Определение № 1260 от 29.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1260 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500958 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане № 5691/24.02.2025г. по ч.гр.д.№ 2307/2025г. на ПдРС, ХХ гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против А. А. Т. за вземания по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 27.04.2022г., сключен от длъжника с „Аксес файнанс“ООД, които вземания са прехвърлени в полза на жалбоподателя по силата на приложение № 1 към договор за цесия от 17.06.2024г.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че съдържанието на договор за паричен заем № *** от 30.03.2022г. не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В самия договор не били посочени допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, но изчерпателно били изложени в общите условия към договора. Като погрешен се оспорва и доводът на първоинстанционния съд за отхвърляне на заявлението по причина на това, че не били представени доказателства за съобщаване на длъжника за извършената цесия. Кредиторът имал задължение да изложи ясно и изчерпателно всички обстоятелства, от които произтича вземането му, както и да представи договора с длъжникапотребител. Заповедният съд бил ограничен при преценката си, дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери налице ли са положителните предпоставки по чл.410 от ГПК и липсата на отрицателните предпоставки по чл.411 от ГПК.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради 1 което същата се явява процесуално допустима.

Производството по ч.гр.д.№ 2307/2025г. на ПдРС, ХХ гр.с. е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против А. А. Т. за сумата от 381,77 лева- главница по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 27.04.2022г., 57,32 лева- обезщетение за забавено плащане за периода от 28.04.2022г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението. В т.12 от заявлението са описани изчерпателно и ясно обстоятелствата, от които произтичат претендираните вземания. Към заявлението е приложено заверено копие от договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 27.04.2022г.. Не са представени общите условие на кредитодателя, за които в чл.4 от приложение № 1 към договора е записано, че са предоставени на кредитополучателя, ведно с екземпляр от договора и от тарифа. Тази тарифа също не е приложена към заявлението. При това положение не може да се приеме, че в пълнота е изпълнено изискването по чл.410, ал.3 от ГПК. Това обаче не е основание за отхвърляне на заявлението, а за оставянето му без движение.

Непредставянето на договора за цесия също не е основание за отхвърляне на заявлението, тъй като законът изисква единствено от заявителя да бъдат представени договора с длъжника- потребител, ведно с всички приложение и изменения към него- общи условия, тарифи, анексия и други, но не и договора за прехвърляне на вземанията.

Договорът с потребителя е необходим на съда, с оглед извършването на преценка относно обстоятелствата по чл.411, ал.2, т.2 и т.3. Договорът за цесия не е необходим за извършването на такава преценка. Заявителят по чл.410 от ГПК също така няма задължение да представя доказателства в подкрепа на претендираните от него вземания. Достатъчно е да изложи пълно и ясно обстоятелствата, от които произтичат същите.

Съгласно чл.15, ал.1 от сключения между страните договор за кредит „Бяла карта“, кредитополучателят се задължава в срок от пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент / кредитна карта/, да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция в размер от 457,29 лева, със срок на валидност две годинио; или едно физическо лице- поръчител, който да отговаря едновременно на следните условия: да е лице над 21 години, да се минимален доход от 1500 лева; да работи от минимум 6 месеца по безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг активен договор за паричен заем с „Аксес файнанс“ООД, да не е член на домакинството на кредитополучателя.

В чл.20 от договора е предвидена неустойка в размер от 10% от усвоената и непогасена главница в случай, че кредитополучателят не предостави горепосоченото обезпечение, като неустойката се начислява всеки месец до представяне на обезпечение.

Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната функции.

Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора. То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. Макар да не е налице законова 2 пречка да се поръчителства по вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за отпускане на сумата по кредита, дава основание да се счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която, като се има предвид, че договорът е безсрочен, може да надхвърли значително размера на възнаградителната лихва. Що се отнася до банковата гаранция, следва да се има предвид, че тя надхвърля значително размера на кредитния лимит от 300 лева. В случай, че кредитополучателят разполагала свободно със сума надхвърляща тази, която може да получи по договора за кредит, то несъмнено той не би имал нужда от предоставянето му.

Налице е скрита печалба, под формата на неустойка, не е включена в общия размер на плащанията /обща сума за плащане- чл.4, т.3 от договора/, както и при формиране на ГПР.

Неустойката съществено оскъпява кредита, което поражда основателно съмнение относно коректността на посочения в договора ГПР и съответно относно съответствието на съдържанието на договора с изискването по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, договорът за потребителски кредит е недействителен. Също така, съгласно чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит се дължи връщане само на чистата стойност на кредита. С разпореждане от 06.02.2025г. по първоинстанционното дело заявлението по чл.410 от ГПК е оставено без движение с указание да заявителя да посочи какви плащания са извършвани от страна на длъжника и какви негови задължения са погасявани с тези плащания. Това указание не е изпълнено по аргумент на това, че в доказателствена тежест на длъжника е да установи извършените от него плащания. Указанието по горепосоченото разпореждане е за излагане на твърдения, съобразно с които да се прецени каква е остатъчната чиста стойност по договора за кредит, а не за установяване на извършени от длъжника плащания. Тъй като указанието не е изпълнено, не може да се направи обоснована преценка относно това, дали чистата стойност по кредита е в размер на претендираната главница от 381,77 лева или от нея следва да се приспаднат извършени плащания за възнаградителни лихви и такси. Ето защо, подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба ще следва да бъде оставена без уважение изцяло.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против разпореждане № 5691/24.02.2025г. по ч.гр.д.№ 2307/2025г. на ПдРС, ХХ гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против А. А. Т. за вземания по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 27.04.2022г., сключен от длъжника с „Аксес файнанс“ООД, които вземания са прехвърлени в полза на жалбоподателя по силата на 3 приложение № 1 към договор за цесия от 17.06.2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4