Решение № 4028 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4028 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20251100505968 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие вр. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. чл.

258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 147630/28.04.2025 г. по регистъра на СРС, депозирана от Н. Д. П. чрез адв. Ц. Л. – САК срещу Решение № 6633/14.04.2025 год. постановено по гр.д. № 72150/2024 год. по описа на СРС, 91 състав, с което е издадена заповед за защита на С. П. П. и малолетното дете Д. Н. П., като е задължил на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Н. Д. П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.

П. П. и малолетното дете Д. Н. П..

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че районният съд въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като се приеме, че молбата депозирана от С. П. П. в лично качество и като майка и законен представител на малолетната Д. Н. П. е изцяло неоснователна. Претендира разноски по делото.

В хода по същество пред въззивния съд, въззивника чрез процесуалния 1 си представител поддържа въззивната жалба и отправя първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено. искане

В законоустановения тридневен срок по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба от С. П. П. – лично и като майка и законен представител на малолетната Д. Н. П. чрез адв. Н. Д. М. – САК, с който се оспорва изложените във въззивната жалба доводи и се поддържа становище за правилност на решението, поради което моли то да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Пред въззивния съд въззиваемата страна не се явява, не се явява процесуалният представител, който депозира молба, в която развива доводи по същество на спора.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Решението е и допустимо в обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд 2 доказателства, е описана вярно и точно в обжалваното решение.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно.

Районният съд е сезиран с молба с вх. № 394717/05.12.2024 г., подадена от С. П. П., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на малолетното дете Д. Н. П., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН по отношение на Н. Д. П., ЕГН **********. В молбата са изложени следните твърдения:

Страните били във фактическо съжителство и имат общо дете - Д..

На 01.10.2024г. около 10.00 часа в жилището на ответника, находящо се в гр. София, кв. „*********, след като пак го били изгонили от работа, ответникът отново накарал молителката да иска пари от майка си. Заплашил я, че ако не го направи, ще ги изгони с детето. Ударил я по главата, нарекъл молителката *********“ и „боклук“, след което започнал да я рита и отново я обидил, като й казал, че била „мърша“. След като я блъснал, молителката паднала на леглото до детето Д., което от тези викове и крясъци се стреснало и започнало да плаче. Ответникът започнал да хвърля по молителката обувки, стъкленото шише с мляко на детето и с юмрук я ударил отново по гърба. В стаята били само тримата - молителката, ответникът и детето. На 02.11.2024г. към 08.00 часа сутринта, когато ответникът отново бил след употреба на наркотици, молителката успяла да вземе най - нужното за детето и да отидат да живеят при майка й.

На 02.12.2024г. около 11.00 часа ответникът отишъл в дома на майката на молителката - П.С. П., в гр. София, ж.к. *********, под претекст да види детето. Ответникът ударил молителката по главата, започнал да я скубе, след което я изгорил с цигара на врата и й счупил телефона. Нарекъл я „мършо“, „боклук“, „ти няма да живееш повече“. Молителката успяла да затвори вратата и да пише през лаптопа на майка си. Всичко това се случило пред детето, което плачело и повтаряло „Мама...“.

Твърденият акт на домашно насилие от 02.12.2024 г., около 11:00 часа на адрес: гр. София, ж.к. ********* е подробно описан и в декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

По отношение твърденията за извършен акт на домашно насилие от 01.10.2024 год. е постъпила уточнителна молба от молителката.

По делото е издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, с която първият съд е задължил Н. Д. П. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. П. П. и малолетното дете Д. Н. П..

Забранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на Н. Д. П. да се приближава до С. П. П. и малолетното дете Д. Н. П. на разстояние не по-малко от 200 метра.

3

С Решение № 6633/14.04.2025 год. постановено по гр.д. № 72150/2024 год. по описа на СРС, 91 състав е издадена заповед за защита, като на Н. Д. П. е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

В тежест на ответника са възложените и сторените по делото разноски.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН от С. П. П., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на малолетното дете Д. Н. П., ЕГН **********, т.е. от пострадали лица в лично качество за пълнолетния молител, но и за малолетния, посочен като молител. Налице е валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирани страни (чл.8, ал.1, т.2 ЗЗДН).

