Решение № 260110 от 07.01.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 07.01.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Александрова

ЧЛЕНОВЕ:

Е.Иванова

Зл.Чолева при секретаря Цв.Гулийкова в присъствието на прокурора ..................... като разгледа доклад-ваното от съдията-докладчик в.гр.дело N: 13 466 по описа за 2018 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 448776, постановено на 11.07.2018 г. по гр.д.№ 63 512/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 26 състав, С.О.е осъдена да заплати на А.С.В., ЕГН ********** на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД сумата 53,00 лева – обезщетение за имуществени вреди и сумата 2 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от ухапване от безстопанствено куче на 04.08.2016 г. в гр.София, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2016 г. до окончателното заплащане на сумата, като за разликата над сумата от 2 000,00 лева до пълния предявен размер от 2 500,00 лева искът за неимуществените вреди е отхвърлен, като неоснователен.

Със същия съдебен акт С.О.е осъдена да заплати на А.С.В. на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по дело в размер на 286,29 лева, а на адвокат В.З.В. – възнаграждение в размер на сумата 328,66 лева.

Така постановеното съдебно решение в частта, с която исковете по чл.49 ЗЗД са ува-жени, е обжалвано от ответника С.О./СО/, гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че в тази му част решението е неправилно и необосновано, постановено при до-пуснати нарушения нае материалния закон и на съществени процесуални правила. Изложени са доводи, че напълно погрешно СРС приравнява станалия инцидент на противоправно без-действие и неизпълнение от страна на жалбоподателя, което може да ангажира отговорност-та му; че от представените писмени доказателства се установява, че са предприети мно-жество действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета, но за съда те са неадекватни и неефективни. Релевират се съображения, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия или без­действия при или по повод изпълнението на възложени задължения; че когато натовареният су­бект, на когото е възложена работата, е действал правомерно отговорността не можело да се осъществи, т.е. когато ответникът е из-пълнил задълженията си, вменени му със закон, не може да се ангажира отговорността му по предявения иск. Твърди се и че липсата на противоправно поведение на длъжностни лица на възложителя на работата, когато те действат при условията на обвързана компетентност и в съответствие със закона, изключ­ва ангажиране на отговорността им; че при непозволено увреждане се презюмира не от­говорността изобщо, а само вината, която е един от елементи-те на фактическия състав, като се навеждат доводи, че съгласно действалата към датата на инцидента Общинска програма за овладяване на по­пулацията на безстопанствените кучета 2012-2016 г. С.О.работела по метод: здрави и неагресивни безстопанствени ку-чета да се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и връщат на място, а на евтаназия се под-лагат доказано агресивни и болни животни, като тази принципна политика е залегнала в ЗЗЖ и тя изразява хуманното ограничаване и намаляване на популацията на безстопанствените кучета, а не тяхното изби­ване.

Посочено е и че предвид изложеното самото съществуване на безстопанствени кучета не е противоправно и допускането му не означава неизпълнение на законови задължения, щом и самият закон предвиж­да, че след обезпаразитяването им безсто-панствените кучета се връщат от местата, от които са взети. В жалбата са релевирани аргу-менти и че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана при наличие на безс-порно установеното по делото изпълнение на вменените задължения и мерки от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ и от Закона за ветеринарно-медицинската дейност /ЗВМД/; че в настоящия случай няма доказано бездействие, а въпросът доколко са ефективни и адекватни предписаните от закона мерки и предприетите от ответника такива и дали са постигнати целите и задачите на програмата, е ирелевантен за спора; че законодателят е предвидил взе-мането на конкретни мерки, но не е възложил постигането на конкретна цел и не е въз-дигнал нейното непостигане в противоправно бездействие, съотв. че законодателят е възло-жил на кметовете на общини да вземат мерки за овладяване на популацията на безстопанст-вените кучета, а не е предписал постигането на липсата на такива в града. Инвокирани са съображения и че неиздържаност на позицията на СРС, 26 състав, който е приел, че вредите, претърпени от ищцата, и станалият инцидент сами по себе си обуславят наличието на проти-воправно неизпълнение, като в тази насока следва да се вземе предвид решение

