Определение № 75 от 04.03.2026, Районен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 75 гр. Кюстендил, 04.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Частно наказателно дело № 20261520200223 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 НПК.

Подадена е жалба от К. И.в К., чрез неговите родители и законни представители С. П. К.а и И. Ю. К., тримата с адрес в гр.*** допълнена по настоящето дело, срещу постановление на РПП от 18.11.2025г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №96/2022г. по описа на ОД на МВР Перник, пр.№356/2022г. по описа на РП Перник, ТО-Радомир.

Кюстендилският районен съд, след преценка на доводите по жалбата, обжалваното постановление и доказателствата по делото, намира жалбата за допустима, като по същество е и основателна, поради което следва да се отмени изцяло обжалваното постановление като се върне делото на РП гр.Перник, ТО-Радомир, като съображенията на съда са следните:

Досъдебното производство е образувано по сигнал, подаден от жалбоподателя в настоящето производство, съдържащ данни за престъпление по чл.187 НК.

С обжалваното постановление ПРП е прекратила производството на основание 199, ал.1 и чл.243, ал.1 т.2 НПК.

Съдът намира, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно и следва да се отмени и върне делото с оглед правилното приложение на закона.

Прокурорът е приел от фактическа страна, че на14.09.2021г. малолетният К. К., към онзи момент на възраст от 2г. и 4 месеца, е записан и започнал да 1 посещава ОДЗ №1 „Миньорче“, филиал „Люба Милошевич“, яслена група „Б“ в гр.Перник.Адаптацията на детето във връзка с тази промяна в ежедневието му не била бърза и някои сутрини плачел и не искал да ходи на ясла.С течение на времето, родителите забелязали промени в поведението на дететотревожност и страх.Майката-св.К. забелязала, че при приспиване детето проявява тревожност, завива се през глава и се крие от „голямото черно куче“.Забелязала, че детето се кара на играчките си и ги удря.Детето споделило с майка си, че лелите в детската градина са лоши, защото го бият по дупето и по ръцете.Свидетелят К.а се свързала и потърсила информация от други родители и била проведена родителска среща, на която били поставени въпроси относно отношението към децата.

След проведената родителска среща, малолетният К. отново споделял с майка си, че възпитателките са го били по различни части на тялото и продължавал да се кара на играчките и да ги удря.Задълбочила се и тревожността му преди детска градина.Родителите-св.К. и К.а сложили в джоб на дрехата му аудио-записващо устройство, записи от която са предоставени в хода на разследването и са изготвени съдебно-технически експертизи.От същите било видно, че К. К. често е в тревожно състояние, плаче и въпреки опитите на възпитателките да го успокоят, това почти не се случва.Прокурорът е посочил, че е обезпокояващ факта, че подходът на възпитателките при комуникация с детето съвсем не е уместен и без съмнение това може да бъде възприето най-малко като груба професионална небрежност от тяхна страна.

Тревожността на малолетния се засилила, започнал да крещи и плаче на сън.Споделил, че св.*** на няколко пъти му е слагала сняг в пазвата.При потърсена информация от други родители, кв.К. установила, че доста деца били подлагани на недопустими методи на въздействие, като натискане на крайниците в легнало положение, завиване през глава, затваряне на децата сами в отделни помещения, удари, обиди и цинизми.

В показанията си св.***-работила в това детско заведение в периода 2013г.-2015г., заедно с *** и ***а.В показанията си разказва, че е ставала свидетел на недопустимо отношение на посочените две-физическо въздействие, удари по различни части на тялото, обиди, затваряне в прилежащи помещения.При извършен допълнителен оглед е установено, че са 2 налице такива помещения.Според свидетеля, при отправен упрек, посочените две свидетелки и отговаряли, че децата са малки, не могат да говорят и няма да могат да разкажат на родителите си в къщи.

Описани са и действията на родителите на малолетния К.-подадена жалба, проверка от община Перник и дадени указания за подмяна състава на служителите и актуализиране на длъжностните им характиристики.

Посочени са разпитаните свидетели***директор на детското заведение, св.***, ***, ***а и *** които са отрекли упражнявано насилие, а напротив специално внимание по отношение на малолетния във връзка със затруднената му адаптация.

Посочени са и разпитани свидетели и описани показания на други родители на деца от детското заведение.

Описани са и показанията на малолетния, в които служителите в детското заведение са посочени като „лоши лели“, а детската градина като „развалена“ и заявил, че не иска да си спомня за престоя там.

След така описаната фактическа обстановка, прокурорът е посочил, че действително по отношение на св.К. К. е упражнено физическо и психическо насилие.Такова най-вероятно е било упражнявано и по отношение на много други деца в различни периоди от време.в детската градина от години са прилагани недопустими практики по отношение посещаващите я деца и тези практики са толерирани от длъжностни лиза с ръководни функции.Този извод е мотивиран от прокурора от показанията на св.*** и показанията на разпитаните майки, съпоставени с реакциите на К..

