Решение № 9327 от 02.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9327 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20221110155593 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба на Д. Г. Д. против ОТВЕТНИК, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 170,00 лева, представляваща увеличението на трудово възнаграждение за месец 01.2021 г., и сумата 24,51 лева представляваща мораторна лихва за периода от 13.05.02021 г. до 13.10.2022 г., както и искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 231,69 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г. в размер на 3 дни, и сумата от 33,30 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 13.05.2021 г. до 12.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда - 13.10.2022 г., до окончателното изплащане на задълженията.

Ищцата навежда твърдения, че се е намирала в трудово правоотношения с ответника, заемайки длъжността „съдебен секретар“ до 31.01.2021 г., като със заповед № 69/18.01.2021 г. на председателя на районен съд - град Пловдив трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.02.2021 г. На 01.02.2021 г. ищцата е постъпила на работа на длъжност „съдебен секретар“ в Софийски районен съд, сключвайки трудов договор № 79 от 29.01.2021 г. Поддържа, че при прекратяване на трудовия □ договор са останали незаплатени суми за увеличение на трудовото възнаграждение за месец януари 2021 г. в размер на 170 лева, както и 231,69 лева за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за 2021 г., който е останал неизползван. Посочва, че е отправила искане до председателя на Районен съд - град Пловдив да заплати претендираните суми, но е получила отказ с довода, че Класификаторът на длъжностите в администрацията на съдилищата, в сила от 01.01.2021 г., е приет с решение по протокол № 6/23.02.2021 г. на заседание на ВСС на основание чл. 341, ал. 1 ЗСВ след като трудовото правоотношение вече е било прекратено. Счита, че доколкото Класификаторът на длъжностите в администрацията на съдилищата, влиза в сила от 01.01.2021 г. сумите следва да бъдат изплатени именно от ответника. Претендира заплащане на обезщетение за забава за периода от постановения отказ- 13.05.2021 г., до депозиране на исковата молба в съда, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирало отговор, в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че Д. Д. е заемала длъжността „съдебен секретар“ в Районен съд - град 1

Пловдив, както и че същата е сключила трудов договор №71/29.01.2021 г. със Софийски районен съд. Посочва, че трудовото правоотношение между ищцата и СРС е възникнало на основание чл. 343, ал. 2 ЗСВ при преместване на служителя от един орган на съдебната власт е друг без да се провежда конкурс. Предвид това основанието/източника, от който е възникнало трудовото правоотношение със СРС не е прекратения трудов договор, а проведения конкурс. Предвид това в рамките на трудовото правоотношение, възникнало от конкурс законодателят в чл. 343, ал. 2 ЗСВ е дал възможност то да се изменя, без същото да се прекратява. Поддържа, че правоотношението се е запазило заедно с постигнатите ранг и привилегии, за което трудовото досие е прехвърлено при новия работодател. При тези данни твърди, че щом няма прекратяване на трудовото правоотношение не е налице основание да се претендира обезщетение по чл. 224 КТ. Посочва, че към момента на прекратяване на трудовия договор с ищцата увеличаване на трудовите възнаграждения не е било предвидено, поради което за ответника не е възникнало задължение за изплащането му.

Счита, че при промяна на работодателя без прекратяване на трудовото правоотношение претенциите на ищцата следва да са насочени към новия работодател. Претендира присъждането на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че след проведен конкурс по реда на чл. 343, ал. 1 ЗСВ Д. Г. Д. е започнала работа при ответника, с който е сключен и трудов договор №33/11.02.2008 г. за длъжността „съдебен секретар“ при основно месечно трудово възнаграждение 442,00 лева ведно с възнаграждение за ранг и допълнително възнаграждение за продължителна работа – 17 %. Не е спорно и че въз основа на подадена молба от 08.01.2021 г. до Председателя на Софийски районен съд ищцата е заявила желание да бъде назначена на длъжност „съдебен секретар“ в Софийски районен съд, считано от 01.02.2021 г. Видно от подписания трудов договор №71/29.01.2021 г. между председателя на Софийски районен съд и Д. Г. Д., считано от 01.02.2021 г. работодателят е възложил, а служителят е приел да изпълнява длъжността „съдебен секретар“ с място на работа Софийски районен съд, на бул. „Цар Борис III” №54 при пълно работно време. Договорено е основно месечно възнаграждение в размер на 981,00 лева и допълнителни възнаграждения за I-ви ранг – 200,00 лева , 2% в орган на съдебната власт и 1% извън орган на съдебната власт и по друга специалност в общ размер от 460,59 лева, както и платен годишен отпуск в общ размер от 38 дни.

Съгласно приета по делото служебна бележка с изх. №1262/25.01.2021 г. издадена на ищцата от Председателя на Районен съд град Пловдив, неоспорена от страните, към 01.02.2021 г.Д. Г. Д. е достигнала ранг съгласно ПАС I-ви ранг, за което е издадена Заповед №1662/27.11.2017 г. за повишаване в ранг на Председателя на ОТВЕТНИК, както и че има неизползван платен годишен отпуск за календарната 2021 г. в размер на 38 дни.

