Решение № 472 от 30.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20211100512707 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 13.04.2021г., постановено по гр.дело № 13796/2020г. по описа на СРС, ГО, 168 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал.

1, т. 3 от ЗМВР предявени от В. Н. В. срещу Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР, за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 1 498 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд по служебно правоотношение за периода от 06.03.2017г. до 06.03.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода до 12.03.2020г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В. Н. В., в която са релевирани оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон.

Конкретно се твърди неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че в специалния закон – ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по 1 приложението му не се предвиждало увеличение на часовете положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време. Счита, че въпреки липсата на изрична уредба през процесния период за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, то тази празнота следвало да се бъде преодоляна със субсидиарното приложение на друг акт – Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/ – чл. 9, ал. 2.

Нещо повече, тази празнота била изрично уредена в чл. 187, ал. 4 ЗМВР , която разпоредба предвиждала, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.

Липсата на изрична норма през процесния период не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана би била и противоконституционна/, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР и при липса на специални норми, то следвало да се приложат общите правила, т. е. да се приложи субсидиарно НСОРЗ, като приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1, 143. В тази връзка следвало да се имат предвид и принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГК. В противен случай държавните служители в МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Освен това субсидиарно приложение имал и ЗДСл – чл. 67, ал. 3. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време работодателят отчитал работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период – в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период била надвишена, щял да се отчете извънреден труд – часовете, получени над определената норма часове /след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9. ал. 2 НСОРЗ/ 2 били извънреден труд. ЗМВР и ЗДСл не регламентирали нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта, при 5-дневна работна седмица, както и нормалната продължителност на работното време през нощта, както това било сторено в чл. 140, ал. 1 КТ – нормалната продължителност на работното време през нощта била до 7 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица – до 35 часа. Тази продължителност следвало да е приложима и за смесената работна смяна, която включвала дневен и нощен труд, каквато била тази при работа на 12 часови смени. Посочените норми не регламентирали обратното, т.е. че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа, респ. 8 часа. В чл. 187, ал. 1 ЗМВР било установено нормалното работно време, като продължителността била установена е оглед на дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ. Не можело да се приеме, че в чл. 187. ал. 1 и 3. изр. 4 ЗМВР била установена по-голяма нормална продължителност на работното време през нощта на тази категория държавни служители в МВР. По своята правна същност тези норми установявали ограничение на средното работно време за тази категория служители, които полагат нощен труд от 8 часа за всеки период от 24 часа. Следователно не била изключена трансформацията на положени часове нощен труд в дневен с коефициент 1, 143. В ЗМВР липсвала разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време на 8 часа. Нормата на чл. 188. ал. 2 ЗМВР изрично предвиждала, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22. 00 и 6. 00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ.

Последната намирала израз в правото на тези служители да полагат нощен труд при условията, предвидени в КТ, а това означавало, че по отношение на тях била приложима нормата на чл. 140 КТ. На следващо място сочи, че работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислявало сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал.

3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време било форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазвала средно за определен попродължителен период от време, който в процесния случай бил тримесечен.

При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не била 3 еднаква, поради което за работодателя не съществувало задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР било 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР . При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни е коефициент 1, 143 и за тях се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишавал 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часове /след превръщането на нощните часове в дневни по реда чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ /, били извънреден труд – арг. от решение № 540 от 07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV ГО. В тази насока били и принципите, залегнали в Директива 2003/88/EО. Ако се приеме, че правилата на НСОРЗ не следва да се прилагат, то би се стигнало до неравно третиране между служителите по трудово правоотношение, които полагат нощен труд и служителите в системата на МВР. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните им претендирани размери.

Насрещната страна в производството Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

4

От представените по делото неоспорени доказателства се установява, че ищецът е бил назначен в системата на МВР като стажант със заповед № 1983К-61/06.01.2017г., считано от 10.01.2017г. Със заповед № 1983К1120/18.08.2017г. той е бил назначен на младши изпълнителска длъжност „старши пожарникар“ в РСПБЗН – Елин Пелин, а считано от 24.02.2020г. – на длъжността „старши пожарникар“ в РСПБЗН – Правец. Установено е също, че в периода от 10.01.2017г. до м.08.2017г. В. В. не е включван в графиците за дежурства и не е полагал дежурства, тъй като се е обучавал за ППО в гр.

Варна. За времето от 18.08.2017г. до края на исковия период той е полагал труд при 24-часови дежурства, от които 8 часа /между 22, 00 часа до 06, 00 часа/ през нощта, които се отчитат сумирано на тримесечие.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния.

Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното 5 възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.

Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в поголемия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /така решение № 14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV ГО/.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл.

187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.