Определение № 248 от 04.05.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Силистра, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20263400500147 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул."Московска" №19, чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 1120 от 28.03.2026г., постановено по ч.гр.д. № 238/2026 г. по описа на РС-Тутракан.

С обжалваното разпореждане заповедният съд отхвърлил частично искането издаде заповед за незабавно изпълнение по заявлението по чл. 417 от ГПК, с вх.№ 1384/11.03.2026 на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 против Х. Х. М. с ЕГН ********** за: - главница 77,61 евро, явяваща се разликата над уважените 12626,62 евро до заявените 12704,23 евро; договорна лихва 541,80 евро за посочения в заявлението период; - санкционна лихва 10,25 евро за посочения в заявлението период; - законна лихва за забава 68,05 евро за посочения в заявлението период; - законна лихва за забава върху цялата заявена главница от 10.03.2026 до изплащане на задължението, претендирани като дължими по Договор за кредит от 10.07.2025 г., отчитан по кредитна сметка № 11 / 0000000031906199. За останалата част от претенциите била издадена заповед за изпълнение.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд приел, че дължимата от кредитополучателя застрахователна премия не е включена в посочения в договора ГПР, като в таззи връзка приел за значително установеното отклонение между реалния и посочения в договора размер на ГПР.

С оглед изложеното, и приемайки договорът за недействителен, при прилагане последиците на чл. 23 от ЗПК, заповедният съд приспаднал от уговорената главница платеното от длъжника, като издал заповед за изпълнение за остатъка, и отхвърлил 1 заявлението в останалата му част.

С частната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се сочи, че същият е постановен в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с представените доказателства.

Жалбоподателят навежда аргументи, че предвид предоставените му правомощия в настоящото производство, заповедният съд следвало единствено да прецени редовността от външна страна на представените със заявлението извлечения от счетоводни книги. Отделно от това, намира, че смисълът на ГПР е да съдържа всички дължими суми, свързани с кредита, които били ясно посочени в погасителния план по кредита. Навежда твърдения, че представеното извлечение от счетоводни книги е редовно от външна страна, съдържащо изискуемите по закон реквизити, което се явява достатъчно за издаване на исканата заповед за изпълнение.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане, като по същество уважи изцяло подаденото заявление. Претендира разноски.

Като разгледа материалите по постъпилото въззивно частно гражданско делото, и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред заповедния съд било образувано по заявление от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, чрез процесуален представител, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу длъжника Х. Х. М. с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. “ПЕТКО НАПЕТОВ”

№ 52, за следните суми: 12 704.23€ - главница; 541.80€- договорна (възнаградителна) лихва за периода 07.08.2025г. - 18.02.2026г.; 10.25€- лихвена надбавка за забава за периода от 07.09.2025г. до 18.12.2026г.; 68.05€- обезщетение за забава за периода 19.02.2026г. 09.03.2026г; произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2025г.

Между страните бил сключен договор за кредит за текущо потребление на 10.07.2025г. Видно от приложените към заявлението писмени доказателства, уговорената заемна сума била в размер от 25000 лв. Уговорената възнаградителна лихва била 7,95%, а посоченият ГПР – 9.22%. Във връзка с процесния договор кредитополучателят закупил застрахователна услуга, чиято застрахователна премия възлизала на 2928 лв., като било предвидено последната да се заплаща към погасителните вноски по 24.40 лв. за всяка от тях.

Настоящият състав, като разгледа приложеното ч.гр.д. № 238/2026г. по описа на РСТутракан, и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, приема последната за 2 неоснователна по следните съображения.

Производството касае договор за потребителски кредит. Същият представлява договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Длъжникът е физическо лице, което действа извън рамките на професионална или търговска дейност. Поради това към процесния договор е приложима уредбата на ЗПК и ЗЗП и другите предвидени в законодателството правила за защита на потребителите.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Макар и в погасителния план да е посочено, че закупуването на горепосочената застрахователна услуга не представлява задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предложените условия, следва да се отбележи, че застрахователния договор се сключва именно с оглед кредитното задължение и се явява негово обезпечение.

Същевременно не длъжникът, а кредиторът е бенефициент по сключения между страните договор за застраховка. Предвид посочените характеристики на сключената застраховка, настоящият състав намира, че е възможно същата да влияе върху предоставените на кредитополучателя условия, независимо от посоченото в погасителния план и твърденията на заявителя.

