Решение № 94 от 21.06.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Търговище, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. И.

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Д. П. С. като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. И. Въззивно частно наказателно дело № 20243500600241 по описа за 2024 година

Производството е по чл.313 и сл. във вр. с чл.436, ал.2 от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от адвокат И. И. от ТАК, в качеството му на пълномощник на Т. М. Б. от гр. Търговище, срещу протоколно определение на РС – Търговище, постановено по ЧНД № 276/2024 год. по описа на съда, с което съдът е оставил без уважение молбата на Т. Б. за допускане на съдебна реабилитация на основание чл.87 от НК. Като съдът е указал на същият, че на основание чл.436, ал.4 от НПК нова молба за съдебна реабилитация може да бъде подадена не по-рано от една година от постановеното определение.

Във въззивната жалба адвокат И. навежда доводи, че са налице изискванията на закона за допускане на съдебна реабилитация на своя подзащитен. Счита, че съдът, за да постанови отказ за допускане на съдебна реабилитация се е позовал на съдебна практика, но посочва, че е има обратна такава, която допуска съдебна реабилитация. Посочва, че лицата които са осъдени условно се поставят в по-неблагоприятно положение от лицата, които са осъдени ефективно, относно кога започва да тече тригодишния срок. Моли определението на РС да бъде отменено, като въззивната инстанция постанови допускане на съдебна реабилитация.

В съдебно заседание въззивникът Т. Б. редно призван не се явява, за него се явява адвокат И., който поддържа жалбата. Доразвива доводи, които е посочил във въззивната си 1 жалба. Моли да се допусне съдебна реабилитация.

Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а определението на първата инстанция като правилно и законосъобразно, предлага да бъде потвърдено. Посочва, че неправилно първата инстанция е посочила, че е настъпила реабилитация по наказанието „Пробация“ на основание чл.88а от НК.

Съдът, след преценка на наведените доводи в жалбата доразвити в съдебно заседание, и изцяло правилността на постановеното определение, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:

С присъда по НОХД № 917/2014 г. на РС-Търговище, на въззивника Т. Б. за престъпление по чл. 197, т.2 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК с приложение на чл. 55, ал. 1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“.

Присъдата е влязла в сила на 19.01.2015 г. Наказанието е изтърпяно на 04.09.2015 г.

С присъда по НОХД № 433/2020 г. на РС-Търговище, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК му е наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години; „Глоба“ в размер на 500 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година. Присъдата е влязла в сила на 02.03.2021 г. Глобата е платена на 19.03.2021 г., а наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ е изтърпяно до 18.07.2019 г.

Първостепенният съд е приел, че по отношение на първото осъждане е настъпила реабилитация чл.88а от НК, но не и по чл.86 от НК. По отношение на второто осъждане е приел, че реабилитация по чл.88а от НК не е настъпила, тъй като за наложеното наказание от 1 година „Лишаване от свобода“ не е изтекъл срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4 във вр. с чл.88а, ал.

3 от НК. Като по това осъждане не е настъпила и реабилитация по право - по чл. 86 от НК, тъй като невъзможността лицето да бъде реабилитирано по право по първото си осъждане, е пречка за настъпването на последваща реабилитация по право. Приел е също, че не са налице и предпоставките по чл. 87 от НК, тъй като първото условие за да бъде допусната съдебна реабилитация по чл. 87 от НК е в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание лицето да не е извършило друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание.

Тъй като този тригодишен срок не е изтекъл по отношение на наказанието 1 година „Лишаване от свобода“, по НОХД № 433/2020 г. Посочено е, че посоченото наказание е било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. След изтичане на тази изпитателен срок започва да тече тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК.

Преценявайки наличието на предпоставките на тази разпоредба, и в частност на първата такава, е приел, че не са налице изискванията на чл. 87 от НК.

Този му извод изцяло се споделя и от мнозинството от настоящия състав на ОСТ.

Видно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че тригодишният изпитателен срок по НОХД № 433/2020 г. е изтекъл на 02.03.2024 г. Според 2 мнозинството от настоящият състав едва от тази дата започва да тече тригодишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК.

С оглед посоченото от страна на защитата, че е налице противоречива практика в различните съдилища, въззивната инстанция изследва теорията и практиката към този институт, като прие следното:

Реабилитацията е правен институт, който заличава осъждането на определено лице и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон или указ е установено противното. Условията за реабилитацията по чл. 87 НК са конкретно посочени в закона и са: 1) да са изтекли три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание; 2) в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или потежко наказание; 3) осъденият да е имал добро поведение след осъждането; 4) да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено престъпление или да са налице извинителни причини за невъзстановяването им и 5) когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено наказание лишаване от права по чл. 37, т. 6 – 7 от НК или пробация, да е изтекъл срокът и на това наказание, а ако е наложена глоба, тя да е изплатена. При наличието на тези условия съдът може да реабилитира осъдения.

В конкретния случай не е налице първата предпоставка, предвидена в чл. 87 НК – условия срок по чл.66, ал.1 от НК, който е три години по наказанието по НОХД № 433/2020 г . е изтекъл на 02.03.2024 г. От тази дата до постановяване на определението за реабилитация – 08.05.2024 г. както и към момента, не е изтекъл тригодишният срок по чл.

87, ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 85 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното, като в ал. 2 на същата норма се предвижда, че реабилитацията не се прилага по отношение на осъдените за престъпления против мира и човечеството. В случая искането се отнася за престъпления, които не попадат в посоченото по-горе изключение. Тъй като се касае за условно осъждане, по което не е възможно да настъпи реабилитация по право е поискана съдебна реабилитация. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК изрично регламентира при наличието на кои предпоставки може да се постанови съдебна реабилитация, а именно: ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, ако е имал добро поведение и ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди. Предвид така визираната фактическа обстановка съдът приема, че в конкретния случай не са налице всички кумулативно предвидени в закона условия за постановяване на съдебна реабилитация, а именно първото кумулативно изискуемо от закона условие за постановяване на съдебна реабилитация е изтичане на определен срок.

По това кумулативно изискване в правната практика са застъпени две различни становища относно началото на срока за реабилитация.

3

Първото приема, че тригодишния срок по чл. 87, ал.1 от НК започва да тече от момента, в който смятано от влязлата в сила присъда е изминало време равно на номиналния размер на наложеното условно наказание, но не преди изтичане на изпитателния срок.

Аргументът е, че закона не предвижда изрично срокът да тече считано от свършване на изпитателния срок, както това е предвидено при условното предсрочно освобождаване. В този смисъл е и Решение № 555 от 26.01.2009 година по н.д. № 556/2008 год. ІІІ н.о. на ВКС.

Тази теория и практика е подробно коментирана и обсъждана и в Учебното помагало по наказателно материално право за кандидати за младши съдии и прокурори - част 1, на лист 245, с аргумент, че предходния начин на изчисляване на срока за изтичане на наказание води до неравноправно положение на лицата, по които съдът е постановил осъдителна присъда „лишаване от свобода”, като в случая се засягат интересите на лицата, при които това наказание е отложено за някакъв изпитателен срок. В такъв смисъл са и Решения № 47/07.08.2015 г. по н. д. № 172/2015 г. на ОС – Перник ; Определение № 61/17.02.2014 г. по н. д. № 884/2013 г. на ОС - Хасково; има постановени и определения, които са в апелативния район- Варна: Определение № 96/14.01.2015 г. по н. д. № 5632/2014 г. на РС – Варна; Определение № 1747/29.05.2015 г. по н. д. № 1261/2015г. на РС – Варна;

Определение по н.д. 5050/2015 на ОС Шумен, в този смисъл е и Решение № 555/26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 556/2008г.

Второто приема, че условието за настъпване на реабилитацията е наказанието да е изтърпяно. А срокът за изтърпяно наказание се счита с изтичане на изпитателния срок, от който тече 3-годишен срок, след който може да се иска съдебна реабилитация. Срокът за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание е изтекъл едва след изтичане на определеният изпитателен срок, тъй като едва тогава при извършване на друго престъпление отпада възможността за изтърпяване на отложеното наказание. Т. е. след изтичане на изпитателния срок, определен по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, в който срок е възможно да се активира – приведе в изпълнение отложеното наказание, ако са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК. Затова в този случай, макар да не е изрично упоменато в закона тригодишния срок по чл. 87 от НК следва да се брои от изтичане на изпитателния срок. Това становище преобладава в съдебната практика и преимуществено постановените съдебни актове в последните години я споделят, което сочи, че предходното разбиране е изоставено и е било инцидентно.

Ето защо, мнозинството от настоящия съдебен състав, счита че първата теза е била инцидентна, поради което е изоставена и следва предвиденият тригодишен срок по чл. 87 от НК да тече от датата на изтърпяване на наложеното наказание, т.е. от изтичане на определения изпитателен срок. Тригодишният срок започва да тече, когато наказанието се явява изтърпяно, а при условно осъждане, то е такова, когато не може да бъде изпълнено, тоест след изтичане на изпитателният срок и при липса на предпоставките на чл. 68 от НК.

Следователно тригодишният срок по чл. 87 от НК в настоящия казус е започнал да тече от 02.03.2024 г (когато е изтекъл изпитателният срок) и към датата на постановяване на настоящия акт не е изтекъл. Това становище е застъпено и в Р-119/06.04.2011 г. на ВКС по 4 н.д. № 22/2011 г., I н.о., Р-573/16.12.2013 г. на ВКС по н.д. № 1869/2013 г., II, н.о., Р491/19.11.2013 г. на ВКС по н.д. № 1756/2013 г., II н.о. Решение от 22.03.2011 г. по н. д. № 22/2011 г., I н. о. на ВКС. В подкрепа на горното е и: Решение № 44 от 28.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 505/2009 г., II н. о., НК „ Както е отбелязано и в определение № 5* н. о. на ВС на РБ, тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната присъда /респективно споразумение/ наказание, когато те са повече от една. Обстоятелството, че към момента на постановяване на най-крайния съдебен акт, определеното общо наказание се е явило реално изтърпяно от А., тъй като той дълги години е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", не променя обстоятелството, че тригодишният срок, ценим за съдебна реабилитация, следва да се отчита от деня на влизане на последното споразумение - в сила от 14.12.06 г.