Решение № 159 от 24.09.2021, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Враца, 24.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря М.Т.К. като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело № 20211420102210 по описа за 2021 година

Производството е по иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане и за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът Г. Г. Ц. от гр. Враца твърди, че п о НОХД № 429/2021 г. на PC - Враца, ответникът **********. от ********** е сключил споразумение, одобрено от съда, с което се признал за виновен за извършеното спрямо него престъпление, изразяващо се в: за периода от 06.10.2020г. до 11.10.2020г. в **********, при условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, като използвал социалната мрежа „фейсбук“ и чрез проведени разговори по телефона, се е заканил с убийство спрямо него и негови ближни /дъщеря/ от гр.Враца, който по време на заплахата се е намирал на територията на Р Франция, както следва: на 06.10.2020г. в 12.59 ч. изпратил до мобилен телефон ***, ползван от него, следното съобщение: „смешник, ела си на Враца бе, ще те обеся на червата ти и ще умреш бавно повярвай, сезонът ти приключва скъпа“; на 07.10.2020г. в 22.01 ч. изпратил до същия мобилен телефон следното съобщение:

„ще умреш да знаеш и ти и дъщеря ти. Казвам ти още веднъж, пипнеш ли ********** ще пострадаш“; на 11.10.2020г. в 15.03 ч. изпратил отново до същия телефонен номер следното съобщение: “ще те намеря в 13-ката и ще те заколя смрад. Знам и къв кенеф караш и той ще иде пръв“; същият ден в 17.35 ч.: „не се занимавай с тая жена, щото ще умреш. Знам много добре кой си, какво караш и къде живееш. Не ти трябва да се занимаваш с мен, защото ще те обеся на червата ти“; на 28.10.2020г. в 22.09 ч. изпратил до същия телефонен номер следното съобщение: „а искаш ли да ти изкормя детето бе, смрад пропаднала“, като тези заплахи са предизвикали в него основателен страх за осъществяването им - престъпление по чл.144, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК. Поддържа, че от това престъпление е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в ужас, безсилие, депресия, страх и уплаха, както за живота на детето си, така и за собствения си живот, чувствал се е безсилен да успокои и даде 1 спокойствие на детето си, което често плачело и се страхувало да излиза; в продължение на повече от половин година не е можел да спи, стряскал се и това се отразило на психиката и на ефективността на работата му; подавал е неведнъж жалби в полицията, но и това не спряло заканите за убийство. Посочва, че вина за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди има единствено и само ответника, поради което следва да му изплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер 5000 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника **********., да му заплати сумата 5 000 лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него ужас, безсилие, депресия, страх и уплаха за живота на детето си и за собствения си живот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът **********. от **********, в писмения отговор по делото, в срока по чл.

131 от ГПК, оспорва предявеният иск по основание и размер като неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, включително и факта, че е причинил описаните в същата неимуществени вреди на ищеца, както че същите са в причинно-следствена връзка с извършеното от него деяние. Оспорва и останалите обстоятелства, изложени в исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:

Установи се, от приложения по делото протокол от съдебно заседание, проведено на 29.04.2021г. по НОХД № 429/2021г. на РС-Враца, че с определение съдът е одобрил споразумение между прокурор при РП-Враца и защитника на обвиняемия **********., по силата на което обвиняемият **********. се признава за виновен в това, че за периода от 06.10.2020г. до 11.10.2020г. в **********, при условията на продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, като използвал социалната мрежа „фейсбук“ и чрез проведени разговори по телефона, се е заканил с убийство спрямо Г. Г. Ц. и негови ближни /дъщеря/ от гр.Враца, който по време на заплахите се е намирал на територията на Р Франция, както следва: на 06.10.2020г. в 12.59 ч. изпратил до мобилен № 0879344598, ползван от Ц., следното съобщение: „Смешник, ела си на Враца бе, ще те обеся с червата ти и ще умреш бавно повярвай, сезонът ти приключва скъпа“; на 07.10.2020г. в 22.01 ч. изпратил до мобилен № 0879344598, ползван от Ц., следното съобщение: „Ще умреш да знаеш и ти и дъщеря ти. Казвам ти още веднъж, пипнеш ли ********** ще пострадаш“; на 11.10.2020г. в 15.03 ч. изпратил до мобилен № 0879344598, ползван от Ц., следното съобщение: “Ще те намеря в 13-ката и ще те заколя смрад. Знам и къв кенеф караш и той ще иде пръв“; същият ден в 17.35 ч.: „Не се занимавай с тая жена, щото ще умреш. Знам много добре кой си, какво караш и къде живееш. Не ти трябва да се занимаваш с мен, защото ще те обеся с червата ти“; на 28.10.2020г. в 22.09 ч.