При горното, прокурорът е посочил, че не е възможно да се определи по категоричен начин кой от служителите, кога и с какви действия е изтезавал малолетния или е извършил принуда или опит за принуда по отношение на него по см.на чл.143 НК.Посочено е, че свидетелските показания са неточни и противоречиви, но дори провеждане на очни ставки не би решило този проблем, тъй като родителите не са очевидци, а останалата група свидетели биха се възползвали от правата си по чл.121, ал.1 НПК.

При горното и на основание чл.243, ал.1 т.2 НПК е прекратено наказателното производство.

При проверка на оспорвания акт, съдът констатира, че при описаната от 3 прокурора фактическа обстановка, неясно остава по какъв начин е формиран извод, че по отношение на К. К. е упражнено физическо и психическо насилие.Липсва какъвто и да е анализ на доказателства, обуславящи подобен извод.При категоричния фактически извод на прокурора за упражнено насилие, следва да се посочи и с какви действие е осъществено от кого и осъществява ли изпълнителното деяние на чл.187 НК.От една страна се приема категорично установено насилие, а от друга страна неяснота относно това кой, кога и какво точно е извършил, което води до противоречие и необоснованост на извода за наличие хипотезата на чл.243, ал.1 т.2 НПК.

На следващо място съвсем бегло е обсъден представения от родителите аудиозапис.Като на първо място липсва преценката на прокурора относно допустимостта на това доказателствено средство по смисъла на чл.105, ал.2 НПК.Доколкото са назначени фоноскопски експертиза и е предявяван на свидетелите, то очевидно е преценено като допустимо доказателствено средство, но не е предявено на св.***, която твърди, че е добре запозната с начина на работа на свиделите, присъствали при изготвянето на този запис.Не са анализирани и данните, изложени от свидетелите на които тези записи са предявявани.

Констатираните от прокурора противоречия в показанията на свидетелите се отстраняват по реда на чл.143 НПК, независимо, че едната група свидетели не са очевидци, но пряко и в качеството на най-близки са възприели споделеното от детето, а другата група имат правата по чл.121 НПК.По този начин следва да проверят и показанията на посочената група свидетели и свидетелят ***.

Следва също така да се посочи, че прокурорът е посочил, че в „детската градина от години са прилагани недопустими практики по отношение на посещавалите я деца“ и „насилие е упражнявано по отношение на много други деца в различни периоди назад във времето“, но е работено само по линия на пострадалия К..

В настоящето производството по чл. 243, ал. 5 и сл. НПК на съдебен контрол подлежи както законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като се проверява и законосъобразността и обосноваността на фактическите и правни изводи на ръководно – решаващия субект на процеса в досъдебната му фаза.

4

Липсата на анализ на част от доказателствения материал, фактически изводи, без обосновка на какво се основават и проверка на противоречивите доказателства прави съдебният контрол върху обосноваността на постановлението за прекратяване на наказателното производство обективно невъзможен.Съдът не може да преодолее липсата на мотиви от фактическа страна, като за първи път в контролното производство изложи свои, защото противното би означавало противоконституционно изземване на компетентността на прокуратурата, която е органът по ръководство и решаване в досъдебната фаза с правомощия да предава на съд извършителите на престъпления. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, съгласно която контролиращата съдебна инстанция не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства.Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни фактически изводи, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е немотивирано от фактическа страна, като от правна страна не е удовлетворен изискуемият от закона минимален задължителен стандарт, обуславящ законосъобразността на постановлението.

В заключение настоящият състав счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е явно необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на етапа на разследването. В изпълнение на вмененото им задължение по чл. 13, ал. 1 от НПК органите на досъдебното производство следва да проявят по-сериозни усилия с оглед изясняване на обективната истина по делото, съобразявайки аргументите относно прилагането на процесуалния и материален закон, изложени в настоящото определение.

При новото разглеждане на делото представителят на РП Перник следва да проведе задълбочено аналитично обсъждане на приобщения по делото 5 доказателствен материал в неговата цялост, да се запълни делото с посочените доказателства и да изложи аргументирано позицията си кои елементи от него кредитира с доверие, респективно кои отказва да използва при формиране на свободното си вътрешно убеждение, съответно да прецени налице ли е извършено престъпление от наказателноотговорен субект, респективно каква е неговата материалноправна квалификация.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя постановление на РП Перник, ТО-Радомир от 18.11.2025г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №96/2022г. по описа на ОД на МВР Перник, пр.№356/2022г. по описа на РП Перник, ТО-Радомир.

Връща делото на РП гр.Перник, ТО-Радомир за изпълнение на дадените в мотивите указания.

Определението подлежи обжалване и протест в 7 дневен срок от съобщаването му на страните пред ОС Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 6