Решение № 103 от 04.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100607320 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда, постановена на 17.04.2024г по НЧХД № 11107/2021г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав е признал подсъдимия Р. С. Р. за невиновен да е извършил престъпление по чл.182,ал.2вр. чл.26, ал.1 от НК, като е оправдан за това, че в периода от 07.06.2021г до 16.07.2021г, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последяващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не е изпълнил съдебно решение №4919 от 20.07.2018г по в.гр.дело №14140/2016г по описа на СГС, ГО, Іви въззивин брачен състав, относно личните контакти с детето Е.Р.Р., както следва:

На 07.06.2021г в гр. София осуетил изпълнението на решение №4919 от 20.07.2018г по в.гр.дело №14140/2016г по описа на СГС, ГО, І-ви въззивин брачен състав, като нарушил режима на лични отношения с детето и не завел детето Е.Р.Р. на детска градина в ДГ 23 „Здраве“ – гр. София, каквото задължение имал по силата на посоченото в съдебното решение.

На 16.07.2021г в гр. София осуетил изпълнението на решение №4919 от 20.07.2018г по в.гр.дело №14140/2016г по описа на СГС, ГО, І-ви въззивин брачен състав, като нарушил режима лични отношения с детето и е взел детето Е.Р.Р. от детска градина ДГ 23 „Здраве“ – гр. София, в 09.40ч, вместо в 17.00ч, както е посочено в съдебното решение Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от частната тъжителка Д. чрез повереника и адв.С., с искане за отмяната на съдебния акт като неправилен, необоснован и незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалния и 1 процесуален закон. Изложени са съображения за превратно тълкуване на събраните доказателства и необоснованост. Твърди се, че свидетелските показания на И., М., П., Ч. и Б. категорично установяват извършените деяния от подсъдимия Р., за които с частната тъжба му е повдигнато обвинение по чл.182 ал.2 от НК. С жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

В закрито заседание на 25.11.2024 г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав повереникът на частния тъжител-адв. Скачев пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова-осъдителна, с която подсъдимият да бъде признат за виновенза извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, като поддърлжа изложеното в жалбата. Алтернативно прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения, а именно несъответствието на мотиви към присъдата с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.

Защитата на подсъдимия – адв.Г. намира присъдата за правилна и законосъобразна, поради което иска потвърждаването и.

Подсъдимият Р., в лична защита заявява, че между него и майката на детето има над 30 дела, включително и такива по ЗЗДН, от които е спечелил 9. Посочва, че има издадена заповед за защита от домашно насилие в него и на детето полза. Твърди, че към момента частната тъжителка е подсъдима по дело, разглеждано от СРС за 13 деяния за неизпълнение на режима на личен контакт с детето, като в посочения период не е виждал дъщеря си. Заявява, че е набеден в престъпления и че винаги и спазвал режима, в потвърждение на което са и показанията на настоящата му съпруга, свидетелката Т.. Иска да бъде потвърдена присъдата на СРС.

Софийски градски съд, след като се запозна с въззивната жалба на тъжителката и обсъди доводите, посочени в нея, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:

Въззивният съд е сезиран с жалба от частния тъжител К. К. Д.., чрез повереника й - адв. С., като в хода по същество се излагат твърдения за допуснати съществени отстраними процесуални нарушения и се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на СРС, с оглед на което настоящият състав намира за необходимо на първо място да обсъди основателността на същите.

Въззивният контрол върху правилността на първоинстанционния акт 2 включва проверка за неговата законност, обоснованост и справедливост.

Законността обхваща преценката относно правилното приложение на закона /материален и процесуален/.

Въззивният съд констатира, че по делото първата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност да се установи какво е формираното вътрешно убеждение на районния съдия, разгледал и решил делото.

В депозираната от частния тъжител тъжба се твърди, че подсъдимият е нарушил режима на лични контакти, определен с влязъл в сила съдебен акт -Ррешение №4919 от 20.07.2018г по в.гр.дело №14140/2016г по описа на СГС, ГО, І-ви въззивен брачен състав

В същото време първоинстанционният съд в постановената от него присъда признава подсъдимия за невиновен в това, да не е изпълнил, съгласно общия диспозитив, а в диспозитивите, посочващи отделните деяния да е осуетил изпълнението на съдебното решение, за което няма повдигнато с тъжбата обвинение.

Това несъответствие води до неясното кои са изпълнителните деяния, за които съдът е намерил подсъдимия за невиновен.

Наред с това се констатира и противоречие в мотивите на съда. В теоретичен план е изложено, че изпълнителното деяние по чл.182 ,ал.2 от НК има две форми неизпълнение или осуетяване на изпълнение на съдебно решение.

Същевременно от обективна страна съдът е приел, че обвинението се основава на задължението на подсъдимия, произтичащи от съдебното решение относно личните контакти с детето. Съдът е приел също, че за посочените дати / 07.06.2021г и 16.07.2021г/ не са събрани доказателства за извършване на деянията, не се доказват и самите деяния, тъй като подсъдимият е завел детето на детска градина в неустановен час,а във втория случай искал да вземе детето от детска градина по –рано, но му било отказано.

Във фактите по делото, обаче, фигурира единствено съдържанието на съдебното решение относно режима и че „на неустановена дата през месец юни 2021г имало случай, в който подс.Р. искал да вземе Е. на детска градина по –рано, преди приключване на занятията , но му било отказано. И на неустановена дата през месец юли 2021г имало случай, в който подс.Р. завел Е. на детска градина не сутринта, а покъсно като обяснил на тъжителката по телефона, че детето още спи .

Допуснатото от районния съд несъответствие между фактите и правна страна на мотивите е нарушение, което не може да бъде прието като явна техническа грешка или непрецизност, тъй като е недопустимо да има разминавания, касаещи фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Присъдата представлява единство от диспозитив и мотиви, като противоречието между тях изключва възможността 3 да бъде проверена действителната воля на решаващия съд. Мотивите и диспозитивът са различни етапи от формирането на вътрешното убеждение на съда. При така допуснатото разминаване между фактическа формулировка на обвинението и правните изводи, въззивният съд приема, че СРС е допуснал нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 пр.1 от НПК, а именно липса на мотиви, което има за своя единствена последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Предвид отменителното основание въззивният съд не може да се произнесе по съществото на наведените във въззивната жалба оплаквания относно законосъобразността на присъдата.

Липсата на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 пр.1 от НПК е винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните . Въззивният състав, в конкретния случай, не може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила, като това нарушение единствено може да бъде отстранено от първата инстанцияпри новото разглеждане на делото.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и 2, пр.1 от НПК, СГС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда от 17.04.2024г постановена по нчхд № 11107/2021г по описа на СРС, НО, 104 състав и връща делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия на съдебно заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4