Определение № 3946 от 06.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3946 гр. София, 06.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20258002100818 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България (нататък и ПРБ), подадена от прокурор в Пловдивска апелативна прокуратура, срещу въззивно решение № 240 /18.12.2024 г. по в.гр.д. № 494 /2024 г. на Пловдивския апелативен съд, с което при ново разглеждане на делото от въззивния съд след частична отмяна на решение № 743/01.06.2023 г., постановено по гр.д. № 222/2023 г. на Пловдивския окръжен съд от състав на ВКС, е уважен предявеният от И. С. Л. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и ПРБ е осъдена да заплати на И. Л. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на още 15 000 лева (общо 50 000 лв.), произтекли от неоснователно повдигнато на И. С. Л. обвинение по ДП №26/2007 г. на Национална следствена служба, пр.пр.

№1250/2007 г. на Софийска градска прокуратура за престъпление по чл.203, ал.1 във вр. с чл.202, ал.1, т.1, вр. чл. 201, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.308, ал.1 от НК, за което ищецът е признат за невинен и оправдан с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 1387/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение.

Ответникът по касационната жалба И. С. Л. в писмен отговор оспорва наличието на основани за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба e процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

1

Въззивното решение е постановено след като с решение по гр.д. № 789/2024 г. на IV г.о. състав на ВКС е отменил първото въззивно решение поради необоснованост на изводите на въззивния съд за продължителността на наказателното производство и търпените от него неимуществени вреди, като не е било установено кога ищецът е бил привлечен както обвиняем по ДП по реда на чл.219 НПК и дали това е станало през 2007 г. както той твърди. Прието е, че в случая не е било изискано и приложено наказателното производство, водено срещу ищеца, което се е налагало и с оглед твърденията за неспазване на разумния срок за разглеждане на делото, в която хипотеза съгласно указанията, дадени в т.1 от посоченото тълкувателно решение съдът следва да обсъди и критериите по чл.2б,ал.2 от ЗОДОВ. Дадени са указания от ВКС при новото разглеждане на делото от въззивния съд да бъде изискано н.о.х.д. № 1387/2018 г. на ПОС ведно с досъдебното производство, след което съдът да съобрази точния период на воденото срещу ищеца наказателно производство, през който той е търпял неимуществени вреди, както и критериите по чл.2б,ал.2 от ЗОДОВ, както и да се произнесе относно датата на влизане в сила на оправдателната присъда спрямо ищеца, съобразявайки разпоредбата на чл.412,ал.2 от НПК и задължителните указания, дадени в ТР №5/21.05.2018 г. на ОСНК на ВКС по тълк.д. № 5/2017 г.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел следното:

При новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил точно дадените му указания.

Въззивният съд е установил и съобразил следните факти:

Обсъдил е процесуалните действия по посочените наказателни производства, свързани с обвиненията срещу И. Л., и е приел, че с привличането на ищеца Л. като обвиняем с постановление от 12.11.2007 г. той е узнал за образуваното срещу него наказателно производство за конкретно престъпно деяние и това е началният момент, от който той търпи неимуществени вреди от наказателното производство, приключило с оправдателна присъда. Въззивният съд е определил крайния момент на наказателното производство датата 22.06.2022 г., когато е изтекъл срокът за протест срещу определението за прекратяване на наказателно производство поради оттегляне от прокурор на протест срещу оправдателната част от присъда по н.о.х.д. № 1387/2018 г. на Пловд. ОС, което е имало за последица прекратяването на наказателното производство по тази част от делото от Пловд. АС.

Така въззивният съд е приел, че се установява, че наказателното производство против ищеца И. Л. е продължило от 12.11.2007 г. до 22.06.2022 г. или 14 години, 7 месеца и 10 дни.

През целия този период на ищеца Л. е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв., която е внесена 2

Въззивният съд е установил, че на ищеца Л. е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв., която е внесена. Тя е приложена спрямо И.

Л. в периода от 12.11.2007 г. до 15.05.2017 г. (когато е отменена) или за 9 години и 6 месеца

Въззивният съд е установил че в съдебната фаза на наказателното производство по н.о.х.д. № 3003/2010 г. са проведени 25 открити съдебни заседания (датите са посочени), като във всички с изключение на едно (на 13.04.2016 г., като е представен документ за лечение) подсъдимият И. Л. се е явявал лично. Разпитани са 29 свидетели и са приети 6 заключения на вещи лица. Делото е отлагано многократно поради основна причина неявяване на свидетели.

С присъда от 15.05.2017 г. окръжният съд е признал подсъдимия И. Л. за невиновен и го оправдава да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинението. По протест на СГП е образувано в.н.о.х.д, по което с решение от 17.072018 г. .присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане. На 19.07.2018 г.е образувано н.о.х.д.1387 /2018 г. на Пловд. ОС, по което са проведени 26 съдебни заседания (датите са посочени), в които подсъдимият И. Л. се е явил лично, с изключение на две, когато е отсъствал по здравословни причини. Разпитани са 24 свидетели. С присъда от 13.09.2017 г. окръжният съд признава подсъдимия И. Л. за невиновен и го оправдава да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Тази присъда е влязла в сила на 22.06.2022 г.

