Решение № 350 от 16.12.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Смолян, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20225440100135 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на П. В. Д. против ***, в която се твъърди от ищеца, че на 26.02.2019г. е сключил с ответника трудов договор №СД19/26.02.2019г. за определено време- до 31.08.2019г. На 28.08.2019г е сключил с ответника втори трудов договор №СД-035/28.08.2019г. за определен срок- до изтичане на срока на направлението за ползване на лична помощ-31.07.2024г. Със Заповед № ЛП 204 / 20.07.2021г. трудовото му правоотношение е прекратено , считано от 15.07.2021г.- поради смъртта на потребителя.Твърди, че по двата трудови договора не са му изплатени трудовите възнаграждения за пълно работно време- 8 часа, както и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит, като излага подробни съображения защо му се дължат такива.Сочи,че съгласно чл.125 от КТ нормалнатапродължителност на работното време е 8 часа, а при 5 дневна работна седмицадо 40 часа седмично. Съгласно чл.66 ал.1 т.8 от КТ в трудовия договор следва да се посочи продължителността на работния ден или седмица.Когато в трудовия договор не е уговорено друго се счита, че същия е сключен за нормална продължителоност на работния ден от 8 часа, респ. за работна седмица.Съгласно чл.9 в НРВПО когато в края на периода, заа който у установено сумарно изчисляване на работното време отработените часове по графика са по –малко от часовет, определени по реда на чл.9б, за недостигащите часове се счита, че работника или служителя е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа.Съгласно чл.267 ал.1 от КТ работникът или служителят има прл аво на брутно трудово възнаграждение за времето на п рестой.Тъй като в двата трудови договора не е уговорена продължителността на работния дден или седмица се считат склучени за нормална продължителност на работния ден-8 часа и работна седмица 1

-40 часа.

В чл.12 от НСДОРЗ се предвижда допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит. Счита, че в случая ответникът дължи да му изплати това ДТВ в процент не по малък от 0,6% за всяка година трудов стаж и професионален опиту както следва- до 01.07.2007г. незаависимо от това, че предходната рабмота може да не е същата, сходна или съъс същия характер, като за в ремето след 01.07.2007г. счита че следва да се п рилага чл.12 ал.4 от НСОРЗ. Тъй като и в двата трудови договора не са определени допълнителни възнаграждения за придобит стаж и професионален опит, счита, че м у се полага такова защото до приемане на НСОРЗ има 28г. придобит трудов стаж.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца дължими суми по трудовия договор № СД-19 от 26.02.2019 г. , както следва: сумата от 2 203,20 лева., представляваща трудово възнаграждение за престой за периода от 01.03.2019 г до 31.08.2019 г., тъй като не му е осигурена работа за това време, сумата от 575,76лв., представляваща допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца дължими суми по Трудов договор СД № 035 от 28.08.2019 г. както следва: сумата от 1 849,84лв.- трудово възнаграждение за престой за периодите от 01.09.2019г. до 31.12.2019 г. , от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 година и от 01.01.2021 г. до 15.07.2021 г., сумата от 414,87лв., представляваща допълнително възнаграждение за придобит 28 години трудов стаж за времето от 01.09.2019 г. до 15.07.2021 г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва исковете. Излага съображения, че искът за изплащане на обезщетение за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит е неоснователно, защото в т.7 сключения

Трудов договор № СД-035/28.08.2019г. между страните е уредено , че допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж е в размер на 0.6% за придобит трудов/професионален стаж със сходни дейности.Наредбата за структурата и организацията на работната заплата въвежда детайлни правила кои периоди трябва да бъдат отчетени като предходен професионален опит. Според чл.*** ал.1 от НСОРЗ допълнителното възнаграждение е в зависимост освен от придобит трудов стаж и от професионален опит на работниците и служителите. Професионален опит е придобит опит в резултат на продължително упражняване на една и съща или сходна професия/дейност. За длъжността асистент по механизма лична помощ се признава професионален стаж по сходни дейности личен асистент, социален асистент, домашен помощник, лекар, медицинска сестра, рехабилитатор и др., доказани чрез представяне на документи от работника или служителя.

Правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година. Ищецът не е доказал да има професионален опит на сходна дейност/работа („Личен асистент“) с изпълняваната работа при работодателя - ***, от което следва че е дължимо допълнително възнаграждение за придобит трудов и професионален стаж само за 2 времето на сключените договори при работодателя - *** и то при съобразяване на хипотезата на чл.*** ал.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В този смисъл начисленото допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален стаж е изцяло в хипотезата на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поради което се явява и неоснователно искането за заплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж защото съгласно приложимата нормативна уредба следва да е налице и придобит професионален опит със сходна дейност на изпълняваната в случая личен асистент. Сходна дейност на длъжността асистент по механизма лична помощ се признава професионален стаж за сходни дейности, като същите са подробно изброени по -горе.

Счита за неоснователен и искът за заплащане за възнаграждение за времето на престой не по вина на работника или служителя по смисъла на чл. 267, ал.1 от Кодекса на труда, тъй като не е налице престой по смисъла на Кодекса на труда по време на изпълнение на трудовия договор от страна на ищеца. Престой по вина на работодателя е налице в случай, че работодателя не осигурява работа, която иначе работникът/служителят е в готовност през периода на престоя да престира труд. Обхватът на трудовия договор между страните се определя от направлението за ползване на лична помощ, в което направление се определят часове за месеца. Така определените часове се отчитат и разпределят в месечен отчет по чл.27, ал.2 от Закона за личната помощ за извършената през месеца дейност.

