оток; наличие на перистиращи оплаквания от болка, ограничени движения и изтръпване, отмалялост, намалена мускулна сила в горните крайници. Получените травматични увреждания се намират в пряка връзка с претърпяното ПТП. Счупването на втори шиен прешлен е причинило трайно затруднение в движението на шията и снагата над 30 дни, като острият период на възстановяване на счупения прешлен е продължил около шест месеца. Вещото лице посочва, че възстановяването е непълно и продължава, 6 като оплакванията от продължаващи болки, ограничени движения в шията, изтръпване и отмалялост на горните крайници е постоянно и за цял живот, което води до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.