Решение № 102 от 19.05.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Русе, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Мариета Цонева в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600148 по описа за 2023 година Производство е по гл. XXI от НПК.

С Присъда №136/22.11.2022г., постановена по НОХД № 2514/21 г. на РРС подсъдимият Г. В. Г. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 30.11.2019 г. в гр. Русе извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място крещял, обиждал и заплашвал Ж. Й. Ж., П.В.А. и Д.С.Д. – тримата полицейски служители при „ГООР“ на Второ РУ при ОД на МВР - Русе, като деянието било съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, като при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му било наложено наказание “Пробация”, чрез прилагане на следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и шест месеца, чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично; “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест 1 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок от една година в размер на 100 часа.

Със същата присъда, подсъдимият Н. С. Х. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 30.11.2019 г. в гр. Русе извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място крещял, обиждал и заплашвал Ж. Й. Ж., П.В.А. и Д.С.Д. – тримата полицейски служители при „ГООР“ на Второ РУ при ОД на МВР Русе, като деянието било съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост, като при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му било наложено наказание “Пробация”, чрез прилагане на следните пробационни мерки:

“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и шест месеца, чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично; “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ за срок от една година в размер на 100 часа.

С присъдата, подс.Г. бил осъден да заплати на гражданският ищец Ж. Й.

Ж. сумата от 1 000лв., ведно със законната лихва от деня на деликта – 30.11.2019 г., а подс.Х. – сумата от 1500лв., ведно със законната лихва от деня на деликта – 30.11.2019г., представляващи обезщетение за претърпени от Ж. неимуществени вреди от престъпленията по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. На двамата подсъдими били възложени съразмерно и разноските по делото.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от двамата подсъдими заедно, с която претендират, че наложените им наказания са явно завишени и молят присъдите им да бъдат отменени или наложените им наказания да бъдат съществено намалени и редуцирани. Акцентират върху това, че и на двамата били нанесени телесни повреди, както и, че не били съобразени от първия съд други показания, освен тези на разпитаните по делото полицаи.

Срещу присъда е подадена и самостоятелна въззивна жалба от подс.Г.

Г., чрез защитника му – адв.С. Л. от АК-Русе, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила свързани с оценката на 2 събраните по делото доказателства, като се иска отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство. Твърди се на първо място, че са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т.8а от НПК за прекратяване на наказателното производство, доколкото по отношение на подс.Г. била реализирана, с влезли в сила съдебни решения, административнонаказателна отговорност за същото деяние, за което бил предаден на съд по първоинстанционното дело. На второ място се излагат твърдения за несъставомерност на деянието, за което подс.Г. бил признат за виновен, което се аргументира с липса на съществени елементи от обективната страна на престъплението „хулиганство“, а именно, че отсъства нарушаване на обществения ред, поради мястото на осъществяване на деянията – избено помещение в жилищна сграда и в сградата на полицейско управление, както и че действията му не били насочени нито пряко, нито косвено срещу установения обществен ред. На трето място се отстоява несправедливост при уважаване на гражданския иск, поради специалното качеството на гражданския ищец – полицейски служител, чиито неимуществени вреди били обезпечени със статута му, включително и със задължителни застраховки за подобни вреди, при изпълнение на службата му.

Постъпили са допълнителни съображения от подс.Н. Х., чрез защитника му - адв.Е. Т. от АК-Русе, с които се излагат твърдения за необоснованост на присъдата с искане за отмяната й и постановяване на оправдателна такава, както и отхвърляне на гражданският иск. Сочи се, че деянията покриват състава по хулиганството по смисъл на УБДХ, а алтернативно – да се приеме, че е осъществен състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Излагат се аргументи за наличието на съществени процесуални нарушения, за явна несправедливост на наказанията, както и за завишен размер на уважения граждански иск. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото на нов състав на първоинстанционния съд.

Въззивна жалба била подадена и от частният обвинител Ж. Ж., чрез повереника му, с която се отстоява, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в санкционната й част, тъй като отсъствали изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не били налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.

Иска се да бъде изменена присъдата, като на двамата подсъдими се наложат 3 наказания „Лишаване от свобода“, така както са поискани от прокурора и частният обвинител при първонистанционното разглеждане на делото.

Присъдата е протестирана от прокурор при РРП Р.М. с идентични оплаквания, като тези на частният обвинител, а именно явна несправедливост на наложените наказания и неправилно прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. Прави се искане да бъде изменена присъдата, като на двамата подсъдими се наложат поисканите от прокурора пред първата инстанция наказания „Лишаване от свобода“, като по отношение на подс.Н.

