Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 365 от 22.11.2023, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 1675/2023
Вид
Решение № 365
Подписан
22.11.2023
В сила
01.03.2024
Състав
Емилиян Кирилов Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.185 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Шумен, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря Валентина Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20233630201675 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Старт-3-2017” ЕООД -гр.Бургас срещу Наказателно постановление № 709765-F701084/27.06.2023г. на началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ГД“Фискален контрол“, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.5, вр. с чл.185 ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита също, че са допуснати и съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като алтернативно моли за намаляване размера на наложената санкция.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител, като депозира писмено становище с което обаче навежда доводи по дело подсъдно на РС Плевен, поради което и съдът не счита за 1 необходимо да обсъжда. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Жалбоподателят стопанисва търговски обект-щанд парфюмерия, намиращ се на ул.”Бели Лом“ №1 в магазин „Кауфланд“ в Шумен. На 14.03.2023г. от Е. Й.- главен инспектор по приходите при Централно управление, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство в обекта. При проверката било установено, че в обекта има монтирано, въведено инсталирано фискално устройство-модел „Perfect S01“ с индивидуален номер DY484946 и фискална памет№36724105, регистрирано н НАП с потвърждение №4558243/03.05.2022г., като съгласно изготвен опис на касовата наличност, материално отговорното лице общо изброените банкноти и монети в обекта е в размер на 1105.50 лева, а от изведения междинен отчет от фискалното устройство е установено , че за деня са регистрирани обороти в продажба в брой в размер на 32 лева, има служебно въведени суми в размер на 10 лева и няма изведени суми, като установената разлика между фактическа наличност между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата такава в размер на 1063.50 лева, в повече в касата. Въз основа тези констатации на 29.03.2023г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, който не се явил след отправената му покана. АУАН е връчен на представляващ „Старт-32017” ЕООД -гр.Бургас на 28.04.2023, като писмени възражения са депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, в които по същество се излага, че установените в касата повече средства, били от предишни обороти. Очевидно възраженията не са били възприети от административнонаказващия орган, тъй като въз основа на съставения акт на 27.06.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Старт-3-2017” ЕООД 2 гр.Бургас, била наложена имуществена санкция на осн. чл.185, ал.5, вр. с чл.185 ал.4 от ЗДДС в размер на 1500,00 лв. тъй като нарушението е извършено при условията на повторност за неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства, а именно-от показанията на свид.

Е. Й., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, извън случаите на продажба всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.. Безспорно е установено по делото, че по време на проверката фактическата наличност е била в повече с /1063.50 / лева от отразената във фискалното устройство, като напълно индиферентно остава обстоятелството, поради което това е станало факт, а именно оборот от предишен ден или пари за разплащане с различни доставчици. Установеното несъответствие между установена и касова наличност, безспорно е в дисонанс с горецитираната разпоредба. При това положение съдът намира, че действително е налице неизпълнение на административно задължение от страна на жалбоподателя. По изложените съображения съдът приема, че правилно е констатирано неизпълнение на административно задължение от страна на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил задължението си по чл.3 3 ал.1 от Наредба №Н-18 , поради което и правилно констатираното нарушение е подведено под санкционната норма на чл.185, ал. 5, вр. ал.4 от ЗДДС, тъй като е осъществено при условията на повторност,като наказващият орган е отчел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

Съгласно § 1.т.35 от ДР на ЗДДС, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В конкретната хипотеза се установява, че жалбоподателя е бил наказан за две абсолютно идентични нарушения с влезли в сила наказателни постановления, съответно на 3

21.06.2022г. и 23.12.2022г, поради което и правилно е бил ангажирано с административнонаказателна отговорност по чл.185 ал.5 вр.ал.4 от ЗДДС.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал неизпълнението на задължение към държавата и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба.

В същото време обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер близък към средния, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.185 ал.4 от ЗДДС минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1000 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт / какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 709765-F701084/27.06.2023г. на началник но Отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ГД“Фискален контрол“, с което на основание чл.185 ал.5 вр. чл.185 ал.4 от ЗДДС на „Старт-3-2017” ЕООД -гр.Бургас с ЕИК205019946, представлявано от Д.А.Д. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 1500 /хиляда и петстотин/ лева на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА „Старт-3-2017” ЕООД -гр.Бургас с ЕИК205019946 , да заплати на ТД на НАП сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5