Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 42 от 20.02.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1136/2025
Вид
Решение № 42
Подписан
20.02.2026
Състав
Румяна Илиева, Анелия Маринова Игнатова, Иванка Шкодрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Иванка Шкодрова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА в присъствието на прокурора Емил Цв. Галипонов като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601136 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия И. С. Б., чрез защитника му, адв. С. И., срещу присъда № 82 от 13.06.2025 г. по нохд № 2418/24 г. СГС.

С посочения по-горе съдебен акт подс. И. С. Б., подс. Ж. П. К., подс. Ц.

А. С. се признати за виновни в извършено престъпление по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и осъдени, при условията на чл. 54 НК, всеки един от тях, на две години лишаване от свобода и глоба от 5 хиляди лева.

Подс. И. Б. е признат за виновен и в извършено престъпление по чл.

354а, ал. 1 НК и осъден, при условията на чл. 54 НК, на две години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди лева, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението на 21.09.2021 г., в гр. ***, ж. к. „***“, ул. „***“ № *, в съучастие, като съизвършител с Ж. П. К. и Ц. А. С., без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - 2,41 гр. екстази на стойност 96,40 лв. и 6.57 гр. коноп на стойност 39,42 лв., както и по обвинението горните деяния да е осъществил при условията на продължавано престъпление и е оправдан по обвинението по чл.

354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2 НК.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подс. И. Б. е наложено едно общо наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал. 3 НК 1 към наказанието лишаване от свобода е присъединено изцяло наказанието глоба от 5 хиляди лева.

Подс. Ц. А. С. е признат за виновен и в извършено с три отделни деяния, едното от които в съучастие с подс. Ж. П. К., продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и осъден, при условията на чл. 54 НК, на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 7 хиляди лева, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението първото от трите деяния, включени в продължаваното престъпление, да е извършил в съучастие и с И. С. Б..

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подс. Ц. С. е наложено едно общо найтежко наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 23, ал. 3 НК към наказанието лишаване от свобода е присъединено изцяло наказанието глоба от 7 хиляди лева.

Подс. Ж. П. К. е признат за виновен и за извършено, при условията на опасен рецидив, с две отделни деяния, първото от които в съучастие с Ц. А. С., продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ НК и осъден, при условията на чл. 54 НК, на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 хиляди лева, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението първото от трите деяния, включени в продължаваното престъпление, да е извършил в съучастие и с И. С. Б..

На основание чл. 23, ал. 1 НК, на подс. Ж. П. К. е наложено едно общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединено изцяло към наказанието лишаване от свобода наказанието глоба от 20 хиляди лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗИНСЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 354а, ал. 6 и чл. 53, ал. 1,б. „А“ и ал. 2, б. „А“ НК е постановено отнемане в полза на държавата на веществените доказателства, представляващи наркотични вещества, електронни везни и транспортни опаковки, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски – по 1022.03 лв. всеки един от тях.

В жалбата на подс. Б. и в допълнителните писмени съображения към нея, се поддържат оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Неправилно съдът е постановил извод за съучастие в престъплението по чл. 354в, ал. 1 НК без наличие на данни в предходен период подсъдимият да е посещавал инкриминирания имот в ж.к. „Надежда“ и без изземването като веществено доказателство на лейката, с която е прието той да е поливал растенията инцидентно. Моли за признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаване по обвинението му за престъпление по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

2

Незаконосъобразността на присъдата обосновава и с неприлагане на института на чл. 55 НК. Изразява несъгласие с приетото от съда отегчаващо отговорността обстоятелство – съучастническата дейност, тъй като в мотивите не са приети факти, обуславящи изключителен или преимуществен принос на подс. Б. в извършване на престъплението. Счита, че при преценката на количеството и стойността на предмета на деянието, като негови съществени белези, не следва да се пренебрегват останалите факти, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. Сочи неправилност на присъдата и в частта по обвинението по чл. 354а, ал. 1 НК, тъй като намереният в жилището на подсъдимия наркотик е бил предназначен единствено за лична употреба.