2 изпратил до мобилен № 0879344598, ползван от Ц., следното съобщение: „А искаш ли да ти изкормя детето бе, смрад пропаднала“, като тези заплахи са предизвикали в Г. Ц. основателен страх за осъществяването им престъпление по чл.144, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК. За извършените от подсъдимия деяния съдът с посоченото определение му е определил съответни наказания и е прекратил наказателното производство.

С определението по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че с влязло в сила споразумение по НОХД № 429/2021 г. на PC - Враца, одобрено от съда, ответникът **********. от ********** се признава за виновен за извършеното спрямо ищеца престъпление, описано в споразумението.

За установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства в хода на процеса са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Н. Г. Д., майка на детето на Г.Ц., съвместно живееща с ищеца, но в процес на раздяла, които съдът кредитира като достоверни, обективни и непротиворечиви, се установи, че през месец септември миналата година Г.Ц. й изпратил по телефона есемес, с който я уведомил, че Й му е звънял първо на него и после на Ц.Г. – тяхното общо дете. Свидетелката твърди, че Г. бил изпаднал в депресия, в стрес, не могъл да спи; звънял й по телефона, за да я пита как е детето и къде са по всяко едно време на денонощието. Г. тогава бил в чужбина, а тя и детето били във Враца.

Свидетелката установи също, че през този период не са се виждали с Г., а са комуникирали помежду си само по телефона - чрез есемеси и телефонни обаждания и че по гласа му разбирала неговото състояние. Според свидетелката Г. се прибрал в България през месец октомври, началото на ноември 2020 г. и тогава се видели; стоял в България около 3-4 месеца.

Свидетелката твърди също, че през месец септември 2020 г. ищеца й изпратил по „вайбър” заканите, които въпросното лице му е изпращало.

Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна страна, съда намира за обосновани следните изводи:

Предявеният от ищеца иск е по чл. 45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие непозволено увреждане, изразяващи се в психическо страдание, както и законна лихва върху това обезщетение от датата на увреждането до 3 окончателното му изплащане.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността на лицето, осъществило деликта, а именно: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Следователно, основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца, фактическа обстановка.

В настоящия случай, за основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните елементи от фактическия състав на нормата, а именно: 1/ че ответникът е извършил противоправно деяние, 2/ вследствие на което на ищеца виновно са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание; 3/ причинна връзка между деянието и вредите; 4/ размера на вредите; 5/ наличие на влязла в сила присъда (споразумение) на наказателен съд относно описаното в исковата молба деяние.

Съдът намира, че представеното по делото одобрено по НОХД № 429/2021 г. по описа на РС-Враца споразумение, е задължително за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.

413, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК споразуменията, одобрени по реда на глава 29 от НПК са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. На основание чл.

300 от ГПК и чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК съдът следва да се съобрази със задължителната сила на споразумението относно това, че описаното в исковата молба деяние е противоправно и извършено виновно от ответника.

Съдът е обвързан и от констатациите за настъпилите вредоносни последици и относно причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от състава на престъплението, за което е осъдено виновното лице.

С оглед изложеното, в конкретния случай следва да се приемат за доказани виновните противоправни деяния - закани с убийство, отправени от ответника към ищеца, които са предизвикали в последния основателен страх 4 за осъществяването им.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че в периода от 06.10.2020г. до 11.10.2020г. ответникът **********. е извършил процесното деяние. Това негово деяние безспорно има противоправен характер, тъй като е в нарушение на основен принцип на правото - че никой не може да уврежда субективните права, имуществото, телесната цялост и духовната неприкосновеност на другите лица. Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината в поведението на ответника се предполага до доказване на противното. Ответникът не е ангажирал доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че не е действал виновно и следва да бъде освободен от отговорност.

Установи се също по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в ужас, безсилие, депресия, уплаха и страх за собствения му живот и този на детето му. От показанията на свидетелката Н. Г. Д. се установи, че вследствие на отправените по телефона заплахи от страна на ответника към ищеца и неговото дете, ищецът бил изпаднал в депресия, в стрес, не могъл да спи, по всяко едно време на денонощието й звънял по телефона, за да я пита как е детето и къде се намират. Макар свидетелката да твърди, че заплахите са отправени през месец септември миналата година, т.е. преди отразения в споразумението период – през месец октомври, самия факт на извършването им и съдържащия се в състава по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК обективен елемент, а именно, че заканите с убийство са могли да възбудят у пострадалия – ищец основателен страх от осъществяването им, а в споразумението е отразено, че заплахите са предизвикали у пострадалия-ищец основателен страх, води до извод за преживени множество негативни психически изживявания. Този извод е последица и от обстоятелството, че това деяние е криминализирано в Наказателния кодекс, което означава, че законодателят му е отдал значение на отрицателно явление с висока степен на обществена опасност, което се преследва със средствата на държавната принуда. С оглед на това е обосновано да се заключи, че заплахите срещу живота на ищеца и неговото дете са предизвикали у ищеца негативните страхови изживявания, довели до постоянен стрес от осъществяването им, което представлява вредоносния резултат от противоправното деяние.