Решение № 6060 от 30.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6060 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100507858 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 01.06.2022 г., постановено по гр. дело №66580/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 179 състав е отхвърлен предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу Б. Г. осъдителни искове по чл. 149,вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 838,22 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 338,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница за периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г.; сумата от 14,08 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,46 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021, ведно със законната лихва от датата на депозиране а исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва същата като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че процесният имот е бил прехвърлен на трето неучастващо в процеса лице, както и че ответникът не е негов собственик. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е стигнал до погрешен извод, че ответникът не е клиент за топлинна енергия на ищцовото дружество.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от 1 ответника Б. Г., с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Въззивникът поддържа, че по делото е установено и правилно прието от първоинстанционният съд, че същият не е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, както и че неговият наследодател – М.В. се е разпоредила с имота в полза на трето лице. Предвид изложеното се поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Въззивният съд намира, че същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В настоящия случай основният довод, изложен във въззивната жалба е, че първоинстанционният съд въз основа на представено по делото саморъчно завещание, което не е обявено по реда на чл.27 от Закона за наследството, е приел, че ответникът не е собственик на процесния имот, респективно клиент на топлофикационното дружество по смисъла на чл. 153 ЗЕ.

2

Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.

153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Видно от приложените по делото доказателства собственик на процесния имот до смъртта й на 17.04.2017 г. е била М.Г.В., която е оставила за наследници по закон Б. Г. Г. – брат. По делото е представено саморъчно завещание на починалата М.Г.В. от 26.11.2013 г., обявено на 30.05.2017 г., от което е видно, че процесният имот е бил завещан на Г.Б. Г.. По делото не се твърди и не са налице данни така написаното саморъчно завещание да е оспорено или да е обявено за недействително. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, поради което дължи цената за доставена топлинна енергия до същия.

Предвид така изложеното и при съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК като правилно и обосновано, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Съгласно трайната и константна практика на Върховния касационен съд, техническа грешка подлежи на отстраняване по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред - като очевидна фактическа грешка / Решение № 61 от 16.03.2020 г. по к. т. д. № 219 / 2018 г. на Върховен касационен съд; Решение № 50167 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 3230 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. Настоящата въззивна инстанция констатира, че в диспозитива на обжалваното решение първоинстанционният съд е посочил, че се отхвърлят исковете за признаване и за осъждане на Б. Г. Г.. Видно от мотивите на решението съдът е разгледал предявени от ищеца осъдителни искове, поради което е диспозитива е налице техническа грешка, която следва да бъде отстранена от компетентния съд по реда на чл. 247 ГПК след връщане на делото. По същия начин следва да се процедира и с посоченият исков период относно главницата за дялово разпределение, като се констатира техническо несъответствие между заявеното с исковата молба / 01.09.2019 г. до 30.04.2020 / и отразеното в диспозитива – 01.09.2019 г. до 30.04.2019 г.

По разноските:

3

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд, съгласно договор от 12.07.2022 г.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.06.2022 г., постановено по гр. дело №66580/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 179 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** да заплати на Б. Г. Г. сумата от 450 лв. за адвокатско възнаграждения за въззивната инстанция.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 179 състав за преценка за наличие на очевидна техническа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК в диспозитива на постановеното първоинстанционно решение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4