№ 488 от 07.02.2012 г. по гр.д.№ 899/2010 г. на ВКС, ІV ГО. Твърди се и че дадения случай липсва целенасочена противоправна дейност – действие или бездействие, от което в непосредствена причинна връзка да са настъпили вредите; че наличието на вреди не създавало основание на пострадалия да иска обез­щетение, а само когато те са последица на противоправни действия или бездействия, възниква задължение за заплащане на обезщетение на пострадалия. Освен това в решение № 368/18.11.2015 г. по гр.д.№ 2045/2015 г. на ВКС, ІV ГО е прието, че „само по себе си обстоятелството, че безстопанствените кучета са проявили непредизвикана агре-сия и са наранили човек не означава бездействие на общината и неизвършване на предпи-саните от закона действия по овладяване на популацията на безстопанстве­ните кучета.“, а в дадената хипотеза С.О.е изпълнявала закона. Няма противоправно бездействие на общината, тъй като тя била реализирала конкретни действия по изпълнение на вменените й по закон задължения по отношение на безстопанствените кучета, поради което не може да се направи извод, че служителите на С.О.са бездействали противоправно /в т.см. решение № 308/03.01.2018 г. по гр.дело № 1068/2017 г. на ВКС, ІV ГО/. Отразено е и че поведение, което се осъществява въз основа на регламентираните в закона задължения, е правомерно и ако целта, която поставял законът, не била постигната, не може да се носи отговорност за непозволено увреждане, защото няма противоправно бездействие; че първо-инстанционният съд в нарушение на процесуалните правила е приел, че са­мото настъпване на вредите е винаги последица от непредприети мерки или недостатъчност /безрезултатност/, поради което са и без значение представените от ответника доказателства за дейностите й в изпълнение на задълженията по ЗЗЖ. Сочи се и че този извод е направен без да бъде извър-шен задълбочен анализ на представе­ните по делото писмени доказателства, в които е отразе-на дейността на ответника във връзка с изпълнение на задълженията му, както по ЗВМД, така и по ЗЗЖ, отчетени са различните на­соки, в които се е развивала дейността на общинс-ката администрация, посочени са броят през го­дините на безстопанствените кучета, които са уловени, обезпаразитени, кастрирани и върна­ти по местата, от които са взети, като игнорира-нето на тази доказателства от СРС се явява грубо нарушение на процесуалните правила и обуславя извод за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Наведени са дово-ди и че в решението неправилно е прието, че твърдените вреди са били причинени от нападе-ние от безстопанствено куче; че необосновано СРС е освободил ищеца от каквито и да било процесуални задължения по делото относно доказването на факта на станалия инцидент, неговия механизъм, както и че инцидентът е причинен от безстопанствено куче. Твърди се, че всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, са косвени и не могат да обосноват извод за уважаване на претенцията; че липсват ясни и категорични доказателства относно механизма на инцидента и безстопанстве­ния характер на кучето, което ищцата твърди, че я е нападнало, а доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелст-ва е нейна; че установяването на безстопанствения характер на кучето, което се твърди, че е предизвикало увреждането, следва да бъде проведено по реда на пълното и главно доказване, защото има същността на правопораждащ отговорността на ответника юридически факт, като липсата на такова доказване означава, че следва да се отхвърли изцяло предявеният иск, в който смисъл е и съдебната практика. На следващо място се поддържа и че неправилно и необосновано е първоинстанционното решение и в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 50,00 лева – заплатена такса за издаване на СМУ, тъй като разходът не е в пряка причинно-следствена връзка със станалия инцидент и не представ-ляваща имуществена вреда, която да е произтекла от него. На последно място – са инвокира-ни и оплаквания, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено по своя размер; че решението в тази част е постановено в противоречие, както с материалния закон, така и на процесуалните правила, като се поддържа, че не са взети предвид задължителните указания на на ПП на ВС № 4/1968 г., като СРС не е изложил подробни съображения и не е провел обсъждане на фактите, поради които е приел такъв размер на обезщетението, като се твърди, че не са отчетени съществени за спора обстоятелства – младата възраст на ищцата, краткия период на лечение, липсата на данни за провеждано лечение, липсата за данни за отсъствие от работа, пълното възстановяване на ищеца и липсата на очаквани усложнения, които сами по себе си налагат извод, че размерът е силно завишен и следва да бъде намален.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърля в цялост предя-вените срещу общината искове. Претендира присъждането на разноски по делото.

В подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор ищцата А.С.В.,*** – чрез процесуалния й представител адв.В., жалбата е оспорена с инвокирани съображения за неаргументираност и неоснователност на същата и за правилност и реше-нието на СРС в атакуваната част. В отговора се поддържа, че в производството пред СРС се е доказала в цялост основателността на исковата претенция, като ангажираните от ищцата доказателства не са косвени – разпитаният свидетел е очевидец; че доводите на въззивника са бланкетни и не съответстват на събраните по делото доказателства. Оспорени са твърде-нията на Столична община, че е предприела необходими и не следва да носи отговорност за противоправно бездействие на служители на общината, на които е възложено да извършват действия по премахване на предпоставките /безстопанствените кучета, които не са изолирани и са свободни в градската среда/ за увреждане на физическото и психическото здраве на човека. Навежда аргументи, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е достиг-нал до извод, че общината следва да осъществява контрол за изоставяне на животни на нейна територия и че е длъжна да вземе мерки за предотвратяване на агресивното поведение на бездомни кучета към хора и животни Столична община, какъвто контрол не се осъществява; че е ноторно известно, че С.О.не изпълнява задълженията си за улавяне и изолиране на безстопанствените кучета, както и че именно това бездействие на длъжност-ните й лица по изпълнение на възложени със закон задължение е противоправно.

Поддържа се и че от представените с отговора на исковата молба документи не се доказва, че ответни-кът е изпълнил задълженията си по ограничаване и контрол на популацията на безстопанст-вените кучета на територията на Столична община, както и че последната е предприела конкретни действия по осъществяване на контрол за изпълнение на нормативно установени задължения, които е възложила на ОП „Екоравновесие” и че в тази връзка правилен е изво-дът на СРС, че след като законът е възложил на общината да гарантира безопасността на гражданите и имуществото им, общината следва да предприеме марки, които не са палиатив-ни, а такива, които да доведат до реални резултати. Сочи се и че въззивникът приема програми и планове за овладяване и ограничаване на популацията на безстопанствени куче-та, но те не се изпълняват и е налице абсолютно неизпълнение по отношение на този проб-лем; че направените от ищцата разходи за СМУ са в причинно-следствена връзка с ухап-ването от улично куче, тъй като ако същата не е била ухапана от безстопанствено куче нямало да се налага да посещава кабинет на съдебен лекар, както и че СРС в мотивите си подробно е обсъдил обстоятелствата, които са довели до присъдения от него размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като изложените в жалбата твърдения за напълно възстановяване на ищцата са нелепи и голословни. Заявява искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Разпечатката съдържа 17 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/21513d9d-05b6-4ae3-b36d-0c98b5dc597f