Съгласно представените и приети отчети ищецът е отчитал работно време в часове съгласно определеното в трудовия му договор и не е изпадал в ситуация на престой по смисъла на КТ. Навежданите от страна на ищеца доводи за наличие на престой са неоснователни и недоказани, същите са бланкетни. Не е посочен конкретен период, през който работникът е бил в готовност да престира труд, но работодателя не му е осигурил работа която да изпълнява.

Според ответника и двата сключени трудови договора между страните съдържат задължителните реквизити на чл.66 от КТ, включително съдържат данни за продължителността на работния ден или седмица, посоченото обстоятелство е уредено в т. 3 от Трудов договор № СД-035/28.08.2019г.: „работното време в часове за месеца в 149“.

Специалният Закон за личната помощ урежда в чл. 32. ал.1 как се определя възнаграждението на асистента. На основание чл.14,ал.З от Закона за личната помощ е сключено Тристранно споразумение № 19/23.08.2019г. между ***, в качеството й на доставчик на лична помощ, П. В. Д.- асистент и *** Д. - ползвател, към което тристранно споразумение неразделна част е план- график. План - графика представлява индивидуален работен план, който има за цел да разпредели определените с направлението часове за ползваната услуга по механизма лична помощ. В конкретния случай ползваната услуга е разпредЕ. в часа седмично/ месечно, по видове дейности, като е налице и разработен седмичен работен график по дни и часови диапазон, в който се изпълняват дейностите включени в услугата предмет на тристранното споразумение. Счита, че със сключените трудови договори са спазени, както изискванията на Кодекса на труда от една страна, така и 3 изискванията на специалния Закон за личната помощ от друга страна.

В с.з. ищецът р.пр. се явява лично и поддържа предявените искове.

Ответникът оспорва исковете чрез процесуалния си представитл юриск.***.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Представен е Трудов договор №СД019/26.02.2019г., по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел да изпълнява длъжността „личен асистент“.Договорът е сключен за определено време- до 31.08.2019г.Уговорено е в чл.3 от договора, че продължителността на работния ден е съгласно одобрен график, както и размера на трудовото възнаграждение – основна месечна заплата в размер на 3,40лв. н а час с периодичност на изплащане до 30 то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението.

Представен е и Трудов договор №СД-035/28.08.2019г., посилата на който ответникът е възложел, а ищецът е приел да изпълнява, считано от 01.09.2019г. длъжността „личен асистент“.Срокът на договора е –до изтичане срока на направлението за ползване на лична помощ-31.07.2024г. Мястото на работа е –в дома на потребителя *** Д., работното време е уговорено в часове- 149 за месеца, при основно месечно възнаграждение в размер на 502,13лв., като часовата ставка за реално положен труд е 3,37 лева с периодичност н а плащане- до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи възнаграждението.В т.7 от договора страните са уговорили, че на ищеца се дължи и допълнително възнаграждение за придобит страж/ придобит професионален стаж за сходни дейности/0,6%.Съгласно т.10 от договора служителят е длъжен на 1-во число на следващия месец да представя Отчет по чл.27 ал.2 от ЗЛП за извършената през месеца дейност.

Съгласно Допълнително споразумение №169/19.02.2021г. страните по трудовия договор са се споразумели, че размерът на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит/ 2г./ , считано от 01.03.2021г. се определя на 1,2%.

С Допълнително споразумение от 31.12.2020г. страните са постигнали съгласие , считано от 01.01.2021г. да се измени часовата ставка за реално положен труд- от 4,39лв. до 4,70лв. ии основното месечно трудово възнаграждение да се измени от 654,11лв. на 700,30лв.

Представени са

Тристранно споразумение №19/23.08.2019г. и Тристранно споразумение №120/31.12.2019г, сключени на осн.чл.14 ал.3 от ЗЛП между ***-доставчик на лична помощ, П. В. Д.-асистент и *** Д.-ползвател, с което се урежда редът и срокът за предоставянето и ползването на личната помощ, както и правата и задълженията на страните., както и индивидуален работен план на личен асистент П.Добирков- неразделна част от тристранните споразумения.

Със Заповед №ЛП-204/20.07.2021г. на осн.чл.325 ал.1 т.4 от КТ е прекратено Тристранно споразумение №19/23.08.2019г. и Трудово правоотношение на ищеца за 4 длъжността „личен асистент“ по сключен трудов договор №ЛП-035/28.08.2019г., считано от 15.07.2021г.- поради смъртта на потребителя и със завършване на опредЕ. работа.

Представени са протоколи от извършени проверки от Д “ИТ“ по жалби на ищеца, видно от които в протокола от 20.12.2019г. са дадени прпедписания на ответника , както следва: да се уговори писмено с иеца еднакъв срок на предизвестие и за двете страни, съгласно чл.66 ал.1 т.6 от КТ, да се уговори писмено с ищеца продължителността на работния ден или седмица, съгласно чл.66 ал.1 т.5 от КТ, с ищеца, работещ като личен асистент на непълно работно време да се уговори разпределението на работното му време, съгласно чл.138 ал.1 от КТ., за работа на 06.09.2019г. ден, обявен заа официален празник на ищеца да се изплати според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, съгласно изискванията на чл.264 от КТ.В прротокола от 12.02.2020г. са дадени предписания на ищеца да се начислят -за м.декември 2019г. и м. януари 2020г. разликата между основното му месечно трудово възнаграждение -502,13лв. и начисленото му възнаграждение за отработени дни съответно за м. декември 2019г. в размер на 431,36лв. и за м. януари 2020г. в размер на 623,38лв.