Определение № 983 от 06.04.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 983 гр. Бургас, 06.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500654 по описа за 2023 година

Производството пред настоящата инстанция е образувано по повод подадена от „ЗЕДА ТУР“ АД молба за спиране на изпълнението на постановеното срещу него неприсъствено решение №432 о т 05.12.2022г. по гр.д.№ 1566/2021г. по описа на Районен съд – Несебър срещу представено обезпечение в размер на сумата от 5699.30 лв., внесено по сметка на ОС-Бургас.

Бургаският окръжен съд като взе предвид молбата и приложените към нея доказателства и като съобрази закона, намира следното:

Правото на молителя в производството по чл. 240, ал. 1 от ГПК да иска спиране на изпълнението на постановеното срещу него неприсъствено решение, доколкото по този въпрос е налице законодателна празнота, е на основание приложимите по аналогия норми на чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2 – ал.6 ГПК. Затова с оглед приложимостта на правилата на чл.

309 вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК и в производството по чл. 240 от ГПК, подаването на молба за отмяна на неприсъствено не спира изпълнението на решението. Съдът може да спре изпълнението по искане на страната и при условията на чл. 282, ал. 2 – ал. 6 от ГПК. В случая това означава, че исканото спиране на изпълнението е обусловено от представяне от молителя на надлежно обезпечение, чийто размер по решенията за парични вземания се определя от присъдената сума – съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК /в т.см. определение № 203 от 17.03.2014г. по ч.гр.д. № 824/2014г. по описа на ВКС, определение № 60486 от 21.12.2021г. по ч.гр.д. № 2271/2021г. по описа на ВКС /.

В случая, е налице влязло в сила неприсъствено осъдително решение №4 3 2 от 05.12.2022г., постановено по гр.д.№ 1566/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, с което ответникът „ЗЕДА ТУР“ АД е осъден да заплати на ищеца „Арабията Груп“ ЕООД сумата от 899.30лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразили се в бракуване на хранителни и нехранителни стоки, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 22.11.2021г. до изплащане на сумата, сумата от 2400 лв., предплатена наемна цена за периода 01.08.2021г. – 30.09.2021г., като дадена на отпаднало основание, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.11.2021г. до изплащане на сумата и сумата от 2400.00лева неустойка, съгласно раздел IV, чл. 12, ал. 3 от договор за наем от 15.05.2020г., ведно със законната лихва , считано от датата на завеждане на иска – 22.11.2021г. до изплащане на сумата , както и направените по делото разноски в 1 размер на 242 лв. за платената държавна такса и сумата 750 лв. за адвокатско възнаграждение. За присъдените с решението вземания по искане на ищеца на 20.02.2023г. в негова полза е издаден изпълнителен лист.

Срещу така постановеното неприсъствено решение ответникът е подал молба за отмяната му на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 първо ГПК, която е депозирани в законовия едномесечен срок, считано от датата на връчването на решението на молителя-ответник на 03.02.2023г. Едновременно с нея ответникът е депозирал и молба, съдържаща искане за спиране на изпълнението на постановеното срещу него неприсъствено решение, към която е представено платежно нареждане за внасяне по сметка на БОС на сумата от 5699.30 лв. като обезпечение за спиране на изпълнението на неприсъственото решение. Представеното обезпечение обаче не касае всички присъдени вземания на ищеца, а представлява сбор само от стойността на присъдените главници, без лихвите и разноските.

Предвид изложеното, доколкото правилата на чл. 309 вр. с чл. 282, ал. 2 ГПК, се прилагат по аналогия и в производството по чл. 240 от ГПК, с оглед размера на внесената сума като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК молбата за спиране на изпълнението на неприсъственото решение се явява основателна, но само по отношение на присъдените в полза на ищеца парични вземания за главници, за които е внесено паричното обезпечение.

За останалите вземания- лихви и разноски обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК не е представено, поради което молбата за спиране на изпълнението на решението по отношение на тях се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА изпълнението на неприсъствено решение

№4 3 2 о т 05.12.2022г., постановено по гр.д.№ 1566/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, в частта по отношение на присъдените главници в общ размер от 5699.30 лв.,а именно: за сумата от 899.30лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразили се в бракуване на хранителни и нехранителни стоки, з а сумата от 2400 лв., представляваща предплатена наемна цена за периода 01.08.2021г. – 30.09.2021г. като дадена на отпаднало основание, както и сумата от 2400 лв. - неустойка, съгласно раздел IV, чл. 12, ал. 3 от договор за наем от 15.05.2020г. до приключване на производството по чл. 240 от ГПК по отношение на същия съдебен акт.

ОСТАВЯ без уважение молбата в останалата й част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2