Решение № 151 от 18.12.2019, Окръжен съд - Хасково

О К Р

Ъ Ж

Е Н С Ъ

Д – Х А С К

О В

О

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 18.ХII.2019 г. гр.Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Окръжен съд-Хасково на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, открито заседание, в състав:

Председател : Георги Гочев при секретар протоколист Димитрийка Христова,като разгледа докладваното от председателя търговско дело №181/2018 г. за да се произнесе взе предвид

Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по искова молба предявена от „Уникредит Булбанк“ АД,ЕИК*********,гр.София,пл.“Света Неделя“ №7,съдебен адрес адв.Г.С.,*** против Ф.П.Ф., ЕГН:**********,*** и Й.И.Н.,регистрирана като ЕТ“В.-Й.Н.“, ЕИК*********, същия адрес за установяване дължимостта на сумата 30 614.14 евро. Предявената претенция съставлява установителен иск с правно основание-чл.422 ал.I от ГПК вр. с чл.430 от ТЗ .

Ищецът претендира постановяване на решение, с което да се признае за установено, че „УниКредит Булбанк" АД има срещу ответниците валидно и изискуемо солидарно вземане в размер на 30 614,14 евро, както следва за: а) 27 160,63 евро (двадесет и седем хиляди сто и шестдесет евро и шестдесет и три евро цента) - главница за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017г.; б) лихва: общо в размер на 3 453,51 евро (три хиляди четиристотин петдесет и три евро и петдесет и един евроцента) за периода от 01.01.2017 г. до 24.10.2017 г., от които договорна лихва в размер на 947,81 евро (деветстотин четиридесет и седем евро и осемдесет и един евроцента) и обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 2 505,70 евро (две хиляди петстотин и пет евро и седемдесет евроцента); в) законна лихва: от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до изплащане на вземането; д) съдебни разноски в заповедното производство: държавна такса в размер на 1197,52 лева (хиляда сто деветдесет и седем лева и петдесет и две стотинки) и адвокатски хонорар в размер на 1713,77 лева (хиляда седемстотин и тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки) с вкл. ДДС.

За да обоснове предявения иск ищецът извежда,че на основание заявление от „УниКредит Булбанк" АД по чл. 417 от ГПК РС - гр. Хасково по ЧГД № 2667/2017г. издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу Ф.Ф., П. Ф. , Р.А.Д. и ЕТ „В.-Й.Н.“.

Ответниците Ф.Ф. и ЕТ В. - Й.Н. били уведомени за ПДИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане № 5718 от 30.08.2018 РС Хасково е указал за възможността да се предяви иск за установяване на вземането на банката.

Ищецът посочва,че Ф.П.Ф. е ползвал банков кредит, съгласно Договор за банков кредит № 54 от 27.03.2008 г., сключен с „УниКредит Булбанк"АД с разрешен размер на 28 400 евро и срок за погасяване до 26.03.2028г. С Договора за кредит солидарно с кредитополучателя са се задължили и П. Г. Ф., Р.А.Д. и ЕТ В. -Й.Н..

С Анекс №1 от 23.02.2010г., Анекс №2 от

31.08.2010г., Анекс №3 от 08.08.2011г. и Анекс №4 от 05.01.2015г. страните са предоговорили условията по кредита, като са въведени четири дванадесет месечни периода на облекчено погасяване на задължението.

Кредитополучателят преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 01.01.2017г., като от тази дата същият изпаднал в забава. Поради допуснатите просрочия, а именно пет вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 01.01.2017г. до 01.05.2017г., на основание чл. 17 от Анекс №4 „УниКредит Булбанк" АД едностранно е обявила целият дълг за предсрочно изискуем, считано от 04.05.2017г., като към тази дата ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми и дължими.

Ищецът твърди,че с нотариални покани с рег. №1091, том 1, акт 98; рег.