От правна страна въззивният съд е направил следните изводи:

Въззивният съд е приел за установено, че ищецът И. Л. е търпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство за престъпление, което е тежко по смисъла на чл.93,т.7 от

НК по чл.203,ал.1 вр.чл.202,ал.1,т.1,вр.чл.201,вр.чл.20,ал.4,вр.ал.1,вр.чл.308,ал.1 от НК, за което е оправдан, в периода от 14 години, 7 месеца и 10 дни. Следва да се отчете, че наложената му мярка за неотклонение е „Парична гаранция“ в размер на 1 000 лв., която не създава ограничения в служебните и социалните му контакти, която той е търпял обаче в един много дълъг период от 9 години и 6 месеца, без да са му били налагани други ограничителни мерки.

В наказателното производство е бил приет за разглеждане граждански иск за значителна сума - 3 460 487 лв., ведно със законна лихва от 30.12.2006 г., който е бил част от предмета на наказателното производство в периода от 6.04.2011 г. до 15.12.2015 г..

По наказателното дело при първото му разглеждане от окръжния съд са проведени 24 съдебни заседания с явяване на Л., което е обременило ежедневието му, отразило се е неблагоприятно на психическото му състояние и е било свързано с разход на време и средства. Постановена е била в хода на наказателното преследване 3 една оправдателна присъда от окръжния съд, която е отменена от апелативния съд, след което делото е върнато на окръжния съд, като при второто му разглеждане от окръжния съд следва да се приеме, че интензитета на притесненията и страховете у подсъдимия Л. следва да е вече по-нисък с оглед постановеното веднъж оправдаване и отмяната на мярката за неотклонение. При второто разглеждане на делото от окръжния съд са проведени с участието на Л. 24 съдебни заседания, което също несъмнено се е отразило отрицателно на личния и социалния му живот и е било свързано отново със значителен разход на време, с притеснения по време на заседанията, както и с разход на средства. Безспорно е, че преди образуването на това наказателно производство и понастоящем ищецът не е осъждан. Безспорно е, че в хода на цялото производство Л. не се е признавал за виновен.

Несъмнено е, че провеждането на наказателното производство в период от 14 години, 7 месеца и 10 дни за тежко престъпление по чл.203,ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, като съдът съгласно чл.203,ал.2 от НК постановява и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл.37,ал.1,т.6 и 7 от НК, при което той е в опасност да остане без работа, е причинило на ищеца силен стрес и големи притеснения и го е обременило в емоционален, личен и професионален план. Относно твърдените от ищеца конкретни обстоятелства за претърпени неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство, ищецът е ангажирал и са събрани от окръжния съд гласни доказателства - показания на свидетелите И. Д. Б. и К.

Д. Г., както и е представил с исковата молба като писмени доказателства и две психологически становища, изготвени от клиничен и детски психолог В. Т. на 18.02.2015 г. и на 26.09.2022 г., които съдържат данни за психологичното състояние на ищеца във връзка с воденото наказателно производство, но доколкото по делото не е ангажирана съдебна експертиза, а становищата имат характер на писмени свидетелства, но без лицето да е разпитано по делото като свидетел, те не могат да бъдат съобразени при определяне на вида и размера на търпените от ищеца Л. вреди.

Установява се от тези свидетелски показания, че ищецът е имал добро професионално и социално положение, като воденото срещу него наказателно производство се е отразило негативно на емоционалното му състояние, на отношенията му с колегите, на социалните му контакти, а също и на семейния му живот. И двамата свидетели имат впечатления, че заради делото съпругата му е имала притеснения и негативни настроения спрямо Л., което е влошило семейните отношения, а това от своя страна закономерно води до развод. Видно е от свидетелските показания, че наказателното производство не е довело до лишаване на ищеца от работа, но той е имал сериозни и основателни притеснения, че може да се стигне и до такава последица, съответно, до непреодолими финансови проблеми за него и семейството му, включително децата му, които притеснения са много 4 обременителни. Не се твърди и не се установява за наказателното производство конкретно против ищеца Л. да е имало разгласа, то да е повлияло на социалните му връзки, той да е понесъл притеснения и неудобства от загуба на социално ниво и контакти с близки и познати, но от показанията е видно, че той самият поради изпитваните притеснения е ограничил контактите си. Не се установява преживяваният в хода на наказателното производство стрес да е дал негативно отражение върху здравословното състояние на ищеца. Не се нито твърди, нито установява от ищеца след приключването на наказателното производство да са налице хронични и трайни последици за неговото здраве. Ищецът И. Л. към 2007 г. е бил на 45 години, а през 2022 г. е бил на 60 години, като в този период несъмнено не е могъл да надгражда трудовата си кариера и кариерното си развитие поради обременеността от воденото наказателно дело и усилията, които е следвало да полага във връзка с него както при явяването пред съответните органи, така и емоционално за справяне с притесненията, неудобствата и финансовите разходи. Наказателното производство несъмнено се е отразило негативно във всички аспекти на живота му, влошило е значително качеството му на живот. Налице са били и други фактори, които са повлияли негативно върху психиката и начина му на живот, като свидетелите говорят за нападения срещу ищеца, но стресът от тях не омаловажава последиците, настъпили от воденото наказателно производство. Установено е следователно, че при воденето на наказателното производство на ищеца И. Л. са причинени болки и страдания с неимуществен характер със значителен интензитет и последици, за които вреди му се дължи обезщетение от Прокуратурата по реда на чл. 4 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, което следва да се определи с оглед обстоятелствата по случая в по-висок размер.