Съгласно приобщена справка за отпуските, издадена от Софийски районен съд към 12.02.2021 г. Д. Г. Д. има общо 35 дни платен годишен отпуск за календарната 2021 г.

Видно от извлечение от Протокол №6 от Заседание на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 23.02.2021 г. е взето решение по т. 22, с което е утвърден Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата на основание чл. 341, ал. 1 ЗСВ, в сила от 01.01.2021 г., според който основното месечно възнаграждение за длъжността „съдебен секретар“ в съдилища от първа група е в размер от 870,00 лева до 1079,00 лева.

По делото е приобщено копие на допълнително споразумение №770 от 24.02.2021 г. към трудов договор №71/29.01.2021 г., съгласно което считано от 01.02.2021 г. основната месечна заплата на Д. Г. Ангелова е в размер на 1079,00 лева. Видно от фиш за работна заплата за месец 02.2021 г. на ищцата е начислен увеличения размер на трудовото възнаграждение.

Съгласно служебна бележка от 08.03.2023 г., издадена от ОТВЕТНИК за месец януари 2021 г. Д. Г. Д. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1641,59 лева, респ.

2 нетно трудово възнгараждение – 1477,43 лева.

За установяване на релевантни за делото факти и обстоятелства по делото е изслушано и прието без възражения от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според което нетното трудово възнаграждение на ищцата за м.01.2021 г. съгласно Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата на основание чл. 341, ал. 1 ЗСВ, приет с решение по т. 22 на ВВС по протокол №6 от 23.02.2021 г. в сила от 01.01.2021 г., възлиза на 1600,03 лева, като предвид получената в действителност от ищцата сума 1477,43 лева се получава разлика в размер на 122,60 лева. Вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението за забава върху дължимата разлика в трудовото възнаграждение за периода 13.05.2021 г. до 12.10.2022 г. възлиза на 17,37 лева. При съобразяване на увеличения размер на трудовото възнаграждение съгласно Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата на основание чл. 341, ал. 1 ЗСВ, приет с решение по т. 22 на ВВС по протокол №6 от 23.02.2021 г. в сила от 01.01.2021 г., вещото лице е изчислило, че обезщетението за 3 дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. възлиза на 266,70 лева, а лихвата за забава върху него за периода 13.05.2021 г. до 12.10.2022 г. на сумата 34,00 лева.

Като доказателства по делото е прието заверено копие на Вътрешни правила за организация на работна заплата в Районен съд – Пловдив, действащи при ответника към 01.01.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 128 КТ

За основателността на иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да установи, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е полагала труд за периода, за който претендира да се заплати разликата до увеличения размер на трудово възнаграждение, размера на дължимото възнаграждение за процесния период, падеж на вземането. В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, респ. че увеличението на трудовото възнаграждение е предвидено след прекратяване на трудовия договор.

Съгласно чл. 4 от Вътрешните правила за организация на работната заплата в Районен съд- Пловдив, действали към 01.01.2021 г. средствата за работна заплата се определят на база утвърдена от ВСС численост на персонала и Решения на ВСС за изменения на максималните размери на основните месечни възнаграждения - Таблица № 1 и Единния класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт, което е в унисон с уредбата на чл. 341 ЗСВ. Според правилото установено в чл. 15 от същите, измененията в актовете, свързани с работната заплата и допълнителното материално стимулиране в бюджетната сфера, се отразяват автоматично във Вътрешните правила за организация на работната заплата в Районен съд- гр. Пловдив.

След като по делото беше установено, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. ищцата е заемала длъжността „съдебен секретар“ при ответника, то тя има право да получи увеличения размер на трудовото възнаграждение именно от работодателя, при който е престирала своята работна сила през периода. Този извод на съда не се разколеба от обстоятелството, че решението на ВСС за увеличение на основните трудови възнаграждения на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт е взето към момент, в който Д. Г. Д. вече не е полагала труд при ответника, тъй като самото решение има ретроактивно действие, считано от 01.01.2021 г. Предвид това средствата за работна заплата е следвало да бъдат определени въз основа на утвърдения с решение по т. 22 по Поротокол от 23.02.2021 г. Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата на основание на база утвърдената численост в Районен съд – Пловдив към 01.01.2021 г.

Ответникът не доказа до приключване на съдебното дирене, че е заплатил трудовото възнаграждение на ищцата за месец януари 2021 г. в увеличен размер, поради което исковата претенция е доказана по основание.

3

Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено дължимата на ищцата разлика за трудово възнаграждение за м. 01.2021 г. възлиза на 122,60 лева, до която сума исковата претенция следва да се уважи като разликата до пълния предявен размер 170,00 лева подлежи на отхвърляне като неоснователна.

Основателността на иска за главното вземане, обуславя основателност и на акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана частично до сумата от 17,37 лв. със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза като за разликата до 24,51 лева подлежи на отхвърляне.

По иска по чл. 224 КТ

Основателността на иска по иска по чл. 224, ал. 1 КТ е обусловена от установяване от страна на ищеца прекратяване на трудовото правоотношение, съществувало през времето през което твърди, че полагаемият му платен годишен отпуск е останал неизползван, размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.