Определение № 2021 от 28.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2021 гр. Пловдив, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Виделина Куршумова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501790 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Стик кредит“ АД, ЕИК 202557159 чрез Адвокатско дружество „***.“ против определение № 6299/21.05.2026г., постановено по гр. д. № 12220 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XIII с., с което допълва на основание чл. 248 от ГПК решение № 1670/09.04.2026г., постановено по гр. д. № 12220/2025г. по описа на Пловдивски районен съд, XIII с., като ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК 202557159 да заплати на Т. М. Г.а, ЕГН **********, парична сума в размер на 171, 27 евро, представляваща разноски за производството. ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК 202557159 да заплати на адв. К. К. от ПАК, личен № 1600049240, парична сума в размер на 200 евро, представляваща възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения. Моли се за отмяна на същото в частта относно определеното възнаграждение на адвоката за предоставена безплатна правна помощ на ищцата, вместо което да бъде постановено друго, с което да се отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноски, а при евентуалност същите да бъдат намалени значително.

Прави се и доказателствено искане за прилагане по настоящето дело на искови молби, по които са заведени дела с аналогичен предмет.

С писмения отговор на ответника по частната жалба същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения, а оспорваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, по следните съображения:

С решение № 1670/09.04.2026г., постановено по гр. д. № 12220 по описа за 2025г., XIII с, се признават за недействителни клаузите на чл. 1, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 (предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва) и чл. 27 във вр. с чл. 17 (предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставянето на обезпечение от сключения на 17.11.2023г. между страните 1

„Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 и Т. М. Г., ЕГН **********, договор за потребителски кредит № 1015090).

С оспорваното от ответника определение районният съд се е произнесъл по реда на чл.

248 от ГПК, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 38, ал.

2 от ЗАдв., е определил възнаграждението на адвоката, представил безплатна правна помощ, в размер на 200 евро.

Настоящият състав на съда намира частната жалба за частично основателна.

Видно е от материалите по приложеното първоинстанционно дело, че на ищцата е била предоставена безплатна правна помощ от адв. К. К. от ПАК пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).

Страната, на която е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., не е необходимо предварително да установява и да доказва съответното основание за това, в какъвто см. е и съдебната практика – напр. определение № 163/13.06.2016г. по ч. гр. д. № 2266/2016г., I г. о. на ВКС, определение № 319/09.07.2019г. по ч. гр. д. № 2186/2019г., IV г. о. на ВКС и др. Същевременно предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са оспорени своевременно в срока по чл. 131 от ГПК, съотв. не са ангажирани и доказателства в този срок в подкрепа на възражението, поради което същото се приема за неоснователно.

Настоящият състав намира още, че не следва да събира доказателства за злоупотреба с право от страна на ищцата, обусловена от завеждането на множество дела с идентичен предмет. В тази насока доколкото се твърди, че правата на същата произтичат от отделни договори за кредит, не може да се приеме, че предмета по всички дела е напълно идентичен.

Отделно от това присъждането на разноски е последица от изхода на делото, поради което не е част от предмета му и съда не дължи съдействие на страните за събиране на доказателства, обуславящи възлагането на разноските. Действително с такава информация съдът може да се снабди и по служебен ред, но същата според настоящия състав е относима към фактическата и правна сложност на делото, по-конкретно обуславя занижена такава. Наличието на трайно установена съдебна практика, която констатира неравноправността на аналогични клаузи като процесната, във всички случаи прави много по-лесна защитата на потребителя и води до извод за прекомерност дори на предвидения минимален размер в Наредбата, а както се посочи по-горе, съдът не е обвързан от този размер. Същевременно не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че разноски в полза на ищцата изобщо не се дължат. За да се освободи доставчикът /ответник по делото/ от разноски, следва да е признал иска на потребителя и да не е дал повод за образуване на делото, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В такава хипотеза потребителят трябва да понесе направените от него разноски за съдебното производство. Процесният случай обаче не е такъв, тъй като ответникът е оспорил иска.

Предвид гореизложеното настоящия състав намира за справедлив размера от 120 евро с ДДС, който да бъде определен като възнаграждение на адвоката за оказаната безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното производство.

2

Поради това обжалваното определение следва да бъде частично отменено като неправилно и по този начин да се редуцира възнаграждението за оказана безплатна правна помощ до приетия от настоящия състав размер.В останалата част определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6299 от 21.05.2026г., постановено по гр. д. № 12220 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. с., в частта, с която се осъжда „Стик кредит“ АД, ЕИК 202557159 да заплати на адв. К. К. от ПАК, личен № 1600049240, за осъществено безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство възнаграждение над размера от 120 евро с ДДС до присъдения размер от 200 евро, или за разликата от 80 евро.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3