№1090, том 1, акт 97; рег. № 1089, том 1, акт 96 и рег. № 1100, том 1, акт 99 по описа на нотариус В.М., рег. № 080 от Н К, банката е уведомила длъжниците за обявената предсрочна изискуемост и ги е поканила в седем дневен срок доброволно да погасят задължението си в пълен размер. Ответниците не са заплатили дължимите суми в установения срок, проади което банката се с снабдила с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение за вземането си. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжниците дължали и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.

В чл. 5 от ЗПК законодателят изрично и лимитативно е предвидил изключения за прилагането на разпоредбите на този закон. Съгласно т.3 на ал. 1 разпоредбите му не се прилагали за договори за кредит с цел придобиване правото на собственост върху недвижим имот,каквато именно била целта на процесния договор, сьгласно чл. 1, ал. 1 от същия (рефинансиране на такъв договор).Ищецът твърди и че съгласно т. 2 на същата алинея разпоредбите за Закона за потребителския кредит не се прилагат за договори за кредит, които са обезпечени с ипотека,какъвто именно бил процесния договор. Несъмнено това изключвало приложното поле в случая и на Закона за зашита на потребителите и ответникът не може да се ползва от разпоредбите на Закона за зашита на потребителите и позоваването на неравнопоравни клаузи, респ. да иска прогласяване на нищожност на посочените изчерпателно в отговора клаузи от Договора.

По изложените съображения ищецът намира твърденията на ответника за приложимост на посочените в отговора Регламенти за неоснователни, като подсъдността на иска следва да бъде именно ОС Хасково-предвид постоянния и настоящ адрес на ответника.

1.2.

Обстоятелства,от които произтичат възраженията на ответника по представените отговор на искова молба и допълнителен отговор по делото.

Пълномощникът на ответниците намира,че правоотношението между двете страни - Уникредит Булбанк АД и Ф.П.Ф., предмет на разглеждане по тд 181/2018 г., е възникнало по повод сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 54/27.03.2008 г. Въз основа на процесния договор за кредит съдът дължи преценка относно приложимостта на разпоредбите, регламентиращи особената компетентност на съда по местоживеенето на ответника по раздел IV "Компетентност при потребителски договори" от Регламент (ЕС) №1215/2012 и по-конкретно дали ответникът има качеството "потребител" по смисъла на закона.

Процесният договор за кредит попада в хипотезата на чл. 17, т. 1, б.

"б" от регламента, доколкото съгласно чл. 1 от договора предоставеният банков кредит ще бъде използван за потребителски нужди /закупуване на недвижим имот за лична употреба/, като не се установява същият да е предназначен за търговска или професионална дейност на кредитополучателя Ф.П.Ф..

Съгласно чл. 18, т.2 от регламента, другата страна по потребителски договор може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата - членка по местоживеене на потребителя. Чл. 62 от регламента предвижда, че при определяне дали една страна има местоживеене в държава -членка съдът прилага вътрешното си право.И двата регламента - Регламент (ЕС) №44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела/отм./, който е изменен и отменен с Регламент (ЕС) №1215/2012, приложим след 10.01.2015г. - наред с основния принцип на гражданския процес, че искът се предявява по местожителството на ответника, въвеждат правила за компетентност на държавите-членки относно спорове със страни, които имат местожителство на територията на различни държави- членки. Специална компетентност е въведена и за спорове, свързани с потребителски договори. Съобразно § 13 от Закона за защита на потребителите "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Процесният договор за кредит е сключен с физическо лице, като предоставената сума по него съгласно чл.1 е за потребителски нужди, с оглед и на което ответникът има качеството на потребител по смисъла на закона.

В чл.18 от Регламент (ЕС) №1215/2012 е предвидена алтернативна подсъдност за потребителя, който може да предяви иска по местожителството на контрагента си или по своето местожителство, докато в параграф 2 на този член е установено, че за съконтрагента на потребителя Уникредит Булбанк АД е налице възможност да заведе иск само по местоживеенето на последния. Разпоредбата на чл.19 сочела, че компетентността на сезирания съд може да се дерогора само със споразумение между страните, което е сключено след възникването на спора, или което допуска потребителят да започне дело в съдилища, различни от тези, посочени в този раздел, или което е сключено между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава-членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава-членка, при условие че това споразумение не противоречи на законодателството на тази държава-членка, като доказателства за наличието на такова липсва по делото.

