Решение № 226 от 18.09.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Дупница, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20241510200573 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 9204490, издаден от ОДМВРКюстендил, с който на З. Ц. Т., с адрес: гр. С., ул."И.В." № **, с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.С., ул."О. П." № **, ет.**, чрез адв. Ц. Т., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди по подробно изложени съображения, че процесният електронен фиш е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което е незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна на същия. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощения от него процесуален представител – адв. Т.. Последния взема становище по същество за основателност на жалбата и пледира за отмяна на атакувания ЕФ.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание. Депозирано е писмено становище от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 14.05.2024 г. в 11:31 ч. жалбоподателят управлявал притежавания от него лек автомобил "БМВ 330 Д", с рег. № СС5537АМ, в населено място, на територията на обл.

Кюстендил, общ. Дупница, по път ПП1 Е-79, км 331.400 м. р-н ЗИО, без указана посока на движение по този път, като при въведено с ПЗ В-26 ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя - до 60 км/ч. При посоченото въведено с пътния знак ограничение на скоростта до 60 км/ч, автомобилът, според 1 посоченото в ЕФ е засечен да се движи със скорост от 83 км/ч., от която скорост не е посочено в текста на ЕФ, дали е приспаднат толеранс в полза на водача. Нарушението се твърди в ЕФ, че е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATTC СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, в стационарен режим на работа временно разположено на пътя и заснето в 11:31 часа със снимка върху изображението с № 0084142 / - л. 7 от делото. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр с ал. 1 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 100,00 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото, вкл. изисканите от съда, както и от приложените по административнонаказателната преписка множество писмени и веществени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредбата, разписка за връчен ЕФ, справка за собствеността на МПС, заповед за утвърждаване образец за издаване на ЕФ, снимка на разположение на уреда, ведно с приложения, както и от останалите приети по делото и служебно изисканите от съда писмени доказателства – справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ относно разположението на пътния участък и въведените за него ограничения на скоростта в различните посоки, доколкото е ЕФ не е указана такава на движение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие - право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш формално съдържа почти всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; частично за описанието на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила.

Налице са два съществени недостатъка на изложеното в ЕФ описание на нарушението, които са свързани със съществена непълнота и пропуск при описанието на нарушението относно непосочването на приспадане на дължимия 3% толеранс в полза на водача, който следва да е категорично посочен като стойност, т.е. дали се приспадат само 3 км/ч или 3 % при евентуално установена скорост над 100 км/ч, както е в случая, доколкото величината на приспаданата скорост в този случай е променлива и варира съобразно заснетата скорост на движение на процесното МПС. Съдът, както и жалбоподателят няма как да прецени от съдържанието на ЕФ, дали изобщо и най-вече правилно е извършено приспадане на дължимия толеранс с оглед техническите характеристики на АТСС, посочен и в протокола за периодична проверка на същото.

Наред с това по съществена липса в описанието на нарушението е липсата на посочена посока на движение на процесния лек автомобил по ПП1 Е-79, в която е било 2 установено неговото управление с твърдяната наказуема скорост. Съответно по този начин следва да се прецени и има ли разположен пътен знак ограничаващ максимално допустимата скорост за движение в този пътен участък и било ли е установено нарушението именно в зоната на действие на такъв пътен знак или не, респ. да се прецени дали нарушението е осъществено в или извън населено място, както е описано нарушението в текста на ЕФ, като извършено в населено място в участък от пътя с въведена с ПЗ В-26 максимална скорост до 60 км/ч. Съдът не може и не трябва да установява подобни обстоятелства едва от приложените доказателства, вкл. снимка на нарушението, доколкото самият жалбоподател не би могъл сам да установи това и да упражни адекватно правото си на защита. За него е неясно посочената в текста на ЕФ “установена стойност на скоростта – 83 км/ч”, респ. превишената такава – 23 км/ч, дали е такава преди или след приспадане на дължимия толеранс, в случая от 3 км/ч, чиято стойност не е изобщо посочена по-горе при описанието на нарушението.

