Разпореждане № 88966 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 88966 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110146563 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подадена е молба от М. Т. М., чрез адв. П. И. П., за изменение на решение № 1346 от 23.01.2026 г. постановено по гр. д. № 46563/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че доколкото в производството не е осъществена безплатна правна помощ на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, а адвокатското му възнаграждение е заплатено от ищцата по договор за правна защита в размер на 1250 лв., както и предвид че за сторения разход е представен списък по чл. 80 ГПК, депозиран преди приключване на спора по делото, то решение № 1346 от 23.01.2026 г. постановено по гр. д. № 46563/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, следвало да бъде изменено като в полза на ищцата, вместо в полза на процесуалният й представител, бъде присъдена сумата от 1250 лв., представляваща сторения от нея разход за заплатено адвокатско възнаграждение, за която сума ответниците да бъдат осъдени. Посочва, че така определената сума е съобразена минималните размери на адвокатски възнаграждения, заложени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, а ответниците не са направили валидни възражения за прекомерност.

Насрещните страни по молбата в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не са депозирали становище.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

1

Искането по чл. 248 от ГПК от М. Т. М. е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явяват процесуално допустима. Разгледа по същество е частично основателна.

С решение № 1346 от 23.01.2026 г. постановено по гр. д. № 46563/2025 г. по описа на СРС, 39 състав е прогласен за нищожен по предявения от М. Т. М., срещу „*** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, договор за паричен заем № 2388955 от 14.05.2021 г., сключен между „*** и М. Т. М. поради противоречието му със закона, като ответникът е осъден да заплати на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена лихва по нищожен договор за паричен заем № 2388955 от 14.05.2021 г. С решението е прогласен за нищожен по предявения от М. Т. М., срещу ***, , иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, договор за предоставяне на гаранция № 2388955 от 14.05.2021 г., сключен между *** и М. Т. М., поради заобикаляне на закона, като ответникът е осъден да заплати на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 83.26 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 2388955 от 14.05.2021 г. С решението е осъден ответникът „*** да заплати на М. Т. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски в исковото производство. С решението е осъден ответникът ***, да заплати на М. Т. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Също така с решението са осъдени „*** и ***, да заплатят на адв. П. И. П., вписан в ХАК с № 1300053663, с адрес в ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М. Т. М. пред СРС.

Съдът констатира, че действително по делото не е налице осъществена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА от процесуалният представил на ищцата, а по делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който М. Т. М. била заплатила в брой сумата от 1250 лв., представляваща възнаграждение за процесуалния й представител, която сума се претендира от ищцата. Следва да бъде посочено, че и двамата ответници, както в отговорите на исковите молби така и в молба с вх. № 400214 от 2

05.12.2025 г. и молба с вх. № 400184 от 05.12.2025 г. са направили възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същите следва да бъдат разгледани, доколкото срокът за възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция - в този смисъл определение № 13 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2012 г., IV г. о., определение № 51 от 24.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 271/2010 г., I т. о., определение № 113 от 7.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1414/2013 г., II г. о. и др. Настоящият състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, извършената работа, материални интерес, броя на проведените съдебни заседания, намира за възражението на ответниците за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК и намалява същото на 400 лв., поради което така посочената сума следва да бъде присъдена на ищцата Неоснователни са оплакванията в молбата на ищцата, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено с Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед на даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда.

Настоящият състав намира, че в случая неправилно е определил, че разноски следвало да се присъдят на адв. П. И. П. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 400 лв., доколкото така посочената сума за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се присъди на М. Т.

М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК решение № 1346 от 23.01.2026 г. постановено по гр. д. № 46563/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за присъдените на страните разноски, като ВМЕСТО: ОСЪЖДА „*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, *** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

София, *** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, да заплатят на адв. П.

И. П., вписан в ХАК с № 1300053663, с адрес в ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лв., представляваща 3 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца М. Т.

М. пред СРС, ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, *** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, *** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, да заплатят на М. Т. М., ЕГН ********** със съдебен адрес в ***, чрез адв. П. П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4