Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1590 от 20.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1784/2022
Вид
Решение № 1590
Подписан
20.12.2023
В сила
02.12.2025
Състав
Владимир Вълков

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал. 4 изр. първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 ал. 1 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 377 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 ал. 1 предл. второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 ал. 2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 1590 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20221100901784 по описа за 2022 година

Предмет на разглеждане иск по чл. 240 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Д.Е.Т.Б.” АД – София твърди през месец юни 2012 г. (съгласно уточнение в с.з. на 12.06.2023 г. в изпълнение на дадени указания по чл. 377 вр. чл. 143 ал. 2 ГПК) да е предоставил сумата от 1100000 лв. на ответника „С.С.“ ЕООД при поето от последния задължения да я върне. Сочи се така създаденото правоотношение да е регламентирано с договор за паричен заем от 16.01.2014 г. по инициатива на Т.Д.Г., представлявал и двете страни както към датата на получаване на сумата, така и към тази на подписване на договора. Твърди се да е договорен срок за връщане на главницата до 31.12.2020 г.

Претендира се част от тази сума в размер на 100 000 лв. ведно със законната лихва за забава върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът оспорва твърдяния договор да е сключван като твърди, че представеният документ е неистински – оспорва документът да е подписан от посочените в него страни, както и да е получавана сума в твърдяния размер по посочения договор. Евентуално противопоставя възражение за изтекла давност за вземането на всяко друго основание.

В допълнителната си искова молба ищецът сочи да е получил копие от договор за заем от 16.01.2014 г. от „К.Б.М. – Ф.О.“ ООД във връзка с извършван финансов на „С.С.“ ЕООД. Твърди се документът да е бил представен от Т.Г.. В край на м. 08.2022 г., след отстраняването му от длъжността изпълнителен директор Т.Г. заявил, че е унищожил договора, тъй като липсвало задължение по него за „С.С.“ ЕООД в полза на „Д.Е.Т.Б.“ АД.

В отговора си по допълнителната искова молба ответникът оспорва Т.Г. да е 1 подписвал такъв договор и да го е предавал на „К.Б.М. – Ф.О.“ ООД.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – адв. С. от САК, поддържа иска. Смята за установен по делото договор за заем – поето от ответника задължение за връщане на получена от него сума. Претендират се разноски, представен е списък. Наведени са доводи в писмени бележки.Д. от Адвокатска колегия Враца, поддържа предявените искове като ги счита за доказани по основание и размер.

Претендират се разноски като е представен и списък.

Процесуалният представител на ответника – адв. Х. Т. от САК оспорва иска.

Претендират се разноски и е представен списък. Наведени са доводи в писмени бележки.

За ответника в процеса се явява и адв. К. В., който също претендира разноски, за което представя списък.

Като обсъди наведените доводи и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:

От заключението на вещото лице Г. М. се установява, че договор за паричен заем от 16.01.2014 г. съдържа подписи, отразяващи индивидуални, устойчиви и достатъчни по обем съвпадения със сравнителните образци на полагани подписи от Т.Д.Г.. Възраженията на ответниците не поставят под съмнение експертния извод, поради което и по изложени впоследствие съображения съдът приема представения договор за годен източник на фактически изводи.

От заключението на вещото лице А. И. се установява, че на 28.06.2012 г. ищецът е осчетоводил по партидата на ответника извършено плащане в размер на 1 825 х. евро, а на 03.07.2012 г. допълнително 250 х. евро при указано основание – аванс към доставчик. На 31.07.2012 г. е отразено вписване на основание „договор за заем“ за общия размер на сумата от 2 075 000 евро. При ищеца продължава да се води вземане към ответника в размер на 566 742,10 евро. От 31.12.2016 г. до 31.12.2020 г. по главницата както при ищеца, така и при ответника са осчетоводени и вземания за лихва. Макар и вещото лице да не е получило първични счетоводни документи от „С.С.“ ЕООД (при изтекъл срок за съхраняването им) от изследваните финансови отчети се установява от 01.01.2013 г. ответното дружество да отчита задължение към ищеца в размер на 566742,10 лв., равностойно на 1108451,20 лв., класифицирано като нетекущи търговски и други задължения.

При защита на заключението си в съдебно заседание вещото лице И. конкретизира, че вписаното при ответника основание на задължението кореспондира на първоначално отразеното от ищеца и не е класифицирано като подлежащо на самостоятелно отчитане финансов пасив.

От заглавната част на договора се налага извод, че Т.Д.Г. е участвал при съставянето му както като един от представителите на „Д.Е.Т.Б.“ АД, наричано в договора заемодател, така и като единствен представител на „С.С.“ ЕООД, наричано в договора заемател.

Съгласно чл. 1 заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сума до 2

1 100 000 лева, а заемателят се задължава да я върне като плати и възнаграждение. Посочено е, че сумата ще бъде предадена от заемодателя на заемателя на части по посочена от заемателя банкова сметка или заемодателят ще извършва плащания към доставчици на заемателя от негово име. Уговорено е също така, че върху непогасената главница към 01.01.2018 г. от тази дата насетне заемателят ще дължи и ежегодно платима лихва. Указано е, че договорът се счита за сключен на датата на първата предадена от заемодателя на заемателя сума или на датата на първото плащане на заемателя.

