Решение № 135 от 29.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502371 по описа за 2023 година

Постъпила е ВЖ от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от управителя О. К. чрез юрк.Х.

Х. против решение №2936/26.06.2023 г. по гр.д.N 5208/2022г. на ПРС, 24 гр.с., с което е отхвърлен предявеният установителен иск да се признае за установено, че Ф. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *****, сумата в размер на 512,90 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 05.12.2019 г. до 06.10.2021 г. за водоснабден имот, находящ се в гр. *****, както и сумата в размер на 32,20 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 29.02.2020 г. до 30.9.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.10.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16893/2021 г. по описа на ПРС,15 гр.с.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважат предявените искове. Конкретно са изложени оплаквания, че съдът е изложил противоречиви изводи, че не е доказано доставянето на ВиК услугите. Не са съобразени представени по делото гласни и писмени доказателства. Безспорно е доказано, че имотът е водоснабден. Доказано е по делото, че инкасаторът е посетил обекта, осигурен му е достъп и е връчил известието на ответницата, която му е заявила, че не може 1 да го подпише, тъй като е неграмотна, което е отразено в документа. Инкасаторът е констатирал, че в имота няма монтирано измервателно устройство, от което счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 ОУ, съгласно които при липса на измервателно устройство се начисляват по 5 кубика за нетоплофицирано жилище и 6 кубика на обитател за топлофицирано жилище. Ответната страна не е ангажирала доказателства, че в имота има монтирано устройство или че имотът не се обитава от нея. Имотът е деклариран по чл. 14 ЗМДТ за битови нужди. Не е представено по делото уведомление или възражение относно начина на инкасиране на имота. Претендира за разноски.

Въззиваемият Ф. А. К. чрез особен представител адв. Н. И. оспорва жалбата като неоснователна; счита решението на РС за правилно и законосъобразно, иска се неговото потвърждаване. Изложени са съображения, че ищецът не е доказал, че в процесния имот да е имало реален отчет, реално доказани и отчетени с водомер количества вода, в който случай се прилага чл. 25, ал. 8 ОУ. Счита, че правилно съдът е приел, че липсва водомер и неработещ водомер, след изтичане срока за отстраняване на повредата следва да се приложи чл. 25, ал. 8 от ОУ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД и служебно начисляване на количества вода без значение дали реално е потребено. От дружеството, обаче, не е доказано, че в процесния имот липсва водомер или че е бил повреден. Приложеното известие от 07.10.2019 г. няма ло доказателствена стойност, че редовно е спазена процеурата за уведомяване на потребителя. Липсвало на известието подпис както на инкасатора, така и на получателите.

По направените доводи и оплаквания съдът намира за установено следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл. 422, вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представените по делото доказателства се установява, че:

Качеството потребител на ответницата е доказано с представените писмени доказателства –Писмо от Община **** с приложение Нот.акт№ *****,д.№*****/***** г. и декларация по чл.14 от ЗМДТ от 07.04.2000 г., от които е видно, че Ф. К. е съсобственик на водоснабдения имот, който е деклариран от другия съсобственик Н. М. К.- по ½ за всеки от тях – л.77 от д.РС; че въззиваемата има качеството на потребител с оглед на ОУ, където е записано, че потребители са собствениците на водоснабдените имоти, поради което не е необходимо подписване на договор; на Ф. К. е изпратено известие за нередовен водомер от м.07.2019 г., подписано от инкасатор Й., с отбелязване, че водомерът е развален с видими външни повреди, както и че абоната не може да се подписва. По делото е разпитана като свидетел М. Д. Й. – инкасатор, която установи, че е инкасирала процесния имот в периода от м.юни 2019 г. до м.ноември 2019 г.; отчета към карнетите е извършвала по тарифа, т.к. в имота не е имало измервателни уреди; тя е връчила известието за нередовен водомер на този, който е осигурил достъп; той е приел известието, но не е е подписал, тъй като е казал, че не е може да се подписва, което е посочила това обстоятелсво в карнета; начислявала е месечно по тарифа за двама души ползватели съгласно чл.25,ал.8 от ОУ.

2

Партидата за водата апармента на ул.“***** се е водила на Ф. К.– видно от представените по делото карнети. На същата й е връчено на 01.08.2011 г. известие за нередовен водомер, не подписано от абоната – л.11 от д. с отбелязване, че лицето не може да се подписва, а инкасаторката се е подписала със своята фамилия. При тези данни ПОС намира, че известието е родовно връчено при като при отказ. Не се спори по делото, че за процесния период за процесния имот отчитането е извършвано чрез служебно начисляване на количества вода на база неизправно измервателно устройство, състоянието на което е констатирано от дл.лице- инкасатор при посещение в имота. Върху абоната лежи доказателствената тежест да докаже, че е подменил неработещото устройство.

В чл.23,ал.5 ОУ е казано, че при неизправни водомери, месечното количество изразходва питейна вода се определя по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м.

– при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

В чл.2,ал.1 ОУ е казано,че ФЛ или ЮЛ – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги са потребители на ВиК услуги, от което следва, че въззивницата има качеството на потребител на ВиК услуги. ПОС, т.е. че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., без да е необходимо сключването на индивидуален договор между страните, което е възникнало с факта на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, както и че потребителят е обвързан от ОУ на дружеството.

По делото е прието заключението на в.л.С. К. /л.96/, от което се установява, че неплатената главница е в размерна 512,90 лв., а лихвата за забава -32,20 лв.; за задължението на ответницата са издадени фактури, които са надлежно осчетоводение в счетоводството на ВиК; че Ф.К. не е извършила плащане по процесните фактури, а начисленото количество вода е съобразено с утвърдените от КЕВР цени през исковия период По делото пред РС ответницата не е могла да бъде призована, тъй като призовките са се върнали със съобщение, че лицето и други живущи не са открити на адреса, а в заповедното производство призовката се е върнала с отбелязване от 7.11.2021 г., че лицето живее в чужбина /л.16/; няма данни да е била трудово ангажирана след 01.12.2003 г.

Следователно, въззиваемата има известен адрес- постоянен и настоящ на ул.“*****, но обстоятелството, че не е намерена за връчване на книжата и данните, че живее в чужбина, водят до извода, че никой не живее на адреса –последното отбелязване в карнета, че лицето не може да се подпише е от 07.10.2019 г. разпитаният по делото инкасатор Й. е заявила, че е инкасирала процесния апартамент в период преди процесния.

При тези данни ПОС намира, че не е доказано потреблението на питейната и отведената вода от двама души в процесния имот, тъй като ответницата не е била намерена на адреса в заповедното и исковото производство, като и че има данни, че живее в чужбина, т.е не е доказано, че тя е живяла в имота през исковия период, тъй като Св.Й. е била 3 инкасатор на имота само от м.06.2019 до м.ноември 2019 г. /а исковия период е 5.12.201906.10.2021/, поради което няма доказателства апартамента да е бил посещаван от инкасаторите в исковия период, поради което няма данни колко души са живели в апартамента, поради което не може да се направи извод, че правилно са начислявани по 10 куб.метра месечно за потребление от 2 души, когато липсва измервателно устройство.

По изложените съображения се налага изводът, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни – исковете са доказани по основание и размер.

До същите изводи е достигнал РС, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

На служебния защитник на въззиваемата адв.Н. И. да се изплатят 400 лв. адвокатско възнаграждение от внесения депозит.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2936/26.06.2023 г. по гр.д.N5208/2022г. на ПРС, 24 гр.с.

На служебния защитник на въззиваемата адв.Н. И. да се изплатят 400 лв. адвокатско възнаграждение от внесения депозит.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4