Решение № 1450 от 01.10.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1/2025
- Вид
- Решение № 1450
- Подписан
- 01.10.2025
- В сила
- 26.11.2025
- Състав
- Силвия Георгиева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.127, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 127, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.33 · Семеен кодекс
- чл. 36, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1450 гр. Плевен, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430100001 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.127 от ЗЗД вр. с чл.32, ал.2 от СК вр. чл. 36, ал.2 СК и чл.86, ал.1 от ЗЗД Производството по делото е образувано по искова молба от И. Р. Б., ЕГН **********, от гр. София, п.к. ***, ж.к. „***“, бл.***, за признаване за установено спрямо ответника Г. Г. Г., ЕГН **********, от с. ***, област Плевен, ул. „***“ №*** на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата дължи на ищеца сумата от 5001,35 лева, представляваща сбор от дължимата от ответницата 1/2 идеална част от поети от страните задължения по сключени от И. Р. Б. по време на брака им договор за кредит за текущо потребление № ***/ 01.11.2021 г. с „ПИБ"АД, разходвани за нуждите на семейството, изпълнени от И. Р. Б. след прекратяването на *** в повече от припадащата му част, чрез плащане на погасителни вноски на 05.11.2024г. и на 07.11.2024г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.11.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски по заповедното 1 производство в размер на 100,63 лева за държавна такса.
Твърди се в исковата молба, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Г. Г. Г. с ЕГН **********, е образувано ч.гр.д. №6478/2024г. по описа на РС-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение. Ищецът сочи, че след подадено възражение от длъжника и дадени указания от Съда, предявява настоящия иск за установяване на вземането си.
Излага доводи, че паричното вземане е сбор от дължима от длъжницата Г. Г. Г. 1/ 2 идеална част от поети от страните задължения по сключени от заявителя по време на брака с ищеца договори за кредит за текущо потребление, разходвани за нуждите на семейството, изпълнени от заявителя /ищеца след прекратяването на брака с длъжницата с развод в повече от припадащата му се част, чрез плащане на погасителна вноска на 05.11.2024 г. и на погасяване на 07.11.2024 г.
Сочи, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Платено от заявителя по Договор за кредит № *** - R - *** към "ПИБ" АД: на 05.11.2024г. 1 вноска от 840,42 лв, на 07.11.2024г. погасяване от 13 052,22 лв.
Сочи, че признати с Решение №49/07.02.2024г., постановено по в.гр.д.
№1/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен, влязло в законна сила на 15.03.2024г. и определящо по спорното право, са приети за разходвани за семейни нужди 72% от средствата от кредита, съответстващо сумарно на 10002,70 лева от вноската и погасяването. В тази връзка твърди, че ½ част на ответника възлиза на сумата от 5001,35 лева. Сочи, че е проведено първоинстанционно гр. д. №2679/2023г. IX гр. с-в по описа на РС-Плевен.
Излага доводи, че въззивното решение е влязло в законна сила на 15.03.2024г. и е определящо по спорното право.
С въззивното решение сочи, че е разрешен спор между същите страни, на същото правно основание (надплатени вноски по договори за кредит от солидарен длъжник) но за различен период от време. Общи факти по двете дела, върху които счита, че следва да се простира преклудиращо действие на СПН е наличието на:
2
1. валиден договор за потребителски кредит от 01.11.2021г. с „ПИБ“ АД 2. разходван за нуждите на семейството;
3. солидарната задълженост на съпрузите;
4. усвояването на кредита.
Сочи, че въззивното решение обхваща погасителни вноски по двата визирани в него кредита за периода 05.01.2023г. до 09.05.2023г. За погасителните вноски по същите кредити след този период, твърди, че продължава сам и изцяло да ги погасява, като е заявил издаване на заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и били образувани частни граждански дела, както следва: за периода 20.05.2023г. до 20.03.2024г. - ч. гр. д. №1606/2024г. по описа на РС-Плевен, III гр. състав за периода 05.04.2024г. до 22.08.2024. - ч. гр. д. №4864/2024г. по описа на РС- Плевен, IV гр. състав.
Твърди, че ответницата не възразила по тези заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК и така те са в процес на изпълнение. Твърди, че по този начин ответницата приела, че фактите, обстоятелствата и изводите по влязлото в сила въззивно решение са валидни и за последващи погасителни вноски по кредита, а не само за конкретно визираните във въззивното решение.
Ищецът излага доводи, че с ответницата били в граждански брак от *** г. до 30.03.2023г., като след м. декември 2022г. били във фактическа раздяла.
Сочи, че били в режим на общност по смисъла на Семейния кодекс (СК) в периода от сключване на гражданския брак до ***г., а след тази дата - в режим на разделност по смисъла на чл.33 от СК.
Твърди, че по време на брака им и преди фактическата раздяла, 72% от предоставените парични суми по кредита от „ПИБ“ АД употребили за задоволяване на семейни нужди, като заплащали битови разходи на семейството, суми за лични нужди на всеки от съпрузите за облекло, козметика, лекарства и др., използвали средствата за почивки в България и чужбина (Турция, Великобритания и др.). Към момента на фактическата им раздяла в края на м. декември 2022г., твърди, че нямало неусвоени и неразходвани суми по кредита.
Твърди, че до настоящия момент той продължава да погасява сам и 3 изцяло задълженията по процесния кредит.
Излага доводи, че като съпрузи, съгласно чл. 32, ал.2 и чл.36, ал.2 от СК отговарят солидарно за задълженията поети от всеки от тях за задоволяване на нужди от семейството. Позовава се на разпоредбата на чл. 127 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че с ответницата са равно задължени и са солидарни длъжници и той, като изпълнил повече от своята част от задълженията, в правото си по чл. 127 от ЗЗД, с процесната заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, желае изпълнение на парично задължение от солидарен длъжник.