Описаното съдът приема за доказано, а оспорването на договора за паричен заем за неоснователно по следните съображения:

Прокламираното от чл. 121 ал. 2 от Конституцията на Република България задължение за съдилищата в съдебното производство да осигурят установяване на исканата налага стриктно тълкуване на установените в закона ограничения. В тази връзка настоящият състав приема задължението за представяне на оригинал от документ по чл. 183 ГПК за обусловено от съществуването му. Ищецът твърди оригиналът да е унищожен. В тази хипотеза нормата на чл. 165 ал. 1 ГПК игнорира принципно установено ограничение за свидетелски показания включително за установяване съдържанието на договора. При наличие на писмен документ, обективиращ изявление нуждата от възпроизвеждане на съдържанието му със свидетели отпада, но на общо основание открива възможност за проверка на неговата истинност предвид утвърдената му от закона формална доказателствена сила – чл. 179 ГПК и чл. 180 ГПК. С оглед нормата на чл. 180 ГПК писмено удостоверената воля ангажира автора на изявлението в частен документ с обективираното в документа негово съдържание. Нормата на чл. 194 ал. 1 ГПК регламентира нарочен ред за опровергаване на предположението, което предполага опровергаването му със всички доказателствени средства, в това число и разпит на свидетели.

При защитата на заключението си в съдебно заседание вещото лице М. изяснява, че обективно не съществува възможност за пълно припокриване на полагани подписи от едно и също лице, поради което вариантността при изписване на отделните елементи е присъщо негово качество. Устойчивите признаци отразяват двигателни навици . Съдът изцяло възприема мнението на вещото лице, че местоположението на точката на завършване на парафа, формата, в това число и разстоянието между изграждащите отделен елемент щрихи, наклонът и големината на отделните елементи, връзката им с останалите елементи, индивидуализиращи двигателните навици на автора на подписа, се включват в обхвата на вариантност и не компрометират идентификационната функция на подписа. Необосновано се явява възражението за разлика в посоката на движение при изписване дъговидната форма на парафа.

Невъзможността за изследване в пълнота на подписа в това число и за проверка на поддържаната хипотеза за имитация в случая е компенсирана от показанията на свидетеля Д.. Описаната от свид. Д. за среща с Т.Г., когото познава като представлявал и „Д.Е.Т.Б.“ 3

АД и унищожаването на документа намира логично обяснение само ако знае за съществуването му и е в състояние да го обвърже по един или друг начин било пряко, било косвено. Документът разкрива такъв потенциал, а и свидетелят потвърждава съответствието на унищожения документ със структурата на представения по делото. Такава вероятност е изключена, ако подписът не е бил поставен от Т.Г.. Заинтересованост у свидетеля предпоставя игнориране на неговите показания само ако и доколкото противоречат на друго, установен в процеса факт. Твърдението на ищеца произтича от негова интерпретация на факти, а не на установено в процеса обстоятелство, поради което и не отговаря на този критерий. Показанията на свидетеля са последователни – описват логически проследими събития, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Настоящият състав приема процедурата по оспорване истинността на документа за изрично регламентиран способ за трайно разрешаване на спор за факт в рамките висящо съдебно производство при принципно регламентиран самостоятелен предмет на съдебно производство с такъв предмет (чл. 124 ал. 4 изр. първо ГПК). В тази връзка и нормата на чл.

194 ал. 3 ГПК изисква нарочно произнасяне със съдебен акт в това число и със самото решение. При утвърденото разбиране, че решението се различава от мотивите към него, настоящият състав приема за наложително да обяви с решението си неоснователността на оспорването.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК съдът е обвързан от очертания с исковата молба предмет на спора, а правилото на чл. 2 ГПК ангажира съда да осигури поисканата защита в случая на имуществено право. Както отчитат и процесуалните представители на ответника договорът за заем е реален. Оттук произтича и задължението за ищеца да конкретизира обстоятелствата, при които е възникнало правоотношението – 1) парите са дадени 2) при твърдяното в случая задължение да бъдат върнати (чл. 240 ал. 1 ЗЗД). Както в исковата си молба, така и с допълнителната ищецът не внася яснота досежно условията, при които парите са дадени, наложило и изричните указания при насрочване на делото. Описаният договор в исковата молба отразява волеизявление, относимо към регулация на отношение, чийто реален характер определя второстепенно значение на договора – обсъждането му е обусловено от извод, че правоотношението е възникнало, което произтича от предаване на сумата. Понеже договорът не създава правоотношението между страните, а единствено е в състояние да го регламентира, позоваването на договора не очертава заемното правоотношение, от което ищецът извлича предявеното за защита свое право на вземане.

При тези съображения настоящият състав не намира пречка да изследва очертания и обсъден при участието на страните предмет на спора. Съгласно чл. 20а ал. 1 ЗЗД договорът е закон за страните, което овластява съда да наложи спазването му, само ако от неговото съдържание еднозначно може да бъде извлечено припокриване на воля за пораждане на твърдяното от ищеца право.

4

Фактът, че Т.Г. е участвал в управлението и на двете дружества – безспорно в процеса обстоятелство, обуславя свързаност по смисъла на закона, която пък провокира отклонение от обичайните правила в това число и за адекватно документиране на стопанските операции към момента на осъществяването им. Съвместяваното участие в управлението на дружествата осигурява доброволно изпълнение и на недокументирано правоотношение. Отнесеният до съд спор обаче осигурява наложено решение само ако и доколкото от събраните в производството доказателства се установят всички елементи на фактическия състав.

Законът разграничава разменните отношения с оглед обстоятелствата, при които те се реализират. Като универсално платежно средство паричният превод е присъщ елемент от множество правоотношения. В тази връзка и връщане на получена сума произтича принципно различни отношения. Съществено за договора за заем е, че плащането се извършва поради поето задължение за връщане на сумата. Съгласно чл. 63 ал. 1 ЗЗД длъжникът е обвързан да изпълни точно, но и кредиторът е овластен да търси именно това, което законът предписва при създадената правна връзка с еднозначно очертано съдържание.