Определение № 326 от 02.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. София, 25.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600339 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІІ НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от Д. Д. Д. чрез адв. К.Т. – САК срещу определение от 14.06.2023 год. по НЧХД № 11603/2019 год. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, постановено по реда на чл. 306,ал.1, т.4 НПК, с което частната тъжителка Д. Д. Д. е осъдена да заплати в полза на подсъдимите Е.Л.Л.-П., Г.Й.П., М.Л.Л. и Ц.М.Л. сторените от тях разноски за осъществено процесуално представително пред въззивната инстанция в размер на по 600 лв. за всеки подсъдим.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излагат се съображения, че в мотивната част на атакуваното определение не е конкретизирано с точност от кого и в какъв размер са били направени разноските пред въззивната инстанция, а в диспозитива на първоинстанционният акт, не е посочено пред коя инстанция са били направени разноските. Посочва се още, че в представените договори за правна помощ не била посочена датата, на която били изплатени възнагражденията за процесуално представителство. На следващо място се излагат твърдения, че в проведените пред въззивната инстанция открити съдебни заседания, защитникът на подсъдимите не бил отправил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, като в допълнение се прави и доказателство искане за изискване на запис от проведено на 15.04.2022 год. открито съдебно заседание пред Софийски градски съд по ВНЧХД № 307/2022 по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав. С тези аргументи моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

На 15.07.2019 год. била подадена тъжба от Д. Д. Д. срещу М.Л.Л., Е.Л.Л.-П., Г.Й.П. и Ц.М.Л. за извършени престъпления по чл. 144, ал.1 НК, чл. 146, ал. 1 НК, чл.

148, ал.1 във вр. с чл. 146, ал.1 НК, по която било образувано НЧХД № 11603/2019 год. по описа на СРС, НО, 6-ти състав. С присъда от 30.06.2021 год. подсъдимите били признати за невиновни като на основание чл. 304 НПК били оправдани по 1 повдигнатите им обвинения.

Недоволна от постановеният акт останала тъжителката Д. Д., която чрез своя повереник – адв. Т. депозирала въззивна жалба, по която било образувано ВНЧХД № 307/2022 год. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав. Така с Решение № 290 от 26.04.2023 год. по ВНЧХД № 307/2022 год. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав първоинстанционната присъда била потвърдена. В мотивите към решението на въззивният съд, съдията докладчик е обсъдил и отправеното искане за сторените пред въззивната инстанция разноски, като е отчел факта, че при дела за престъпления от частен характер, какъвто се явява и настоящият случай, втората инстанция се явява последна такава и ако се произнесе по основателността на искането на защитата за присъждането им в полза на подсъдимите, ще лиши страните от предвидения инстанционен контрол, поради което, въззивният съд е счел, че същото това искане следва да бъде отправено пред районният съд, който в производство по реда на чл. 306 НПК следва да се произнесе с нарочен акт.

Така пред районният съд била депозирана молба от адв. Н.В. – защитник на подсъдимите Е.Л.Л.-П., Г.Й.П., М.Л.Л. и Ц.М.Л., в която било отправено искане пред СРС за присъждане на сторените пред въззивният съд разноски за адвокатско възнаграждение.

С определение от 14.06.2023 год. постановено по НЧХД № 11603/2019 год. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал.1, т. 4 НПК, като е осъдил на основание чл. 189, ал.3 НПК тъжителката Д. Д.

Д. да заплати сумата от по 600 лв. /шестстотин лева/ в полза на всеки един от подсъдимите, представляващи разноски за изплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция по ВНЧХД № 307/2022 год. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав.

Именно този съдебен акт на районния съд е предмет на ревизия в настоящото въззивно частно производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Отговорността за разноски в наказателния процес е правно регламентирана в разпоредбите на чл. 187 - чл. 190 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. По този въпрос първоинстанционният съд може да се произнесе и с отделно определение, в закрито заседание, след влизане в сила на оправдателната присъда или определението, с което се прекратява наказателното производство, както е сторил и районният съд в настоящият случай.

Неправилно обаче е било отбелязано от районният съд в мотивната част на атакуваното определение, че частната тъжителка следва да заплати на подсъдимите направените пред въззивният съд разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 189, ал.3 НПК. В конкретния случай, подсъдимите са били признати за невиновни, поради което приложимата разпоредба се явява нормата на чл. 190, ал. 1 НПК. Въпреки погрешно посоченото правно основание, извода на контролираният съд за осъждане на частната тъжителка е правилен и като такъв, следва да бъде потвърден.

