Определение № 302 от 30.12.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 420/2025
- Вид
- Определение № 302
- Подписан
- 30.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Янко Димитров Янков, Росица Антонова Тончева, Светослава Николаева Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302 гр. Варна, 30.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Янко Д. Янков
Членове:
Росица Ант. Тончева
Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20253000600420 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ос. л. Б. П. Т. чрез адв. П. В., с която се оспорва правилността на протоколно определение № 1369 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 17.12.2025г. по чнд №1799/2025г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения Б. П. Т. с ЕГН ********** не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца.
В частната жалба се излагат съображения досежно поправянето на Т..
Акцентира се върху специфичното психично и когнитивно състояние на осъдения. Изтъква се, че първоинстанционният съд не бил отчел липсата на дисциплинарни наказания, наличието на поощрение, отсъствието на висящи наказателни производства, както и изключително краткия остатък от наказанието. Отбелязва се положения от осъденото лице доброволен труд.
Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на Б. Т..
Варненският апелативен съд след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, установи следното:
Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.
Разгледана по същество обаче жалбата се преценява като неоснователна поради следните съображения:
С протоколно определение № 1369/17.12.2025г. на Окръжен съд – Варна е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт осъденият е имал неизтърпян остатък от наложеното му наказание в размер на 2 месеца и 8 1 дни. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд Т. бил изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, е било изпълнено първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. Окръжен съд – Варна, отхвърляйки молбата, преценил че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 70 от НК, като изтъкнал, че липсват доказателства осъденият да се е поправил. Позовал се на липсата на предсрочно постигнати цели на наказанието – а именно да има трайно постигнати превъзпитателни резултати.
Апелативен съд – Варна споделя изводите на първата инстанция, намирайки за нужно да добави следното:
Видно от приложеното досие на осъденото лице първоначалната оценка на риска от рецидив към 06.11.2024г. била отчетена като средна стойност от 52 т. Към датата на последната оценка на риска от рецидив е отчетена средна стойност на риска от 61 т. Налице е завишаване на стойностите от първоначалното оценяване с 9 точки.
Изготвените становища от инспектор В.Д. от ИСДВР при Затвора – гр.
Варна, от гл. инспектор Г.Н. от НС СДВР при Затвора – гр. Варна и от ст. комисар Й.Й. – началник на Затвора – гр. Варна, очертали като първоначални дефицитни зони отношение към правонарушението и умения за мислене.
След изготвяне на актуалната оценка били изведени две нови зони – образование и обучение и начин на живот и обкръжение (криминогенно).
Наблюдавало се завишение във всяка една от посочените зони, както и в зона трудова заетост. Посочено било, че л. св. Т. не осъзнавал и не приемал собствената си вина и отговорност, като омаловажавал извършеното от него деяние. Отчетена била липса на устойчивост и ясно дефинирана мотивация за качествена промяна към преодоляване на поведенческите дефицити.
Т. не бил наказван, а бил награждаван със Заповед № 515/08.04.2025г. на началника на Затвора – гр. Варна.
Със Заповед № Д-2/03.01.2025г. на л. св. Т. било възложено да полага доброволен неплатен труд като „хигиенист“ в групата. След започване на работа обаче било констатирано, че Т. не спазвал трудовата дисциплина, немарливо изпълнявал задачите си, не спазвал работния график, поради което бил спрян от работа със Заповед № Д-71/18.02.2025г. Отчетено било негативно отношение към трудовия процес. Т. не участвал в специализирани програми за групова работа, като с него се работело най-вече в индивидуална форма поради затрудненията му в разбирането и осмислянето на набелязаните в плана по изпълнение на присъдата цели и задачи.
Л. св. Т. срещал сериозни проблеми в общуването, трудности при възприемане и осмисляне на социалните норми и адекватната интерпретация на ситуациите. Бил с ниска степен на личностна зрялост, слабо застъпени социални умения и компетентност за самостоятелно справяне.
