Решение № 241 от 25.08.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Търговище , 25.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Михаил Ст. Пенчев като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20213530200385 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „РОСИТРАНС ВХ“ ЕООД - гр.Търговище, ЕИК 201439858, представлявано от управителя СЛ. СТ. ХР., чрез пълномощника адв.Д.П. –

АК - Търговище против Наказателно постановление № 38-0001006 от 15.04.2021г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе. Считайки същото за необосновано, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.

Ответната по жалбата страна – РД „АА“- Русе, редовно призована, не изпраща представител в с.з. В съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата с искане обжалваното НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е

ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи 1 следното:

На 23.02.2021г. при извършена комплексна проверка на „РОСИТРАНС ВХ“ ЕООД – гр.Търговище, контролни органи от РД „АА“ Русе установили, че дружеството притежава лиценз № 6427, валиден до 11.05.2026г. за извършване на международен автомобилен превоз на товари.

При проверката било установено, че транспортното предприятие не е организирало работата на водача Ч. С. М. с ЕГН **** по такъв начин, че водачът да е в състояние да спазва изискванията на чл.8, § 2, изр.2 от Регламент /ЕО/№561/2006. Било установено, че на дата 14.09.2020г., при управление на товарен автомобил марка „Рено“, категория N3, рег. № Т 0584КК, оборудван с дигитален тахограф, водачът М. не е ползвал намалена дневна почивка от най - малко 9 последователни часа в 24 часов период от предходна дневна или седмична почивка. От компютърните разпечатки от картата на водача било констатирано, че последната му почивка е приключила в 05:11 часа на 14.09.2020 г. и за периода от 05:11 часа на 14.09.2020г. до 05:11 часа на 15.09.2020г., водачът е ползвал намалена дневна почивка от 8.24ч. т.е. намалението на почивката било с 36минути.

Контролните органи установили, че дневната почивка на водача е трябвало да започне не по- късно от 20.11ч. на 14.09.2020г. и да приключи в 05:11ч. на 15.09.2020г. С оглед така установените обстоятелства, ст.инспектор в РД „АА“ – Русе съставил на дружеството АУАН № 286673/ 23.02.2021г. за нарушение на чл.10, § 2, изр.1 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ – Русе издал Наказателно постановление № 38- 0001006 от 15.04.2021г., с което за нарушение на чл.10, § 2, изр.1 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр наложил на „РОСИТРАНС ВХ“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на писмените доказателства, приложени по делото и показанията на свидетелите Д.Д., А.К. и В.Х..

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказаното лице.

2

Основателно е възражението, че между АУАН и НП е налице несъответствие по отношение на визираните като нарушени разпоредби.

Според АУАН, с деянието си дружеството - жалбоподател е нарушило чл.10, § 2, изр.1 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр, а според НП е нарушило чл.10, § 2, изр.1 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр.

Видно е, че в АУАН липсва отбелязване, че е нарушен текст от Регламент 561/2006, а посоченият чл.10 от ЗАвПр не съдържа § 2 и съдържанието му е неотносимо към описаното нарушение. Посочените обстоятелства са ограничили правото на защита на наказаното лице, включително правото му на възражения срещу АУАН, доколкото същото е било лишено от информация коя точно разпоредба не е спазило. Съдът намира, че посоченият порок на АУАН не е преодолим по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, който допуска издаване на НП и при нередност на акта, но само при условие, че по безспорен начин е установено нарушението. Последното изисква на първо място да е налице яснота относно визираната като нарушена правна норма.

Според обжалваното НП, жалбоподателят е нарушил чл.10, § 2, изр.1 от Регламент 561/2006 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. При справка с посочените текстове се установява, че чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр съдържа задължение за превозвача да спазва изискванията на Регламент 561/2006. От своя страна чл.10, § 2, изр.1 гласи : „Транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава II от настоящия регламент.“ Видно е, че в НП е конкретизиран и текстът от глава II на Регламент 561/2006, за чието спазване превозвачът е следвало да създаде съответна организация, а именно - чл.8, § 2, изр.2. Последният гласи: „За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.“ При така изложените данни, съдът намира, че не е допуснат пропуск по отношение правната квалификация на нарушението и възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

Основателно обаче е възражението в жалбата, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, т.3 и 4, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

3

Този извод следва от факта, че в АУАН и НП не са посочени на първо място - дата и място на нарушението. Липсва и пълно описание на нарушението, доколкото е видно, че както в АУАН, така и в НП не са посочени действията или бездействията на превозвача, от които контролните органи са направили извод, че последният не е организирал работата на водача така, че последният да е в състояние да спазва съответните нормативни изисквания.

Липсата на посочените данни в АУАН и НП също ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото защитата се осъществява срещу факти, а не срещу правна квалификация. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението да се установяват едва в съдебната фаза на производството. Въпреки това, за пълнота следва да се посочи, че такива действия или бездействия не се и доказаха по делото. За да се приеме, че дружеството - жалбоподател е осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредби за работното време и почивките от страна на водача, а следва да се установи, че това неизпълнение е било в резултат от създадената от работодателя организация на работа, респ. от липсата на такава, а не на виновно поведение на самия водач. От материалите по делото е видно, че в случая този въпрос не е изследван изобщо от контролните органи, а АУАН е съставен единствено въз основа на компютърните разпечатки от дигиталната карта на водача т.е. единствено на база данните за управлението на автомобила. От събраните доказателства се установява само, водачът не е спазил установеното в чл.8, § 2, изр.2. от Регламент 561/2006 изискване за ползване на намалена дневна почивка, но не и че това се дължи на неправомерно действие или бездействие от страна на транспортното предприятие. Освен това по делото е приложено копие от длъжностната характеристика на длъжността шофьор товарен автомобил съгласно която служителят е длъжен сам да следи и контролира времето за почивки и за работно време, спазвайки разпоредбите на Регламент 561/2006. Същото се установи и от показанията на св.В.Х..

Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.

Искания за разноски не са направени, поради които и такива не следва 4 да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38–0001006 от 15.04.2021г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на „РОСИТРАНС ВХ“ ЕООД – гр.Търговище, ул.“Беласица“ №1, вх.А, ет.1, ап.1, ЕИК 201439858, представлявано от управителя СЛ. СТ. ХР. за нарушение на чл.10, § 2, изр.1 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на основание чл.104, ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5