Решение № 3291 от 23.05.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ………………… гр. София, 23.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена

Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я

Мартинова гражданско дело № 6705 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Ф.Л.“ ЕАД против Р.Р.Н., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на

19.03.2014 г. „П.Е.Д.И.“ ЕООД е издало запис на заповед за сумата от 801491,46 лева, платими в гр. София, с падеж на предявяване в срок до 20.03.2015 г.

Твърди, че записът на заповед бил авалиран от ответника по делото Р.Р.Н..

Твърди, че записът на заповед бил предявен за плащане на ответника на 20.03.2015 г. чрез нотариална покана. Твърди, че по гр.д. № 44943/2015 г. по описа на СРС, 79 състав, била издадена заповед за незабавно изпълнение, но длъжникът Р.Р.Н. възразил в законоустановения срок. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 200 000 лева, представляваща част от сумата от 801491,46 лева, за която е издаден запис на заповед, авалиран от Р.Р.Н. и за която сума е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Р.Р.Н. в отговора на исковата молба заявява, че вземането, за което е издадена заповед за изпълнение не е било изискуемо спрямо него като авалист, тъй като не е станало изискуемо към издателя на записа. Поддържа, че падежът на записа на заповед е „на предявяване“, поради което и вземането ставало изискуемо слез предявяване за плащане. Поддържа, че при връчване на нотариалната покана не е спазена разпоредбата на чл. 47 от ГПК, както и поддържа, че с нотариалната покана не е направено изявление за предявяване за плащане, а съдържа покана до издателя да се яви при нотариус, за да му бъде предявен за плащане записът на заповед.

Твърди, че записът на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение – договор за заем К27 от 05.03.2013 г., изменен с анекси от 1 до 15, но заетата сума не била предадена на заемателя. Въвежда твърдения, че каузалната сделка е привидна, т.е. не е породила правно действие. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира направените по делото разноски.

С определение от 27.04.2017 г. като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано „П.Е.Д.И.“ ЕООД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 19.03.2014 г. Т.М.П.в качеството му на представляващ „П.Е.Д.И.“ ЕООД е издал в полза на „Ф.Л.“ ЕАД запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил без протест да заплати сумата от 801491,46 лева, като сумата е платима при предявяване в срок до 20.03.2015 г. Записът на заповед е авалиран от Р.Р.Н., който е положил подписа си и е поел задължение при условията, при които е прието.

Въз основа на подадено от ищеца по настоящото дело заявление по гр. д. № 44943/2015 г. по описа на СРС, ГО, 79 състав са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 28.10.2015 г., с които е разпоредено на длъжника „П.Е.Д.И.“ ЕООД и Р.Р.Н. да заплатят солидарно на кредитора „Ф. Л.“ ЕАД сумата от 200 000 лева – част от сумата от 801491,46 лева, главница по запис на заповед от 19.03.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 29.07.2015 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в общ размер на 6000 лева. Длъжникът е подал възражение в срок, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване съществуването на вземането.

С Определение от

25.04.2017 г. по ч.гр.д. № 8246/2016 г. по описа на СГС, ГО е отменено постановеното на 28.10.2015 г. разпореждане по гр.д. № 44943/2015 г. по описа на СРС, 79 състав за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ срещу Р.Р.Н. и е обезсилен издадения на 28.10.2015 г. изпълнителен лист.

Във връзка с направеното с отговора на исковата молба възражение за връзка с каузално правоотношение, по делото са събрани писмени доказателства и е приета съдебно-счетоводна експертиза.

На 05.03.2013 г. е сключен договор за заем К 27 между „Ф.Л.“ ЕАД – кредитор и „П.Е.Д.И.“ ЕООД - кредитополучател, по силата на който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 20000 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне заетата сума ведно с възнаградителна лихва в размер на 14 % годишно в срок от 6 месеца от усвояване на кредита съобразно погасителен план. Съгласно чл. 10 от договора за обезпечаване на вземанията на кредитора за главница, лихви, такси и комисионни и други разноски кредитополучателят е поел задължение да издаде в полза на кредитора запис на заповед за сумата от 21561,07 лева, както и да осигури поръчителството на Р.Р.Н.. С Анекс № 1 от 01.04.2013 г. страните са уговорили, че размерът на паричния заем се увеличава на 40000 лева, като се приема нов погасителен план. С Анекс № 2 от 08.05.2013 г. страните увеличават размера на паричния заем на 240000 лева, като върху увеличението на заемната сума се дължи и такса управление в размер на 1 % без ДДС и е подписан нов погасителен план. С Анекс № 3 от 28.05.2013 г. размерът на паричния заем е увеличен на 385000 лева и е приет нов погасителен план. С Анекс № 4 от 06.06.2013 г. размерът на паричния заем е увеличен на 435000 лева. С Анекси № 5 от 03.07.2013 г., № 6 от 19.07.2013 г. № 7 от 07.08.2013 г. и № 8 от 12.09.2013 г. размерът на паричния заем е увеличен до размер на 685 000 лева. С Анекс № 9 от 18.09.2013 г., № 10 от 16.12.2013 г., № 11 от 19.03.2014 г., № 12 от 18.09.2014 г., № 13 от 17.10.2014 г., № 14 от 19.11.2014 г. и №