Като краен извод в становищата било заключено, че не били налице 2 достатъчно категорични доказателства за наличието на положително приключил превъзпитателен процес спрямо Т. с оглед постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК.
Изготвената и представена на 12.11.2025г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л. св. сочи аналогични изводи – липса на критичност към извършеното, много ниски нива на социална адаптация и риск от недобра реинтеграция. На Т. действително била поставена диагноза „Умствена изостаналост – лека форма“, но тя не възпрепятства възможността му за поправяне.
Гореизложеното се потвърждава и от изготвения на 19.02.2025г. от М. А. от ИСДВР при Затвора – гр. Варна текущ доклад, където се изтъква, че Т. не оползотворявал престоя си в пенитенциарното заведение, не участвал в организирани мероприятия, повлиявал се негативно, често влизал в дребни конфликти с другите лишени от свобода, изпитвал трудности да контролира емоциите си при провокация.
Настоящият съдебен състав намира твърдението на жалбоподателя, че остатъкът от наказанието бил твърде кратък, за ирелевантно. Доколкото събраните по делото доказателства сочат за липса на поправяне към настоящия момент, без значение е дали остатъкът от наказанието би бил достатъчен за окончателното поправяне на лишения от свобода.
Твърдените в жалбата участия в трудови процеси, наличие на награди и изтърпяване на повече от 1/2 от присъдата не са под съмнение, приемат се от съда за обективно налични, но те не са достатъчни да обосноват втората изискуема от закона предпоставка – за категоричното поправяне на л. св. Т..
Варненският апелативен съд счита, че гореизложеното, както и констатациите, съдържащи се в становищата, текущия доклад и оценката, категорично не свидетелстват в насока извод за поправяне на осъденото лице, изискуем по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК, както и в установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС № 8/87г.
По изложените съображения въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна, а определението на Окръжен съд – Варна за правилно и законосъобразно, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1369/17.12.2025г. по чнд №1799/2025г. по описа на Варненски окръжен съд, с което по отношение на осъдения Б. П. Т. с ЕГН ********** не е допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302 гр. Варна, 30.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Янко Д. Янков
Членове:
Росица Ант. Тончева
Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20253000600420 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ос. л. Б. П. Т. чрез адв. П. В., с която се оспорва правилността на протоколно определение № 1369 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 17.12.2025г. по чнд №1799/2025г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения Б. П. Т. с ЕГН ********** не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца.
В частната жалба се излагат съображения досежно поправянето на Т..
Акцентира се върху специфичното психично и когнитивно състояние на осъдения. Изтъква се, че първоинстанционният съд не бил отчел липсата на дисциплинарни наказания, наличието на поощрение, отсъствието на висящи наказателни производства, както и изключително краткия остатък от наказанието. Отбелязва се положения от осъденото лице доброволен труд.
Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на Б. Т..
Варненският апелативен съд след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, установи следното:
Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.
Разгледана по същество обаче жалбата се преценява като неоснователна поради следните съображения:
С протоколно определение № 1369/17.12.2025г. на Окръжен съд – Варна е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за условно предсрочно освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт осъденият е имал неизтърпян остатък от наложеното му наказание в размер на 2 месеца и 8 1 дни. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд Т. бил изтърпял срок на лишаване от свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, е било изпълнено първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. Окръжен съд – Варна, отхвърляйки молбата, преценил че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 70 от НК, като изтъкнал, че липсват доказателства осъденият да се е поправил. Позовал се на липсата на предсрочно постигнати цели на наказанието – а именно да има трайно постигнати превъзпитателни резултати.
Апелативен съд – Варна споделя изводите на първата инстанция, намирайки за нужно да добави следното:
Видно от приложеното досие на осъденото лице първоначалната оценка на риска от рецидив към 06.11.2024г. била отчетена като средна стойност от 52 т. Към датата на последната оценка на риска от рецидив е отчетена средна стойност на риска от 61 т. Налице е завишаване на стойностите от първоначалното оценяване с 9 точки.
Разпечатката съдържа 60 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/215ac381-8bdd-4006-a861-2a4f2aca8085