Определение № 922 от 31.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 922 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500537 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: с.

********************, чрез адв. Л. Д. против Разпореждане от 19.05.2024г. постановено по ч.гр.д.№8238/2024г. по описа на XV гр. състав на РСПловдив, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение №4126/19.05.2024г. на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу жалбоподателя за сумите, както следва: сумата в размер от 17,823.67 лв., представляваща неплатена главница, дължима по потребителски кредит от 18.08.2022г.; сумата от 1190.92 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.07.2023г. до 18.04.2024г.; 47.90 лв.- обезщетение за забава за периода от 10.07.2023г. до 18.04.2024г.; сумата от 136.55 лв.- законната лихва за периода от 19.04.2024г. до 08.05.2024г., както и разходи за кредит в размер на 120 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 13.05.2024г. до окончателното погасяване, а също и сумите от 188.77 лв.- разноски и сумата от 50 лв. – юрк. възнаграждение. С определение № 10315/20.08.2024г. е допусната поправка на ОФГ в Заповедта за изпълнение, както и в издадения изпълнителен лист, като по отношение на дължимата държавна такса следвало да се чете 386.38 лв., вместо 188.77 лв.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита така постановеното разпореждане за неправилно.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по 417 ГПК не били посочени обстоятелствата, относно възникване на вземането, размер на 1 погасените вноски, остатък на просрочени вноски, размер на предсрочно изискуемо вземане, както и периодите, за които се претендирали вземанията.

От друга страна представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката не съдържало данни за просрочени вноски, нито за вноските за погасяване на кредита. Не била налице яснота относно падежа на всяко от претендираните вземания, както и за размера на погасената от длъжника част от задължението. Не бил посочен и общият, усвоен размер на кредита. Сумите за главница, договорна и санкционна лихва не били разграничени по отделни вноски, а били посочени като обща сума. Документът по чл. 417, т.2 ГПК не бил редовен от външна страна, доколкото нямало яснота как са били формирани главницата и дължимата лихва за претендирания период. Не бил отбелязан в документа и броят на вноските по погасяване на кредита, в какъв размер били същите, кога са направени, за кой период са отнесени, не било ясно дали извършените от длъжника плащания са отразени от кредитора и към коя част от задължението са отнесени. Не били посочени и вноските, които са забавени от длъжника, кога е началният момент на забавата за всяка от тях. Неразбираемо било за всеки месец каква сума е била дължима от длъжника, как се начислявала лихвата за забава и обезщетението за забава.

Цитира се Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС, по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК, т. 26, като се прави извод, че в настоящия случай от съдържанието на заявлението и от приложения документ не ставало ясно какъв е размерът на вземането, размерът на усвоения кредит, как същият е погасяван и т.н. На следващо място се сочи, че уведомлението за предсрочна изискуемост не породило правно действие, доколкото в приложената към заявлението покана не се съдържали данни за размер на неиздължена част по кредита, в т.ч. главница, лихви, разноски, кои от задълженията са с настъпил падеж, дата на настъпване на предсрочната изискуемост. Искането на жалбоподателя е за отмяна на Разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №4126/19.05.2024г., издадена по посоченото по-горе ч.гр.д., като бъде отхвърлено искането по чл. 417, т.2 ГПК, респ. обезсилване на издадения изпълнителен лист №3563/21.05.2024г.

Постъпил е и отговор на частната жалба от „Банка ДСК“ АД, чрез юрк.

М. Г. М., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения, като се иска нейното отхвърляне.

Претендира разноски за юрк.възнаграждение.

Заповедното производство е инициирано по заявление на „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против длъжника Е.

Д. Н., като предмет на заявлението е парично вземане, съставено от следните компоненти: сумата в размер от 17,823.67 лв., представляваща дължима главница; сумата от 1190.92 лв., дължима договорна лихва за периода от 10.07.2023г. до 18.04.2024г.; 47.90 лв.- обезщетение за забава за периода от 10.07.2023г. до 18.04.2024г.; сумата от 136.55 лв.- законната лихва за периода от 19.04.2024г. до 08.05.2024г.,; сумата от 120 лв. – дължими разходи при 2 изискуем кредит или общо сумата в размер от 19,319.04 лв. Посочено е, че паричното вземане произтича от изискуемо задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 18.08.2022г., отчитан по посочена в заявлението кредитна сметка. В раздел „Допълнителни изявления и допълнителна информация“ заявителя е конкретизирал, че е налице предсрочна изискуемост на кредита, а кредитополучателят бил редовно уведомен. Със заявлението заявителят е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Представено по делото е и извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД за сметка №11/0000000029242299 от 09.05.2024г. по договор за кредит от 18.08.2022г. с посочен статут на предсрочно изискуем.

Към заявлението са представени и Договор за кредит за текущо потребление от 18.08.2022г., сключен между „Банка ДСК“ и Е. Д. Н., от съдържанието на който е видно, че отпуснатата сума е в размер от 18 917 лв., при срок за издължаване от 120 месеца, с уговорен лихвен процент от 8.030 % годишно и ГПР от 8.33 %.

