Решение № 212 от 14.08.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Сливен, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20252230200535 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от „ЕНЕВИ ХОТЕЛС“ ЕООД гр.

Сливен, ЕИК 205233735, представлявано от управителя Свилен Христов Енев, чрез надлежно упълномощен процесуален представител против Наказателно постановление № 817711-F811797/17.03.2025г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал.

1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

В жалбата е посочено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F811797/24.02.2025г. В срока по чл. 44 ЗАНН срещу акта били изложени възражения, които административнонаказващият орган бланкетно 1 приел за неоснователни, без да обсъждане на съображенията и без излагане на каквито и да е основания за неговото становище в нарушение чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Административнонаказващият орган не изпълнил процесуалното си задължение, предвидено в чл. 52, ал. 4 ЗАНН, което се явявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и с оглед оспорената от страна на жалбоподателя фактическа обстановка съществено е накърнило правото им на защита. Сочи се, че процесният АУАН бил издаден в нарушение на процесуалните правила, а именно - нарушения на чл. 42, т. 3, т.

4 и т. 5 ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Тези нарушения към момента на издаване на НП не са могли да бъдат отстранени и са довели до опорочаване на крайния акт за ангажиране на административнонаказателната отговорност на „ЕНЕВИ ХОТЕЛС" ЕООД на основание допуснати нарушения на чл. 57, т. 5 и т. 6 ЗАНН, които нарушения предпоставяли неговата отмяна в съдебната фаза по обжалването му. Поради това администратративнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено и наказателно постановление не е следвало да бъде издавано. Съгласно трайно установената съдебна практика, в АУАН и НП следвало да се съдържат констатации относно всички релевантни факти, определящи съставомерността на нарушението и приложимостта на конкретната санкционна норма. За нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н- 18 от 13.12.2006г. на МФ била приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, според изр. 2 на която „Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1". Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, посочена като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя, предвиждала различна по тежест административнонаказателна отговорност в зависимост от това дали нарушението е довело до неотразяване на приходи. Анализът на съдържанието на чл. 185, ал. 2 ЗДДС сочел наличието на правна връзка между двете алинеи, обусловена от установяване на обстоятелството довело ли е нарушението до неотразяване на приходи или не. От една страна това обстоятелство ставало част от диспозицията на нарушената правна норма, от друга отразяването или неотразяването на приходи се превръщало в елемент на нарушението и следвало да присъства както в описателната част на нарушението, така и в правната му квалификация. Обратното представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като нарушавало правото на защита на дружеството относно елемент от състава на нарушението. В тази връзка, констатацията относно наличието или липсата на такъв резултат е релевантен факт, който следвало да намери отражение в обжалваното НП, с оглед 2 гарантиране възможността на наказаното лице да осъществи ефективна защита срещу всички обстоятелства, имащи значение за ангажиране на отговорността му. В случая такава констатация липсвала в обжалваното НП, поради което НП се явявало издадено в нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като допуснатият процесуален порок не би могъл да бъде отстранен в хода на съдебното производство.

В жалбата се сочи, че допуснатата неточност при определяне на групите и ставките в паметта на фискалното устройство (ФУ) била изцяло отстранена в момента на констатирането й, като по никакъв начин не се е стигнало до риск от ощетяване на фиска при отчитане на ДДС. Погрешната данъчна ставка била прилагана само два дни - първите два дни след изтичане на срока по §15д, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗДДС. Пропускът се дължал на неправилно администриране на ФУ, което се поддържало от трето лице, а не на някакъв целенасочен опит за укриване на дължим данък. Както се сочело в АУАН нарушението било отстранено моментално в момента на проверката.

Дължимият ДДС в размер на 20% моментално бил начислен от дружеството и деклариран в дневника за продажби за месец януари 2025г. а пълният размер на ДДС от 20% бил начислен и внесен в бюджета. За установяване на посочените обстоятелства в хода на административното производство представили Дневник за продажбите за месец януари 2025г., отчет за извършени продажби в брой № 1/01.01.2025г. и отчет за извършени продажби в брой № 2/02.01.2025г. Тези доказателства били представени и на административнонаказващия орган, но същите не били обсъдени в нарушение на административнопроизводствените правила.

Считат, че е налице хипотеза на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което административнонаказващият орган не следвало да наложи на дружеството административно наказание като са изложени съображения в тази насока. Поради изложеното в жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като необосновано и като противоречащо на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. С постъпила по делото молба от надлежно упълномощен процесуален представител жалбата се поддържа и се иска отмяна на процесното НП, като се излагат подробни съображения за това. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва 3 жалбата, моли НП да бъди потвърдено като законосъобразно като излага съображенията си за това и претендира присъждане на разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 16.01.2025г., в 19: 30 часа, двама служители на НАП, сред които и актосъставителят К. Д., на длъжност главен инспектор по приходите извършили проверка на търговски обект по смисъла на пap. 1, т. 41 от ПР н а ЗДДС - ресторант, находящ се в гр. Сливен, ул. “Планинска“ № 7, стопанисван от "ЕНЕВИ ХОТЕЛС " ЕООД с ЕИК 205233735, лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В хода на проверката от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) модел DATECS FP-2000 с ИН на ФУ: DT792842 и ИН на ФП: 02952351 с рег. № в НАП 4714892/09.05.2024г. бил изведен Съкратен отчет на фискална памет за период от 01.01.2025г. до 16.01.2025г., от който се установило, че дружеството е отчело продажби в данъчна група „Г“за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност (ДДС), а е следвало да отчете в данъчна група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС. Отчетеният оборот на продажбите в данъчна група „Г" за период от 01.01.2025г. до 16.01.2025г. бил в размер на 7128 лв. без ДДС. От ФУ бил изведен Съкратен отчет на фискална памет за 01.01.2025г. с отчетения оборот на продажбите в данъчна група „Г" в размер на 7086 лв. и Съкратен отчет на фискална памет за 02.01.2025г. с отчетения оборот на продажбите в данъчна група „Г" в размер на 42,00 лв. От 03.01.2025г. до датата на проверката 16.01.2025г. нямало регистрирани продажби в група „Г“. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0179108/16.01.2025г., в който жалбоподателят не вписал възражения. На 22.01.2025г. депозирал обяснения, приложени на лист 26 и 27 от делото.

На 24.02.2025г. на „ЕНЕВИ ХОТЕЛС“ ЕООД, бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F811797 за нарушение на чл.

27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В него било посочено, че към момента на съставянето му нарушението е отстранено и е преустановено отчитането на продажби в данъчна група „Г“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. Актът бил предявен и връчен на управителя на дружество-жалбоподател на 24.02.2025г., който подал възражение в законоустановения срок.

4

Възраженията се свеждали до допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно нарушения на чл. 42, т. 3, т. 5 и т. 5 от ЗАНН, които довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Сочи се че, допуснатото нарушение било отстранено в момента на констатирането му, излагат се съображения за наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено наказателно постановление № 817711-F811797/17.03.2025г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, оправомощен със Заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.

27, ал. 2 във вр. с чл. чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Наказателното постановление било връчено лично на управителя на дружеството-жалбоподател на 07.04.2025г. като същото било обжалвано в законоустановения срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите, присъствали при съставянето на акта, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени доказателствения материал по съответния процесуален ред. към

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че актът е издаден в нарушение на процесуалните правила, а именно нарушения 5 на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, което довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Както акта, така и НП съдържат всички изискуеми по ЗАНН реквизити. Точно, ясно и конкретно е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено и срещу какво да се защитава, правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Налице е единство между фактическото и юридическото обвинение.