За жалбоподателя е неясно от така дадено описание в коя посока на движение по посочения път се сочи от АНО, че е бил поставен описания ПЗ В-26 с ограничение на скоростта до 60 км/ч, за да оспори неговото действие или разположение преди или след мястото на нарушението.

На самостоятелно основание нарушението е недоказано от обективна страна поради съдържанието на приложения протокол по чл. 10 от Наредбата. По делото са представени от АНО два отделни такива протоколи, като относим е само първия за извършен контрол и употреба на АТСС за времето от 10:30 до 12:00 часа в посочения пътен участък, докато втория касае друг времеви период на същата дата – 14.05.2024 г. и друг пътен участък на ПП1 Е-79 с км, 321+590 м., а не процесния такъв. В текста на относимия протокол по чл. 10 от Наредбата изобщо липсва посочено приемане на протокола като дата, длъжностно лице, брой установени нарушения, посочени като „13“ и брой часове работа на АТСС. По-долу е отразена единствено по-късна дата на проверка от посочено длъжностно лице. Непълнотата в съдържанието на протокола води до съмнения относно стриктното изпълнение на процедурата по документиране с него на употребата на АТСС в конкретния ден и час, респ. относно неговото входиране и приемане. С оглед на последното следва да се посочи, че на стр. 1-ва от протокола лиспва попълнен рег. № и дата, докато по-късно най-горе на документа е изписано на ръка – Рег № 139р-4220/20.05.2024 г., която дата е почти седмица по-късно от датата на твърдяното в ЕФ нарушение, което е недопустимо и явно протокола е бил съставен единствено и с оглед нуждите на административнонаказателното производство, а не по-рано при реалната фактическа употреба на АТСС на пътя. Всичко това обосновава повече от основателни съмнения в неговата доказателствена стойност и своевременно съставяне, както изисква Наредбата.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност, която е лична, не може да почива на предположения и догадки, а единствено на безспорно установени факти и доказателства, каквито в случая категорично липсват.

Доказателствената тежест за установяване на нарушението, респ. на неговите елементи и авторството е изцяло на АНО. АНО не е установил явно и несъмнено годността на извършеното заснемане на нарушението с приложения протокол по чл. 10 от Наредбата.

Гореизложеното обосновава категорично необходимостта от отмяна на обжалвания ЕФ, доколкото същият страда от посочените пороци при описанието на нарушението и е недоказан.

По разноските:

С оглед на изхода от правния спор и съобразно претенцията за разноски заявена своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя, който явно е и негов баща, за присъждане на адвокатско възнаграждение в посочените размери, респ. съобразно своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, 3 съдът приема следното:

Разноски се дължат в полза на жалбоподателя, но не в претендирания от него размер, посочен в представения договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, който има характера на разписка за посочената в него сума – 450,00 лева, която се твърди, че жалбоподателят е заплатил в брой на баща си като негов процесуален представител. В същото време, доколкото явно се касае за дело с много ниска фактическа и правна сложност, което е приключило в едно единствено съдебно заседание, съдът приема, че претендирания размер следва да се редуцира сериозно и драстично, с оглед направеното възражение.

Във връзка с определяне размера на дължимите разноски и съобразно актуалната съдебна практика на СЕС отразена в Решение от 25.01.2024 г., по дело C‑438/22, което е задължително за националните съдилища и разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съд е длъжен да откаже по изключение да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото това би било явно несправедливо и нарушаващо основни принципи на правото на ЕС, респ. при злоупотреба с правото на разноски, каквато би била налице в настоящия случай. Това решение на СЕС, доколкото третира приложението на посочената Наредба и съотношението и с принципите заложени в правото на ЕС се отнася и прилага в хода на всички видове национални съдебни производства, в които националната правна уредба препраща към въпросната Наредба № 1.

Поради всичко това в полза на жалбоподателя се дължи адвокатско възнаграждение в по-малък размер – 100,00 лева, който е съответен и адекватен с оглед характеристиките и продължителността на настоящото производство, посочени по-горе.

Водим от горното, съдът приема, че следва да осъди на посочените основания ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявано от директора да заплати в полза на З. Ц. Т., с адрес: гр. С., ул."И.В." № **, с ЕГН **********, сумата от 100,00 лева – адв. възнаграждение.