2

Следва да се спомене, че както първата, така и въззивната инстанция в обсега на възложената й компетентност не разполага с правомощията да изследва и преоценява съразмерността на присъденото възнаграждение по критериите за неговата прекомерност с оглед действителната ангажираност на адвоката и степента на изпълнение и организация на защитата, прецизирайки ги на фона на фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай адвокат Н.В.В. е бил упълномощен защитник на подсъдимите М.Л.Л., Е.Л.Л.-П., Г.Й.П. и Ц.М.Л., както в производството пред първата инстанция, така и пред въззивната такава. Видно от материалите по делото, адв. В. е бил упълномощен защитник на подсъдимите за развилото се по ВНЧХД № 307/2022 год. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав производство, както следва:

По ВНЧХД № 307/2022 год. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав с Договор за правна защита и съдействие № 784927/15.10.2021 год. с отразена сума от 600 лв.;

По ВНЧХД № 307/2022 год. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав с Договор за правна защита и съдействие № 784928/15.10.2021 год. с отразена сума от 600 лв.;

По ВНЧХД № 307/2022 год. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав с Договор за правна защита и съдействие № 784929/15.10.2021 год. с отразена сума от 600 лв.;

По ВНЧХД № 307/2022 год. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав с Договор за правна защита и съдействие № 784926/15.10.2021 год. с отразена сума от 600 лв.

Видно от протокол за проведеното открито съдебно заседание на 14.02.2022 год. по ВНЧХД № 307/2022 год. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав /л.24 от въззивното дело/ , посочените договори за правна помощ и съдействие са били представени от адв. В.. В тази връзка, неоснователно се явява възражението на повереника на частния тъжител, че не е било ясно в кой момент са били представени посочените договори, тъй като същите са били в материалите по делото още при първото проведено открито съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Така представените писмени доказателства за сключените между подсъдимите М.Л.Л., Е.Л.Л.-П., Г.Й.П. и Ц.М.Л. и адв. Н.В. писмени договори за правна защита и съдействие са при конкретно уговорени адвокатски възнаграждения и при изричното отбелязване, че сумите са били заплатени в брой, поради което правилно са били съобразени от районният съд, който е счел направеното искане от адв. В. за присъждане на разноски за пред въззивната инстанция, за основателно.

Не могат да бъдат споделени и възраженията в тази насока развити в частната жалба относно факта, дали са били заплатени тези възнаграждения на адв. В. и кога е било сторено това. Както вече бе посочено, в горецитираните договори за правна помощ и съдействие, изрично е било упоменато, че сумите са били заплатени в брой към датата на сключване на договорите, а именно 15.10.2021 год. от всяко едно от подсъдимите лица в полза на адвокат В. като негови „клиенти“, поради което възраженията на повереника на частният тъжител са неоснователни.

Следва да бъде посочено още, че цитираното от адв. Т. в частната жалба Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 год. на ОСГТК на ВКС е 3 несъотносимо към конкректния случай, тъй като правилата за произнасяне по въпросите във връзка с разноските, регламентирани в ГПК, не намират субсидиарно приложение в наказателния процес. /така Решение № 38 от 03.02.2017 г., постановено по н. д. № 39/2017 г., по описа на ВКС, І н. о./.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че искане за присъждане на разноски не е било направено нито от подсъдимите, нито от техният защитник, настоящата съдебна инстанция следва да посочи, че видно от протокол от 15.04.2022 год. за проведено открито съдебно заседание пред въззивната инстанция по ВНЧХД № 307/2022 год. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав , адв. В. е направил изрично искане за присъждане на разноски на подзащитните му, представляващи адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция. В същото съдебно заседание са участвали лично частната тъжителка Д. Д., както и нейният повереник адв. Т., които не са взели отношение по релевираното искане. Поради изложените съображения, доводите на повереника в тази насока се явяват неоснователни.

Не могат да бъдат споделени и изложените в частната жалба възражения относно несъответствие между мотивната част на атакуваното определение и неговият диспозитив. Мотивирайки произнасянето си, макар и лаконично, районният съд е посочил, както иницииращият производството документ, така и неговото правно основание, макар да конкретизира размера на сумите, за които е осъдена частната тъжителка едва в диспозитива на първоинстанционното определение, то настоящата инстанция намира, че волята на първият съд е формулирана по ясен и непротиворечив начин, поради което атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно.

Следва да бъде посочено, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, не противоречат и на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Тези разноски не са свързани със съдебната система като такава /каквито са деловодните разноски и съдебните такси, например/, а са присъдени на подсъдимите с оглед реализираното от тях право да упълномощят адвокат, който да защитава техните права и законни интереси, както и поради крайния изход на наказателното производство.

По изложените съображения, настоящият въззивен състав се солидализира с формирания извод от първоинстанционния съд и намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден.

Воден от горното, на основание чл. 345 НПК във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК и чл.

306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.06.2023 год. по НЧХД № 11603/2019 год. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, с което частната тъжителка Д. Д. Д. е осъдена да заплати в полза на подсъдимите Е.Л.Л.-П., Г.Й.П., М.Л.Л. и Ц.М.Л. сумата от по 600 лв. /шестстотин лева/ за всеки подсъдим, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ и съдействие пред въззивната инстанция по ВНЧХД № 307/2022 год. по описа на СГС, НО, XIV-ти въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване.