Решение № 89 от 22.03.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Перник, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500032 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. В.К. – ПАК, пълномощник на Г. Й. Н. срещу Решение № 261164/16.07.2021г., постановено по гр. д. № 3801/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените срещу Общинско предприятие „Общинско собственост, спортни и Туристически обекти” гр. П., с ЕИК: 0003867511502, с адрес на управление: *** искове, а именно: за сумата от 1238,07лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2017г. до 31.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба и за сумата от 189,34 лв., представляваща незаконосъобразно удържана сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

В останалите части, съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в обжалваните му части е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на ново, с което исковете, предявени пред първата инстанция, бъдат уважени. Претендират се и разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

В съдебно заседание, пълномощника на въззивния жалбоподател поддържа 1 въззивната жалба и пледира за решение, с което същата бъде уважена.

Процесуалния представител на въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна и пледира за решение, с което обжалваното решение на ПРС бъде потвърдено.

При извършената по реда на чл. 269 изр. 1 ГПК служебна проверка, Окръжен съд – Перник намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 262 КТ:

Установено е било по делото, че през процесния период от време между страните са съществували трудовоправни взаимотношения, възникнали по силата на сключен между тях Трудов договор № ***г. Съгласно същия, ищцата е заемала длъжността „***“ в ОП „ОССТО“ с месторабота: ***. Установено е, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № ***г., на основание чл. 328 ал.

1 т. 10б от КТ, считано от ***г.

По силата на чл. 136, ал. 1 и 3 КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 142 КТ работното време се изчислява в работни дни – подневно, но съгласно ал. 2 работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време седмично, месечно или за друг календарен период. След изтичане на избрания период на сумиране се прави сравнение между фактически отработените дни и часове с полагащата се норма на работно време за същия период – с работните дни и часове на петдневния календар по чл. 136, ал. 1 и 3 КТ. Когато нормата отработено време е превишена, е налице извънреден труд. Извънреден е трудът, щом се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън установеното работно време. Както стана ясно от изложеното по-горе, при сумираното изчисляване на работното време, щом продължителността на работното време е надвишавала нормалната, не е била компенсирана с почивки в края на отчетния период, налице е извънреден труд и той подлежи на заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, ако не е уговорен по-висок размер между страните.

Съгласно р. ІV от Правилника за вътрешния трудов ред в ответното общинско предприятие работното време за длъжността „***“, заемана от ищцата, се полага труд по график от 10.00 ч. до 22.00 ч. като присъствието (отсъствието) се отбелязва във форма 76 от прекия ръководител. За процесния период, съгласно издадени и приложени по делото заповеди на управителя на ответното общинско предприятие, е установено сумирано изчисляване на работното време с календарен период на отчитане на три и шест месеца. Изложеното води до извода, че работодателят се е възползвал от правото си по чл. 142 КТ и в ответното предприятие е имало установено сумирано изчисление на работното време. В заповедите е предвидено полагане на труд за 12 часа през деня за конкретни периоди, а за други периоди – 11 часа през деня , като ежемесечно е издавана отчетна форма за явяване (неявяване) на работа с отразени дни 2 на месеца и отработени часове.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че през процесния период е установено сумирано изчисляване на работното време за служителите на ПС „Р.“, както следва:

Период 01.07.2017г. – 31.12.2017г. – 12 часа през деня;

Период 01.01.2018г. – 31.03.2018г. – 12 часа през деня;

Период 01.04.2018г. – 30.06.2018г. – 11 часа през деня;

Период 01.07.2018г. – 30.09.2018г. – 11 часа през деня;

Период 01.10.2018г. – 31.12.2018г. – 12 часа през деня;

Период 01.01.2019г. – 31.03.2019г. – 11 часа през деня;

Период 01.04.2019г. – 30.06.2019г. – 11 часа през деня;

Период 01.07.2019г. – 30.09.2019г. – 11 часа през деня;

Период 01.10.2019г. – 31.12.2019г. – 12 часа през деня;

Период 01.01.2020г. – 31.03.2020г. – 11 часа през деня;

Период 01.04.2020г. – 30.06.2020г. – 11 часа през деня;

Установено е, че отчитането на времето при работа в условията на сумирано изчисляване на работното време в настоящия случай е през месеца, следващ определения за сумиране период, като при превишаване на нормата отработено време, е налице извънреден труд. Последния, получен от СИРВ, е отразяван във фишовете за заплати на ищеца в перо „Еднократен бонус към възнаграждението“ почти през целия исков период. Едва през м. ***г. е въведено перо „Извънреден труд при СИРВ за 3 месеца“. Установено е още, че при изчисляването на извънреден труд, получен от СИРВ като база за изчисляване на включени всички допълнителни възнаграждения, независимо от това дали са с постоянен характер или не. Установено е, че дължимото се на ищцата възнаграждение за положен извънреден труд е изчислен съгласно правилата и е изплатено изцяло, като при определяне на размера вещото лице е констатирало разлика, а именно: на ищцата е начислено и изплатено възнаграждение в размер на 606,94 лева, вместо правилно изчисленото възнаграждение в размер на 586,90 лева. Т. е. констатираната разлика не е в ущърб на ищцата, а напротив – изплатено й е възнаграждение с 20,05 лева в повече от реално дължимото.