За нуждите на производството пред първия съд са събрани писмени и гласни доказателства, намерили отражение в крайните изводи на първия съд.

Не е спорно между страните, че същите са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, а от представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане № 4120230474/22.03.2023 г., издадено от Столична община - район „Красна поляна“ се установява, че детето Д. Н. П. е родено на 17.03.2023 г. от майка С. П. П. и баща Н. Д. П.. Поради това въззивникът попада в обхвата на лицата по чл.3, т.4 ЗЗДН, срещу които може да се търси защита по реда на ЗЗДН.

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № V-550/2024 год. издадено от специалист съдебна медицина след извършен преглед на С. П. П.. При прегледа са установени: по предната повърхност на шията в ляво в средната й трета се установиха два участъка на изгаряне на кожата. По предната повърхност на дясната ръка в основата на 2-ри пръст има дъговидно охлузване на кожата. В заключение е посочено, че установените травматични увреждания в областта на шията в ляво се дължат на действието на нагорещен предмет, какъвто би могъл да бъде и запалената цигара, а охлузването на кожата се дължи на тангенциално действие на тъпоръбест предмет, какъвто би могъл да бъде фрагмент от тялото на счупен телефон.

Всички тези увреждания биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава освидетелстваната. Те са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

За нуждите на производството пред първия съд са изискани заверени копия на материалите по преписка № 227000-17721/2024г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.пр. № 6431/2025г. по описа на СРП, видно от които на 04.12.2024г. молителката подала жалба в 03 РУ - СДВР. В снетите от ответника сведения на 09.01.2025г. същият е заявил, че се е случвало да каже на молителката „боклук, помияр и други подобни“, както и че се е случвало в периода, в който били заедно, „да й удари няколко шамара“. Заявява, че в края на септември 2024г. на 4 рождения ден на брат му, след като се прибрал между него и молителката избухнал скандал и тогава й ударил един лек шамар . На следващия ден С. си била събрала багажа и си тръгнала с детето без той да разбере. С. се прибрала при майка й в ж.к. Красна поляна. Ответникът е заявил също, че преди около два месеца отишъл до дома на майката на молителката, за да види детето.

Тогава видял, че някакъв мъж изпращал съобщения на молителката, много се ядосал и тогава й ударил един шамар.

Ответникът не се води на диспансерно наблюдение, няма регистрирани прегледи и не е хоспитализиран в отделенията на

ЦПЗ

„Проф.Н.Шипковенски“ ЕООД. Същият не е осъждан за престъпления от общ характер.

На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 от ЗЗДТ, по делото пред първия е изготвен социален доклад от ДСП - Възраждане. Видно от проведеното социално проучване, по данни на майката, с бащата били във фактическо съжителство за период от четири години и имат едно дете. Същата информира, че по време на съжителството си с бащата на детето, той употребявал физическа сила към нея, изразяващи се в удари по цялото тяло чрез ритници и шамари, дори когато била бременна с детето Д.. По данни на майката, бащата бил и вербално агресивен, като я обиждал и заплашвал.

Споделя също, че към настоящия момент не комуникира по никакъв начин с бащата на дъщеря си, също така, че не чувства заплаха от негова страна, за нейния живот и този на детето й. С. П. е споделила пред социален работник, че тя полага основни грижи за детето, като разчита на помощта на своята майка, както и на бабата по б.л. на детето, която често полага грижи за детето, когато майката е на работа. Майката споделя, че по време на престоя на детето при бабата по б.л. Д. се среща с баща си и поддържа контакт с него. Майката няма нищо против комуникацията на детето с баща си, дори я насърчава, защото според майката детето трябва да изгражда емоционална връзка с баща си. Майката съобщава, че тя и детето живеят в жилище, собственост на бабата по майчина линия. Детето има избран личен лекар. Майката работи на постоянен трудов договор. На 05.12.2024г. в ОЗД при ДСП - Възраждане постъпил сигнал от майката, че се страхува за живота си заради бащата на детето, който проявявал физическа агресия към майката по време на съжителството им, а към настоящия момент отправял обиди и заплахи към нея. Същата отказала тя и детето да бъдат настанени в кризисен център.

За установяване на сочените актове на домашно насилие в молбата за защита в хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.С. П. – майка на молителката и С.Н.Б. – майка на ответника.