По делото не били предоставени доказателства за сключено споразумение между страните след сключване на процесния договор за кредит за дерогация компетентността на съда по местоживеене на длъжника, нито са представени доказателства, че Ф.Ф. е имал обичайно местопребиваване в България по време на подписване на Анекс № 4 / 05.01.2015 г. чрез пълномощник, при последващите опити за неуспешно връчване на нотариалната покана за обявяване предсрочна изискуемост по кредита, при неуспешното връчване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение на адреса на Ф.Ф., както и при неуспешното връчване на самата искова молба на същия адрес на Ф.Ф. в Р.България. Напротив, видно от съдържанието на Анекс № 4 / 05.01.2015 г. по време на сключването му кредитополучателят Ф.Ф. е имал обичайно местопребиваване в Германия, поради което самият анекс е подписан чрез пълномощник с пълномощно, заверено от завеждащия консулската служба при генералното консулство на Р.България в Мюнхен - Милко Николов Милушев, а в последствие Ф.Ф. не е открит за връчване на нотариалната покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. /съгласно приложени 3 разписки на наотариус/, нито е открит на адрес в България за връчване на процесната заповед за изпълнение и установителен иск, предмет на тд 181/2018 г..

Ответната страна посочва,че Регламентът изисква исковете срещу потребители да се предявяват в държавата - членка по местожителството /обичайното местоживеене/ на ответника, независимо от неговото гражданство, като дали едно лице има местожителство в една държава-членка се определя от нормите на вътрешното право. Съобразно задължителни указания на ВКС, обективирани в Определение №543/16.06.2016г, постановено по гр.д.

№1754/2016г, IV г.о. определянето на местоживеенето на едно лице се извършва съобразно разпоредбата на чл.48,ал.7 КМЧП, като доказването на това обстоятелство е допустимо да се установи с всички доказателствени средства. Съгласно чл.48,ал.7 КМЧП под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Преценката за мястото на обичайното местопребиваване на ответникът следва да се извърши към датата на депозиране на исковата молба.

Съгласно чл.28, параграф 3 от Регламент (ЕС) №

1215/2012 г.: "чл.19 от от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) се прилага вместо параграф 2 от настоящия член, ако документът за образуване на производството или равностоен документ е трябвало да бъде предаден от една държава членка в друга съобразно посочения регламент."Съобразно приложимите към спорните вземания разпоредби на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. следва да се приеме, че международно компетентен да разреши спора, предмет на настоящото производство е германският съд, като образуваното производство пред Окръжен съд гр.Хасково е недопустимо поради липса на международна компетентност на българския съд. Производството по делото следва да се прекрати на тези съображения, а предявеният иск да бъде отхвърлен като недопустим.Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.12, т.4 от ГПК заповедният съд също не разполага с компетентност да се произнася в случаите, в които длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България, поради което процесната заповед за изпълнение е нищожна поради липса на компетентност на българския съд, който я е издал. Това обстоятелство следва да бъде отчетено от исковия съд в производството по чл.422 от ГПК, който е длъжен служебно да провери валидността на издадената заповед за изпълнение, независимо от липсата или наличие на подадено възражение по чл.423 от ГПК с искане за обезсилване на заповедта поради липса на обичайно местоживеене на длъжника на територията на Р.България.Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., както и предходния Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета имат примат над националното ни законодателство и при колизия то отстъпва и не се прилага, включително и относно правилата за съдебна компетентност на КМЧП. {в същия смисъл Определение №717 от 07.11.2011 г. по търг, д. № 1081/2010 г. на Върховен касационен съд).