15 от 19.01.2015 г. страните са уговорили срокът на договора да бъде продължен до 20.05.2015 г.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на отпуснатия заем по Договор за заем К27/05.03.2013 г., изменен с Анекси от № 1 до № 15 е 685 000 лева. Вещото лице установява, че заемът е усвоен в периода от 06.03.2013 г. до 13.09.2013 г., като това е размерът на усвоената и непогасена главница към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Установява се, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са извършени погасителни плащания в общ размер на 130169 лева, от които 124409,40 лева - за погасяване на лихви и 5760 лева – такса управление. След подаване на заявлението била погасена сума в размер на 10000 лева, с която е погасено задължение за възнаградителна лихва за периода от 01.11.2014 г. до 30.11.2014 г. Вещото лице дава заключение, че размерът на лихвата за забава върху просрочените месечни вноски за периода от 01.04.2013 г. до 20.07.2015 г. е в размер на 14295,49 лева. Установява се, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.07.2015 г. общият размер на задължението по сключения договор за заем е 785911,65 лева, от които 685000 лева – главница, 80424,16 лева – възнаградителна лихва, 14295,49 лева – лихва за забава и други разноски в размер на 6192 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр. д. № 44943/2015 г. на СРС, 79 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Независимо от обстоятелството, че с Определение от 25.04.2017 г. по ч.гр.д. № 8246/2016 г. по описа на СГС разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение от 28.10.2015 г. е отменено и е обезсилен издадения изпълнителен лист, правният интерес на ищеца от предявяване на специалния установителен иск не е отпаднал. Това е така, доколкото с отмяна на разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, отпада единствено изпълнителната сила на издадената заповед и тя не подлежи на изпълнение до влизане в сила на решението по иск, предявен при условията на чл. 422 от ГПК, с което е установено съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо. (в този смисъл са Решение № 51/18.05.2012 г. по т.д. № 427/2011 г. по описа на ВКС І ТО, Решение № 78/16.05.2012 г. по т.д. № 511/2011 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 141/06.11.2014 г. по т.д. № 2706/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, Решение № 41/08.04.2015 г. по т.д. № 653/2014 г. по описа на ВКС, ІІ ТО , Решение № 17/07.02.2018 г. по т.д. № 539/2017 г. по описа на ВКС).

Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това ищецът да установи, че ответникът е положил подписа си като авалист върху процесния запис на заповед, с който на 19.03.2014 г. „П.Е.Д.И.“ ЕООД безусловно се е задължило да заплати сумата от 801491,46 лева на падеж – на предявяване до 20.03.2015 г.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 19.03.2014 г. представляващият „П.Е.Д.И.“ ЕООД е издал в полза на ищеца запис на заповед като се е задължило да заплати сумата от 801491,46 лева, като Р.Р.Н. е поел задължението като авалист. Записът на заповед съдържа реквизитите, предвидени в чл. 535 от Търговския закон и инкорпорира задължението на „П.Е.Д.И.“ ЕООД да заплати посочената в него сума. С оглед разпоредбата на чл. 537 във връзка с чл. 486, ал. 1, т. 3 от Търговския закон, в конкретния случай падежът е на определен срок след издаването. Предявяването на записа на заповед на издателя е условие за настъпване на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и авалисти. Авалистите отговарят за задължението считано от момента, в който вземането, за което е издаден записът на заповед е станало изискуемо, т.е. от момента на предявяването му. Без правно значение е, че дали записът на заповед е предявен за плащане на авалиста, доколкото изискуемостта на вземането настъпва с предявяване на записа на заповед за плащане на издателя. Правното значение на предявяването на авалиста може да намери проявление единствено при обсъждане на момента, в който той е изпаднал в забава. Във връзка с установяване на момента на предявяване на процесния запис на заповед е приета Нотариална покана рег. № 6377/05.03.2015 г. на Нотариус Р.Д., вписан в НК под № 274 с район на действие СРС, с която „Ф.Л.“ ЕАД е направило изявление, адресирано до издателя „П.Е.Д.И.“ ЕООД за предявяване за плащане на записа на заповед за сумата от 801491,46 лева. Нотариусът е удостоверил на 20.03.2015 г., че поканата е връчена на адресата чрез залепване на уведомление, тъй като връчителят е установил, че на адреса има непозната фирма. Настоящият съдебен състав намира, че нотариалната покана, с която е направено изявление за предявяване за плащане на процесния запис на заповед не е връчена на издателя - „П.Е.Д.И.“ ЕООД. Съгласно чл. 50 Закона за нотариусите и нотариалната дейност при връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Следователно при връчване на юридическо лице, каквото е дружеството издател е следвало да бъде спазена разпоредбата на чл. 50 от ГПК, а именно да се извърши връчване на служителите му на адреса, вписан в Търговския регистър. В случаите, когато дружеството е напуснало адреса си и в регъстира не е вписан новия адрес, всички съобщения се считат за връчени (чл. 50, ал.2 от ГПК), а в случаите когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК (чл. 50, ал. 4 от ГПК). В хипотезата, при която на вписания в Търговския регистър адрес на управление, не бъде намерен служител, който да приеме книжата, връчителя следва да извърши проверка дали това дружество – юридическо лице е напуснало адреса, като следва да удостовери в съобщението това обстоятелство, за да може в този случай, решаващият орган да прецени дали да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК като приеме, че книжата са редовно връчени. В процесния случай, такава проверка не е извършена от връчителя.