Дори и при неправилност на горния извод, то при включването в ГПР на разходи, представляващи начислени такси при усвояване на кредита, посочени в приложения към договора погасителен план, безспорно, действителният ГПР би бил различен от посочения в договора, което би осуетило възможността на потребителя да прецени икономическите последици на кредитната услуга. Неотносимо е релевираното възражение, касаещо съдържанието на погасителния план, в който намират място всички дължими от длъжника суми, доколкото това не освобождава кредитора от задължението му да посочи ГПР в договора и то в действителен размер.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК, и се явява недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради което по него следва да се дължи само чистата му 3 стойност, а именно - неговата главница, възлизаща на 25000 лв., от която да се приспадне сумата на вече погасената част от кредита, която според доказателствата събрани в заповедното производство е в размер на 304.48лв. В този смисъл правилно заповедният съд е присъдил главница в размер на 24695,52 лева равняващи се на 12626,62 евро, а в останалата част на претенцията отказал да издаде заповед за изпълнение.

По отношение дължимостта на законната лихва върху присъдената главница въззивният съдебен състав не споделя аргументите на заповедния съд, като в тази му част намира атакуваното разпореждане за неправилно.

Вземането за лихва има акцесорен характер, то възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг. В случая не може да се обоснове извод за недължимост на същата, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Обявяването на договор за недействителен има реституционен ефект и всяка страна дължи на другата това, което е получила без основание /решение по дело С-472/20, т. 50 и 55; решение по дело С-705/21, т. 39/, тоест отношенията между страните се разрешават на принципа на неоснователното обогатяване. В този случай банката ще има право да иска връщане на даденото по договора, заедно със законната лихва от поканата за връщане /решение по дело С-520/21, т. 84, вкл. т. 64 от заключението на генералния адвокат/, а потребителят ще има право да иска връщане на даденото, което надхвърля предоставената за ползване сума /Определение №50011/26.11.2024г. по т.д. № 1060/2022г. на ВКС, Решение №79/10.02.2025г. по т.д. №5337/2023г. на ВКС/. Предвид това с оглед уважената част от главницата и акцесорния характер на вземането за законна лихва, разпореждането на заповедния съд следва да бъде отменено в тази отхвърлителна част и да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като се уважи претенцията на заявителя за присъждане на законна лихва върху уважената част от главницата по договора за кредит от датата на заявлението до окончателното изплащане. В останалата – необжалвана част разпореждането е влязло в законна сила.

Предвид това с оглед уважената част от главницата и акцесорния характер на вземането за законна лихва, разпореждането на заповедния съд следва да бъде отменено в тази отхвърлителна част и да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като се уважи претенцията на заявителя за присъждане на законна лихва върху уважената част от главницата по договора за кредит от датата на заявлението до окончателното изплащане, като разпореждането се потвърди в останалата обжалвана част.

С оглед гореизложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено с изключение на частта досежно отказа да се присъди законна лихва върху присъдената главница, в която част разпореждането следва да се отмени.

Мотивиран от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1120 от 28.03.2026г., постановено по ч.гр.д. № 238/2026 г. по описа на РС-Тутракан в ЧАСТТА, с която заповедният съд е отхвърлил частично искането издаде заповед за незабавно изпълнение по заявлението по чл. 417 от ГПК, с вх. № 1384/11.03.2026 на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 против Х. Х. М. с ЕГН ********** за: - главница 77,61 евро, явяваща се разликата над уважените 12626,62 евро до заявените 12704,23 евро; 541.80€- договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.08.2025г. до 18.02.2026г.; 10.25€- лихвена надбавка за забава за периода от 07.09.2025г. до 18.12.2026г.; 68.05€- обезщетение за забава за периода 19.02.2026г. 09.03.2026г; произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2025г.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1120 от 28.03.2026г., постановено по ч.гр.д. № 238/2026 г. по описа на РС-Тутракан в ЧАСТТА, с която заповедният съд е отхвърлил частично искането издаде заповед за незабавно изпълнение по заявлението по чл. 417 от ГПК, с вх. № 1384/11.03.2026г. по описа на РС - Тутракан на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 против Х.

Х. М. с ЕГН **********, за законната лихва върху присъдената главница от 12626,62 евро с ч и т а н о от 10.03.2026г. до окончателното събиране на сумите, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, в полза на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616 против Х. Х. М. с ЕГН ********** за законната лихва за забава върху присъдената главница от 12626,62€ /дванадесет хиляди шестстотин двадесет и шест евро и шестдесет и два евро цента/ от 10.03.2026г. до окончателното изплащане на задължението, претендирана със заявлението с вх. № . № 1384/11.03.2026г. по описа на РС - Тутракан подадено от „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Кремена Иванова Краева

Относно отказа за издаване на заповед за изпълнение за законна лихва върху уважената част от главницата, считано от датата на подаване на заявлението, напълно споделям мотивите, изложени от районния съд в обжалвания съдебен акт. Приемам, че по 5 искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението следва да бъде съобразено разрешението, дадено по т.д. № 630/2023 г. на ВКС и по дело С-520/21 на СЕС, в смисъла, възприет от районния съд.