Разпореждане № 2480 от 27.04.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2480 гр. Благоевград, 27.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210100909 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „А.” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № , офис-сграда Л., представлявано от З. С. Б. - изпълнителен директор, чрез пълномощник срещу длъжника М. Е. С., с ЕГН **********, с адрес настоящ адрес гр. С. З., бул. Х. Т. №, и постоянен адрес гр. С. З., ул. Е. № , за следните суми: - 5112, 92 евро /пет хиляди сто и дванадесет евро и деветдесет и два евроцента/ - главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS19971896, сключен на 09.05.2023г. между Б., клон Б. и М. Е. С., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Ю.“ АД на „А.“ ЕАД по силата на Приложение №1 от дата 12.12.2025г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.04.2025г. до окончателното изплащане; -2161, 32 евро /две хиляди сто шестдесет и едно евро и тридесет и два евроцента/ - договорна лихва за периода от 15.08.2024 г. до 21.01.2026 година; 200, 36 евро /двеста евро и тридесет и шест евроцента/ мораторна лихва за периода 16.08.2024 година до 19.04.2026 година.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Заявителят е представил копие от цитираните в заявлението договори.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 2309/20.04.2026 година, поради констатирани от съда нередовности, като в указания на заявителя срок е депозирана молба от 23.04.2026 година, в която се посочва, че длъжникът е извършил плащания по договора за кредит преди цесията в 1 размер на 2043, 45 евро, с които са погасени главница и договорна лихва, а след цесията не са извършвани плащания. В ГПР са включени застрахователната премия и такса ангажимент.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд.

В действителност производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл.

411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл. 410, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на Закона за защита на потребителите. При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда 2 на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s. Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР - т. 84 - 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerov6, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини - "общият размер на кредита", дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя. От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си - вж. т. 90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovб, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе).

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C?96/16 и C?94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и 3 в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено.

Съдът намира, че клаузите от договора относно включените в главницата допълнителни услуги - застраховка пакет и такса ангажимент са недействителни на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, към който препраща чл. 24 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Клаузата, която е част от т. 7.1 от договора включваща допълнителните услуги и касае размера на кредита и общата стойност на дължимите плащания, както и относно общата стойност на дължимите плащания, е недействителна като неравноправна на основание чл. 143, ал.2, т.3 и т.10 ЗЗП. В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че Б., клон Б. е отпуснал на кредитополучателя М. Е. С. в размер на 10 000 лв., застрахователна премия в размер на 3558 лв., такса ангажимент - 250 лева, при уговорен годишен лихвен процент – 24,47 %, ГПР – 20,87%, 60 бр. месечни погасителни вноски в размер на 330,05 лв. всяка, обща стойност на плащанията – 19 803 лева. Общият размер на кредита от 19803 лв. включва главницата от 10 000 лева и 3558 лева - застрахователни услуги и 250 лева – такса ангажимент, които са включена в общия размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че длъжникът - потребител получава като чиста стойност на кредита 10000 лева, но от тази сума е удържана начислената такса ангажимент от 250 лева, съгласно чл. 2 от договора за кредит, а към това плаща още 3558 лева - застрахователни услуги. Тази сума обаче не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща такава в размер на 19803 лева, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница (получена от длъжника сума) и застрахователните услуги и таксата ангажимент.

В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на 4 годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК дефинира понятието „Общ разход по кредита за потребителя“ като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР.

Разпечатката съдържа 21 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21591072-c27b-49d9-808e-3c9fd3544fc3