Представени са още и общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, както и Погасителен план и ГПР за сума от 18,917.00 лв., при посочена дата на усвояване – 17.08.2022г. и дата на първо погасяване – 10.09.2022г. В погасителния план са отбелязани общия размер на лихвите, както и общо дължимата сума.

Представена със заявлението е и Покана-Уведомление от „Банка ДСК“ АД до Е. Д. Н., с която последната се уведомява, че банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Същата покана е връчена чрез ЧСИ Т.Л., видно от приложена разписка за връчване.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

В производството по чл. 419 ГПК предмет на обжалване е разпореждането, с което се уважава молбата на заявителя в заповедното производство за незабавно изпълнение, като частната жалба може да се основава само на такива съображения, които са извлечени от актове, описани в разпоредбата на чл. 417 ГПК. Ето защо предмет на проверка в настоящото производство е единствено редовността на представения от заявителя документ по чл. 417, т. 2 ГПК, който е и основание за издаването на заповед за незабавно изпълнение, респ. на изпълнителен лист, като проверката е ограничена до редовността на документа от външна страна, а именно дали са налице изискуемата форма и съдържание, съдържат ли се данни, удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане. В настоящия случай незабавното изпълнение по делото е допуснато въз основа на документ от изрично изброените в чл. 417, ал.1, т.2 ГПК, а именно извлечение от счетоводните книги на банката, като е спазено и изискването, заедно с документа да бъде представен по делото и документът, от който произтича 3 вземането на банката, приложенията, както и общите условия.

При осъществената проверка на редовността от външна страна на представеното извлечение от счетоводните книги на Банката по партидата на кредитополучателя и дали същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, настоящият състав намира, че същото е редовно от външна страна и удостоверява подлежащи на принудително изпълнение парични вземания срещу длъжника, тъй като съдържа всички необходими реквизити. Така в представеното по делото извлечение е посочено следното: кредитополучателят – Е. Д. Н., ЕГН: **********; банката – кредитодател също е посочена; отбелязано е, че вземането произтича от Договор за кредит от 18.08.2022г., който е предсрочно изискуем. Във връзка с договора са посочени следните данни: дата на разрешаване на кредита – 18.08.2022г., дата на усвояване на кредита – 18.08.2022г., първоначално договорен размер – 18,917 лв., срок на кредита – 120 месеца, валута на кредита – лев, месечна падежна дата – 10-то число, дни на забава – 303 дни, датата на настъпване на изискуемостта – 19.04.2024г., поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочна изискуемост на длъжника. Посочен е броят, размерът, както и датата на падежа на непогасените или частично погасените месечни вноски по главница и лихва до датата на изискуемостта. Налице са данни за общия размер на просрочената сума, а именно 2 249.78 лв., посочена е дължимата главница – 17,823.67 лв., договорната лихва – 1,190.92 лв. за съответните периоди, както и размерът на обезщетението за забава от 47.90 лв. за посочените периоди, а също и размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемостта – 136.55 лв. Накрая е налице и отбелязване на общо дължимата сума.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 60 ЗКИ, задължителното необходимо съдържание на счетоводните книги изисква наличието на съдържание най-малко с информация за следното: броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. В процесния казус, представеният от банката документ отговаря на посочените изисквания, тъй като съдържа всички необходими данни, индивидуализиращи претендираното вземане.

Приложеният към заявлението документ

– извлечение от счетоводни книги по чл.417, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл. 60 ЗКИ е редовен от външна страна и въз основа на него може да се издаде заповед за незабавно изпълнение.

В заявлението кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за банков кредит. Надлежното обявяване на предсрочна изискуемост по договор за банков кредит изисква наличието на следните два кумулативни елемента: обективен, изразяващ се в неизпълнение от страна на длъжника на задължението за плащане на съответен брой погасителни вноски, и субективен, изразяващ се във волеизявление на 4 кредитора за обявяване договора за предсрочно изискуем, тоест за предсрочна изискуемост на дължимите суми по договора за кредит. Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В тази връзка жалбоподателят е възразил, че в поканата – уведомление от кредитора не се съдържали никакви описания на задълженията на длъжника – общ размер на неиздължена част за главница, лихва, разноски и пр. Следва да се посочи в тази връзка, че уведомлението не е задължително да отговаря на определени реквизити, още по-малко на тези, инкорпорирани в извлечението от счетоводните книги на банката. Законът не предпоставя изисквания към съдържанието на уведомлението за предсрочна изискуемост – достатъчно е с получаването му на длъжника да стане ясно, че предвид неизпълнението му е изгубил преимуществото да върне заетата сума на части, а не наведнъж. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ определя съдържанието на извлечението от счетоводните книги на банката, въз основа на които тя може да се снабди със Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, но не и съдържанието на уведомлението за предсрочна изискуемост.