Направени са доказателствени искания, претендират се разноски.
Извън срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.П. Й. от АК-Плевен, в който взема становище, че претенцията е изцяло неоснователна и недоказана. Сочи, че Договор за паричен заем № *** - R - *** към "ПИБ" АД е сключен, усвоен и разходван изцяло и само и единствено от ищеца в настоящото производство И. Р. Б..
Оспорва претенциите за размера на главницата, като развива аргументи, че дори да се приеме, че въпреки изложеното по-горе, Договорът за кредит е действителен спрямо ответницата, ищецът не ангажира никакви доказателства, удостоверяващи забавата в плащанията на вноските по кредита, поради което и не би могло да се приеме, че кредитът е относим към ответницата.
Оспорва процесният договор за паричен заем № *** - R-*** с "ПИБ" АД, с аргументи, че последният няма отношение към ответницата в настоящото производство. Счита, че горецитирания договор е сключен само и единствено от ищеца и съответно усвоен само и единствено от него.
Сочи, че във връзка горецитирания договор ищецът вече е образувал изпълни дела за същото вземане от горецитирания договор.
Направени са доказателствени искания, претендират се разноски В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. С. Т. от АК-Плевен, поддържа се исковата молба, по изложените съображения. Претендират се разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. П. Й. от АК-Плевен. Поддържа се отговора на 4 исковата молба, по изложените съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК.
По делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение № 3728/08.11.2024г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№6478/2024 г. по описа на РС-Плевен. След подадено възражение от длъжника и дадени указания от Съда, в едномесечен срок, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
В производството, в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи, че изтегленият кредит е изразходван изцяло за нуждите на семейството. Ответникът Г. Г. носи доказателствена тежест да установи положителните факти, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, като с оглед оспорването от нейна страна, че сумата по кредита е изразходвана за лични нужди на ищеца, в нейна тежест е да докаже твърденията си. Ответницата носи доказателствена тежест да установи, че твърдяните разходи не са извършени или, че удоволетворената нужда не е семейна, с оглед оборване на законовата презумпция предвидена в чл.127, ал.1 от ЗЗД. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 09.04.2025 г.
Установява се от приложеното на л. 5-8 от делото копие на Решение №49/07.02.2024 г. по в.гр.д.№ №1/2024 г. по описа на ОС-Плевен, в сила от 15.03.2024 г., че Г. Г. Г. е осъдена да заплати на И. Р. Б., на осн. чл. 32, ал.2 и чл. 36, ал.2 СК и чл. 127, ал.2 ЗЗД, сумата от 5003,19 лв. представляваща сбор от дължимата от Г. Г. 1/2 ид.ч. от поети от страните задължения по сключен от ищеца по време на брака договор за кредит за текущо потребление №***/01.11.2021 г. в размер на 150 000 лв. с „ПИБ“ АД и договор за кредит за текущо потребление №***/10.06.2022 г. в размер на 39710,00 лв. с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, разходвани за нуждите на семейството, изпълнени от ищеца след фактическата му раздяла с ответницата и след прекратяване на ***, в повече от припадащата му се част, чрез плащане на погасителни вноски в периода от 05.01.2023 г. до 09.05.2023 г.
5
Установява се от приложеното на л. 9 от делото копие на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №955/21.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 1606/2024 г. по описа на РС-Плевен, че е разпоредено длъжникът Г. Г. Г. да заплати на И. Р. Б. сумата от 5347,15 лв. главница, представляваща 1/2 ид.ч. от поетите от страните задължения по сключения от заявителя по време на брака договор за кредит за текущо потребление, разходвани за нуждите на семейството, изпълнени от заявителя след прекратяване на брака с длъжницата с развод.
Установява се от приложено т о на л. 1 0 от делото копие на Изпълнителен лист № *** по ч.гр.д.№1606/2024 г. по описа на РС-Плевен, че е издаден за сумата от 5347,15 лв. главница и 106, 94 лева разноски за държавна такса, в полза на кредитора И. Р. Б., въз основа на описаната горе заповед за изпълнение.
Установява се от приложеното на л. 11 от делото копие на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №2792/27.08.2024 г. по ч.гр.д.№ 4864/2024 г. по описа на РС-Плевен, че е разпоредено длъжникът Г. Г. Г. да заплати на И. Р. Б. сумата от 5067,60 лв. главница по договор за текущо потребление №***/01.11.2021 г. в размер на 150 000 лв. с „ПИБ“ АД и договор за кредит за текущо потребление №***/10.06.2022 г. в размер на 39710,00 лв. с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, заплатена от заявителя.
Установява се от приложено т о на л. 12 от делото копие на Изпълнителен лист №*** по ч.гр.д.№ 4864/2024 г. по описа на РС- Плевен, че е издаден за сумата от 5067,60лв. главница и 101,35 лева разноски за държавна такса, в полза на кредитора И. Р. Б., въз основа на описаната горе заповед за изпълнение.
Установява се от копие на Договор №***/01.11.2021 г. за банков кредит „ипотечен кредит право на избор“, на л. 13-15, че е сключен между „ПИБ“ АД и И. Р. Б., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя 150000лева по разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения и текущи нужди, с краен срок за погасяване на кредита 05.11.2040 г.
Установява се от копие на Анекс №1/07.10.2024 г. към договор №***/01.11.2021 г., на л. 16 -18 от делото, че е сключен между същите страни, като предвид извършено частично предсрочно погасяване, е постигнато съгласие да се измени погасителния план на договор с нов, при краен срок на 6 погасяване 05.03.2038 г., като предоставените в полза на банката обезпечения се запазват. Съгласно погасителния план са предвидени месечни вноски считано от 05.11.2024г. до 05.03.2038г.