Решение № 4155 от 24.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4155 гр. Пловдив, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330105807 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Г. К. М., ЕГН: **********, Адрес: Гр. П., ул.*** № *, ет. *, ап.**, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с която се иска да бъде установено, че ответникът – Г. К. М. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер на сумата от следните суми: сумата от 583, 44 лева - стойността на неплатените суми за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.08.2021 г. до 04.10.2023 г.; сумата от 39, 10 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2021 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №18075/2023 г. по описа на ПРС. Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство.

Ищецът посочва, че за периода от 12.08.2021 г. – 04.10.2023 г. по партидата на Г. К. М. има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД – гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в горните размери. За потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба.

Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забава.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на 1 водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Посочва се, че ответникът е собственик на водоснабдения имот и има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл.2, ал.1 от Общите условия. връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ********** за водоснабдения имот, посочен по-горе.

Отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Ищецът посочва, че отчетът в имота на потребителя се извършва по показания на монтирани в имота измервателни устройства с номер в картотеката на дружеството № ****** и ******. Срещу показанията, вписани в карнет се сочи, че има полагани подписи на потребителя и/или на негов представител.

Посочва, че за дълъг период от време потребителят е бил в чужбина, поради което не е могло да се извърши ежемесечен отчет, срещу показанието от 04.07.2022 г., когато се е осигурил достъп до водомера и има положен подпис.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени. Тъй като заповедта е връчена при условията на чл.47 ГПК, то са дадени указания за предявяване на установителни искове, което е обусловило и правния интерес от предявяване на иска, предмет на настоящото производство.

С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ЗЗД особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва начина, по който са начислени вземанията на ищеца. Твърди, че за времето, през което ответникът е бил в чужбина не следва да се начислява служебно, без да са ползвани комунални услуги. Счита, че задължението на ответника следва да се формира единствено по показанията, отразени в карнетите за съответните водомери при действителното им отчитане. Посочва, че издадените фактури не отразяват действителното потребление на услугите. Освен това оспорва вземанията по първите две фактури, описани в исковата молба да удостоверяват задължения за исковия период- същите са извън исковия период, а именно: за периода от 07.07.2021 г. до 09.08.2021 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за 2 територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й.

В чл.2, ал. 3 от общите условия, действащия към исковия период, приети с Решение на ДКЕВР № ОУ – 09 от 11.08.2014 г. , е предвидено, че потребител по смисъла на общите условия, може да е и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок.

В чл. 23, ал.1 от общите условия е предвидено, че показанията на водомерите и водопроводните отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по – дълъг от три месеца за битови потребители. Съгласно чл. 24, ал. 3 от общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по – дълъг от едно година от последното отчитане.

Особеният представител на ответника не оспорва изрично качеството потребител на ответника.

От приетите по делото извадки от карнети се установява, че в процесния период от 07.07.2021 г. до 03.10.2023 г. е отразен отчет на имота на 05.07.2021 г., засичане и отчет на 04.07.2022 г., както и отразяване срещу дата 03.10.2023 г., че потребителят заминава в чужбина. На 04.07. 2022 е отразен разлика в размер на 23 куб.м. В междинните периоди между отчетите е засичано по 5 куб.м. служебно за единия водомер и по 10 куб.м. за другия 3 водомер. Както за водомер ******, така и за водомер ****** записване на служебни показания между отчетите са едни и същи. периодите на отчет и

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца е открита счетоводна партида на ответника за 2 броя водомери с номера ******, така и за водомер ****** . Не се установява да са извършвани плащания за погасяване на претендираните суми, като вещото лице заявява, че са констатирани предходни плащания, с които са платени предходни задължения преди исковия период.

Установява се размера на главницата за периода от 12.08.2021 г. до 04.10.2023 г. са начислени суми за питейна вода, отвеждане на канална вода и пречистване по фактури в общ размер от 583, 44 лв. Изчислената от вещото лице законна лихва напълно съответства на претендираната такава с исковата молба. Описаните в исковата молба и заключението фактури се установява, че са осчетоводени при ищцовото дружество като приходи от продажба на услуги, както и вземане по сметка 411 Клиенти, по партида на Г. К. М., като същите фактури са включени в дневник за продажбите и справка декларация по ДДК като сделки с начислен ДДС по доставките. Установява се, че сумите по отделните главници /фактури/ са изчислени съобразно с приложените копия на карнети /във връзка с начислените количества вода/ и съобразно утвърдените от КЕВР цени на „В и К“ ЕООД гр.

Пловдив. В съдебното заседание вещото лице посочва, че срещу всяка от фактурите в заключението е отразен отчетен период, като при съпоставяне на фактурите и карнетите се установява, че същите съответстват. Разликите по количества посочва, че са съответни на карнетите. Установява се разлика в периодите, отразени като отчетни такива и тези отразени по всяка от фактурите, но при съпоставяне на всички периоди, включени в исковия и съответно отразените в карнетите показания се установява пълно съответствие.

Доколкото не се твърди, нито се установява по делото водомерите да са неизправни, както и водоподаването да е прекъснато, то съдът приема на основание събраните в хода на производството писмени, че карнетите отразяват реално доставено количество питейна вода и отведена канална вода, а не служебно начислено такова, като част от периодите е начислявано служебно, но в установените в общите условия срокове, са извършвани реални отчети, като са констатирани и са взети предвид реалните показания на водомерите.

Предвид така изложените съображения съдът счита, че искът за главница и акцесорния такъв за лихва се явява доказан по основание и размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, както за исковото, така и за предхождащото го заповедно производство. Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в исковото производство, както следва: 75 лв.- държавна такса, 400 лв.- възнаграждение за особен представител и 200 лв.- депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Общият размер на разноските в исковото производство е 775 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 75 лв., от които 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 25 лв.- държавна такса.

4

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. М., ЕГН: **********, Адрес: Гр. П., ул.*** № *, ет.

*, ап.** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 583, 44 лева стойността на неплатените суми за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 12.08.2021 г. до 04.10.2023 г.; сумата от 39, 10 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2021 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №18075/2023 г. по описа на ПРС.