Х. същото да бъде в размер на 2 години и отложено за изпитателен срок от 4 години, а по отношение на подс.Г. – в същият размер, но да бъде постановено ефективно изтърпяване, при първоначален строг режим.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста и счита жалбата на частния обвинител за основателна, като изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите. Твърди, че първоинстанционната присъда, извън санкционната й част, е законосъобразна, правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена, като единствено бъде изменена по отношение вида на наложените наказания – да се наложи „Лишаване от свобода“ и на двамата подсъдими, вместо „Пробация“.

В същата насока е и становището на частният обвинител, който се солидаризира с аргументите на представителя на обвинението и моли на двамата подсъдими да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“.

Намира жалбите на подсъдимите за неоснователни.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия Н. Х. поддържа въззивната жалба, като излага аргументи в насока, че постановената присъда е неправилна, тъй като е необоснована, а до тази необоснованост се е стигнало вследствие превратно упражнена от съда процесуална дейност, върху анализа на доказателствената съвкупност, в разрез с принципите заложени в разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Излага твърдения за несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Предлага на въззивният съд да отмени присъдата и върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, от друг състав, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В условията на алтернативност, моли въззивния съда да оправдае подс.Х. по обвинението по чл.325, ал.2 от НК, 4 като приеме, че не са налице въведените с обвинението квалифициращи обстоятелства и го признае за виновен в извършване на престъплението по основния състав на чл.325, ал.1 от НК, алтернативно – да го накаже за деяние по УБДХ. Алтернативно предлага да бъде заменена една от приложените с наказанието „Пробация“ мерки, а именно „Бъзвъзмезден труд“ с „Поправителен труд“. Защитникът намира протестът на прокурора и жалбата на частния обвинител и граждански ищец за неоснователни. Подсъдимият Н.

Х. се солидализира със становището на защитника си и в последната си дума моли съда да му бъде отменено наказанието „Безвъзмезден труд“.

Защитникът на подсъдимия Г. Г. също поддържа подадената въззивна жалба, като на първо място излага аргументи за несъставомерност на деянието на подс.Г. по чл.325 от НК, поради липса на елементи от обективната страна на състава на това престъпление. На второ място излага твърдения, че е налице нарушение на правилото „non bis in idem“, доколкото за същото деяние против подс.Г. били съставени актове за установяване на административно нарушение, издадени въз основа на тях наказателни постановления и проведени и приключени с окончателни актове, съдебни производства по обжалването на тези наказателни постановления. Моли при тези предпоставки въззивният съд да постанови оправдателна присъда или евентуално да прекрати наказателното производство. Защитникът на подс.Г. също намира протестът на прокурора и жалбата на частния обвинител и граждански ищец за неоснователни. Подсъдимият Г. Г. поддържа становището на защитника си и в последната си дума моли съда да бъде оправдан.

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираните протест от прокурора и жалби от подсъдимите и частния обвинител, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:

Депозираните протест и жалби са процесуално допустима, като подадени в законоустановения срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество протестът на прокурора и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са 5 неоснователни. Жалбите на подсъдимите са частично основателни, а именно досежно наличието на част от квалифициращите обстоятелства на деянието и в частта, касаеща определена от съда пробационна мярка от наказанието „Пробация“.

Първоинстанционното производство е протекло по общия ред, като съдът е провел пълноценно съдебно следствие, в хода на което били разпитани всички установени свидетели, изслушани били назначените по досъдебното производство експертизи, били назначени и допълнителни, дадена била възможност на подсъдимите да дадат обяснения, което те сторили. По делото за съвместно разглеждане с наказателния процес бил приет предявен от Ж. Й. Ж. граждански иск срещу подс.Н. С. Х. за сумата от 1500 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2019 г., до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото. За съвместно разглеждане бил приет и предявен граждански иск от Ж. Й. Ж. срещу подс.Г. В. Г. за сумата от 1000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2019 г., до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото. Ж. бил конституиран и като частен обвинител по делото.

В хода на първоинстанционното производство, фактическата обстановка по делото била подробно изяснена от първия съд, след анализ на хронологията на събитията на инкриминираната дата и цялостно изследване на доказателствения материал по делото - гласните доказателствени средства, писмените доказателства, както и депозираните заключения по назначените в досъдебното и съдебно производство експертизи. Установени били фактът на извършване на деянията на подсъдимите и техният характер, начинът на осъществяването им, конкретните обстоятелства, при които са реализирани и авторството им. Въззивният съд изцяло споделя достигнатите фактически изводи на контролирания съд, като намира от фактическа страна следното: