Решение № 4848 от 05.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12789/2022
- Вид
- Решение № 4848
- Подписан
- 05.12.2024
- В сила
- 09.01.2025
- Състав
- Диляна Василева Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4848 гр. Пловдив, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330112789 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда 6 против М. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Н.
В.“ № ***, ет. *, ап. ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
В исковата и уточняващата молба от 18.09.2023 г. се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:
1. по Договор за мобилни услуги № ****/**** г., с който се предоставя мобилен номер **** - сумата от общо 130,11 лева, включваща 27,51 лева - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 18.01.2020 г. - 17.04.2020 г., и 102,60 лева - неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя;
2. по Договор за мобилни услуги № ***/**** г., изм. с Допълнително споразумение № ***/**** г. с който се предоставя мобилен номер ********** - сумата от общо 282,97 лева, включваща 35,34 лева - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 05.02.2020 г. 04.04.2020 г., и 247,63 лева - неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя;
3. по Договор за мобилни услуги № ***/**** г., с който се предоставя мобилен номер ****- сумата от общо 167,22 лева, включваща 69,32 лева - незаплатени 1 задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 15.01.2020 г. - 14.03.2020 г., и 97,90 лева - неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя;
4. по Договор за лизинг от **** г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство ****** - сумата от общо 977,31 лева, включваща 325,77 лева незаплатени лизингови вноски за периода 18.01.2020 г. - 17.04.2020 г., и 651,54 лева
- предсрочно изискуеми лизингови вноски;
5. по Договор за лизинг от **** г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство **** - сумата от общо 152,82 лева, включваща 16,98 лева незаплатени лизингови вноски за периода 05.02.2020 г. - 04.04.2020 г., и 135,84 лева
- предсрочно изискуеми лизингови вноски.
За тези вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило.
Поради липса на погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1224/22.02.2022 г. по ч. гр. д. № 1846/2022 г. на Районен съд - Пловдив, VII гр. състав, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли се за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда - 09.02.2022 г., до окончателното погасяване.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове, както и всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1846/2022 г. по описа на ПдРС, VІІ гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед № 1224 от 22.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата в общ размер на 1710,43 лева, от която: 167,22 лева, дължима по Договор за мобилни услуги № ****/**** г., с който се предоставя мобилен номер *****, включваща 69,32 лева - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за периода 15.01.2020 г. - 14.03.2020 г., и 97,90 лева неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя; 130,11 лева, дължима по Договор за мобилни услуги № ***/**** г., с който се предоставя мобилен номер *****, включваща 27,51 лева - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за периода 18.01.2020 г. - 17.04.2020 г., и 102,60 лева - неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя; 282,97 лева, дължима по Договор за мобилни услуги № ***/*** г., изм. с допълнително споразумение № ***/**** г. с който се предоставя мобилен номер **********, включваща 35,34 лева - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за периода 05.02.2020 г. - 04.04.2020 г., и 247,63 лева - неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя; 977,31 лева, дължима по Договор за лизинг от 26.10.2018 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство ******, включваща 325,77 лева - незаплатени лизингови вноски за периода 18.01.2020 г. - 17.04.2020 г., и 651,54 лева - предсрочно изискуеми лизингови вноски; 152,82 лева, дължима по Договор за лизинг от **** г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство *********, включваща 16,98 лева - незаплатени лизингови вноски за периода 05.02.2020 г. - 04.04.2020 г., и 135,84 лева - предсрочно изискуеми 2 лизингови вноски, ведно със законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление, поради което и на ищеца е указано да предяви иска по чл. 422 ГПК, което е сторено в срок.
По делото са приети като писмени доказателства: Договор за мобилни услуги № **** от **** г., с който се предоставя мобилен номер ****; Договор за лизинг от **** г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство *****;
Общи условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър **** телефонен апарат или друго устройство; Декларация-съгласие от 26.10.2018 г. и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 26.10.2018 г.; Приложение от 26.10.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги/допълнително споразумение; Заявление за смяна на номер от 27.12.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ***/**** г.; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 29.03.2019 г.;
Приложение от 29.03.2019 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги/допълнително споразумение; Договор за мобилни услуги № ****/**** г., с който се предоставя мобилен номер ****; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 02.08.2019 г.; Заявление за смяна на номер от **** г.;
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер **** от **** г.; Договор за лизинг от **** г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство *****; Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от **** г.; Заявление за смяна на номер от 05.11.2019 г.; фактура № *****/*****; фактура № ****/*** г.; фактура № ****/**** г.; фактура № ****/**** г.; фактура № ****/**** г.; фактура № ****/**** г.; фактура № ****/**** г.; фактура № **********/**** г.; фактура № ****/**** г. и фактура № ****/***** г.; Последна покана за доброволно плащане от ***** г., с приложена към нея Информация от РУ „ЮЦР“ на Български пощи ЕАД гр. П., за доставка на непрепоръчана кореспондентска пратка от 13.09.2023 г.
Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която в. л. е установило, че процесните фактури са осчетоводени по кредита на сметка 703 – Приходи от продажби на услуги, по съответната аналитична сметка в зависимост от ползваната услуга, кредит сметка **** – начислен ДДС за продажбите и дебит сметка 411 – Вземания от клиенти. Счетоводните данни за вземанията на ищеца по процесните фактури са с крайно салдо към 09.02.2022 г. – 1710,43 лева. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и устройства на лизинг са прилагани следните условия: за мобилен номер **** условията, договорени в Договор за мобилни услуги № **** от **** г.; за мобилен телефонен апарат ******* - условията, договорени в Договор за лизинг от ***** г.; за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № **** от **** г., изм. с Допълнително споразумение № **** към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***** г.; за мобилен телефонен апарат ******** условията договорени в Договор за лизинг от **** г.; за мобилен номер **** условията, договорени в Договор за мобилни услуги № **** от **** г. В. л. е установило, че общо дължимата от ответника сума към **** г. е в размер на 1710,43 лв., в която са включени суми за незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, неустойки и лизингови вноски по договорите за лизинг от 26.10.2018 г. и 3
13.09.2019 г. Експертът е направил подробна разбивка на издадените и приложени по делото фактури, като е описал и как е формирана всяка от сумите, представляваща неустойка. Посочена е и общата стойност на услугите и неустойките по процесните фактури, която е в размер на 2169,32 лв., от която са платени 458,89 лв., като е останала незаплатената част от 1710,43 лв.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Доколкото заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1846/2022 г. по описа на ПдРС, VІІ гр. с. е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то и установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и имат за предмет същите вземания.
Ищецът основава вземанията си на сключените между страните договори и допълнителни споразумения, както и на издадените фактури, като видно от същите, между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и мобилни устройства срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата – абонаментни такси и лизингови вноски. Следва да се посочи, че съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите. С оглед изложеното, съдът приема, че договорите са редовни от външна страна, като обвързват страните съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези услуги.
Предвид наличието на валидни договори, ответникът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договорите, независимо от потреблението на услуги през съответните периоди, тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договорите, като дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. Така при доказателствена тежест на ответната страна, по делото не се установи плащане на процесните суми по отношение на използваните далекосъобщителни услуги, включващи месечни абонаментни такси. Сумите са станали изискуеми с настъпване падежа за плащане на фактурите, като плащане на процесните суми не е настъпило. С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на задълженията си за абонаментни такси и услуги, поради което и предявените искове за тези вземания се явяват доказани както по основание, така и по размер.