При така установеното следва, че Г. Й. Н. е полагала извънреден труд, възнаграждението за който е начислено съобразно отработените часове извънреден труд й е изплатено изцяло. Фактът, че в представените по делото фишове не се съдържа отделен запис за положен извънреден труд, не е основание да се направи различен извод, доколкото вещото лице изрично е посочили, че сумите, отразени във фишовете съответстват на дължимите се такива за извънреден труд, като същевременно по делото не се твърди и не се доказва, че на ищцата е определян допълнителен бонус на всеки три месеца, респ. същевременно ищцата е получила сумите, без да успее да посочи друго основание и проведе насрещно доказване, което да опровергае установеното по делото. Освен това, в съдебно заседание, проведено на 13.05.2021г. вещото лице е посочило, че за посочения период програмата за ведомостите за заплати не е позволявала да се въведе такова перо и поради това чак през м. ***г. е въведено перо „Извънреден труд“. Преди това извънредния труд е бил в перо „Еднократен бонус към възнаграждението“.

Неоснователен е и доводът, че през целия спорен период ищцата е полагала 3 труд по 12 часа на ден, а не съобразно изготвените от работодателя графици – по 11 часа за част от периода. Полагането на извънреден труд подлежи на доказване от ищеца при условията на пълно и главно доказване. Разпитаните по делото свидетели установяват, че по принцип в ответното предприятие са полагали труд по 12 часа дневно, като е имало дни, когато са си тръгвали по- рано, но е имало и дни, когато се е полагал труд и извън тези 12 часа. При тези показания на свидетелите, съдът намира че не може да се приеме, че през целия спорен период ищцата е работила по 12 часа и съответно е полагала извънреден труд, надвишаващ установения по делото, защото подлежи на установяване конкретното полагане на такъв за всеки отделен случай като място и време. Показанията са общи и не съдържат конкретика, като същевременно по делото са представени отчетни форми за явяването на ищцата на работа за всеки един месец, с отработени в тях човекочасове, които не са опровергани. С плащанията, извършени от работодателя е заплатено дължимото се на ищцата допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд през процесния период, чиито размер е установен от приетата съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателката, че в случая е налице неспазване на трудовото законодателство и в частност: изискванията на чл. 138а КТ, доколкото тази хипотеза в настоящия случай е неотносима. В настоящия казус, работодателя е установил сумирано изчисляване на работното време, съобразено с изискванията на ал. 3 на чл. 142 КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

С оглед горното съдът намира, че решението в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 262 КТ следва да бъде потвърдено в обжалваната му част – за сумата до 1238,07 лева за периода от ***г. до ***г.

В останалата част – за сумата над 1238,07 лева до 3556,85 лева, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

По иска с правно основание чл. 272 вр. чл. 210 КТ – за заплащане на удържана сума в размер на 189,34 лева:

По делото е установено, че със Заповед № ***г. управителя на ОП „ОССТО“ П. е разпоредил извършването на ревизия на *** в ПС „Р.“ на ***г., която да се извърши в присъствието на М. Т. – *** и Г. Д. – ***. За председател на комисията, определена да извърши ревизията, е назначена Л. Й. – ***, а за членове – Н. С. – *** и Ан. Ал. – ***и.

Със Заповед № ***г. управителя на ОП „ОССТО“ П. е разпоредил и извършването на инвентаризация на наличните активи на *** в ПС „Р.“ на ***г., като е определена комисия в състав: председател – Л. Й. – *** и членове: Н. Со. – *** и А. А. – ***.

По делото е приет Протокол № ***г. за резултати от проверка на стокови запаси, в който е отразена липса на 568,03 лева. От самия протокол не става ясно кои са лицата, изготвили го, доколкото са изпълнени само подписи на председателя и членовете на комисията, като липсват имена. Липсват и имената на лицето, разписало се в процесния протокол като материално-отговорно лице. Не става ясно и кое е лицето, разписало самия протокол.

От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността „***“, раздел V „Отговорности“ се установява, че *** носи материална отговорност за имуществото на ***, както и за липси и щети.

4

Със Заповед № ***г. работодателят на ищцата е наложил имуществена отговорност на последната в размер на 189,34 лева, представляваща 1/3 от общия размер на причинената вреда. Тази заповед е била връчена на ищцата на ***г. в условията на отказ, което обстоятелство се установява по делото от събрания доказателствен материал.

По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да установят спазването на предвидения в чл. 210 ал. 3 КТ едномесечен срок, в който ищцата да е имала възможност да оспори писмено основанието или размера на определената отговорност.

Същевременно, трудовото правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № ***г., считано от ***г., т.е. преди изготвянето на заповедта, с която работодателят е определил имуществена отговорност на ищцата.