Моли за преквалифициране на деянието като такова по чл. 354а, ал. 5 НК, на основание чл. 78а НК освобождаване на подс. Б. от наказателна отговорност и налагане на глоба в пределите, предвидени в закона.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК първоинстанционната присъда е обжалвана и от адв. М. Д., като защитник на подс. Ж. К.. Навежда доводи за необоснованост на присъдата и постановяването й в нарушение на закона, като почиваща на предположения. От разпитаните свидетели не се установяват данни, свързващи подсъдимия с инкриминираните вещества.

Намира, че от обясненията на подс. Ц. С. и от показанията на св. Г. Д. съдът не е обследвал възможността подс. К. да не е знаел за незаконната дейност, извършвана от подс. С., който е притежавал ключа за къщата. Не са извършени експертизи, доказващи допир на подсъдимия с обектите, а писмени и гласни доказателства за това не са налице. Моли за отменяване изцяло на присъдата по отношение на подс. К. и постановяване на нова, с която той бъде признат за невиновен и оправдан по предявените му обвинения. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от адв. Д. и като защитник на подс. Ц. А. С.. Позовава се на липсата на достатъчно доказателства за съпричастност на подсъдимия, който обяснява, че сам е отглеждал намерените растения. Преценява наказанието за явно несправедливо, тъй като не са отчетени в необходимата степен чистото съдебно минало, това, че деянието се явява инцидентно. Сочи изминалия период от извършване на деянието, необразуването на досъдебни производства след деянието спрямо подсъдимия, полагането на грижи за семейството от значение за преценка степента на обществена опасност на дееца. Моли за изменяване на присъдата и редуциране на наказанието, алтернативно, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

В съдебно заседание представителят на АП, София пледира за оставяне на жалбите, като неоснователни, без уважение и потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Застъпва становище, че обвиненията са безспорно доказани от всички доказателства в своята съвкупност. Изразява съгласие с изключително подробните мотиви към присъдата на СГС. Намира наложените наказания за правилно определени, 3 справедливи, съобразени с обществена опасност, както на деянията, така и на дейците.

Защитникът на подсъдимия И. Б., адв. С. И., моли за уважаване на въззивната жалба по съображенията, изложени в допълнението към нея.

Позовава се на приобщените обяснения на подс. С., че подс. Б. не е бил наясно, че в помещенията се отглеждат наркотични вещества. Позовава се на неизземване като веществено доказателство на лейката, за която на разпитаната свидетЕ. било „подсказано“ в рамките на съдебното дирене, след прочитане на показанията й от ДП. Намира, че няма нито преки, нито косвени доказателсва, за съпричастност на подс. Б. към инкриминираното деяние.

Подчертава, че намерените в жилището му наркотични вещества били за лична употреба, а не за разпространение, предвид тяхното количество и наркотична зависимост у подсъдимия към 2021 г. Моли за преквалифициране на деянието и налагане на административно наказание.

Защитникът на подсъдимите Ж. К. и Ц. С., адв. М. Д., моли за уважаване на жалбите. Счита, че от обясненията на подс. С., дадени пред СГС, се установява, че подс. К. не е знаел за извършваната дейност на адреса, където са намерени инкриминираните вещества, а от показанията на св. Г. Д. е видно, че той е предал ключа от къщата на подс. С.. Не е доказано, че подс. К. е бил в контакт с инкриминираните вещества, няма проведено наблюдение, не са използвани специални разузнавателни средства. Моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подс. К. по обвиненията. Наложеното на подс. С. преценява за несъобразено с неговото чисто съдебно минало, поради което моли същото да бъде намалено.

В своя лична защита подс. Б. моли да бъде оправдан.

В своя лична защита подс. К. моли за снизхождение, тъй като има майка, която е сама и дете, за които трябва да се грижи.

В своя лична защита подс. С. моли за намаляване на наказанието.

В последната си дума подс. Б. и подс. К. молят да бъдат оправдани, а подс. С. моли наказанието му да бъде намалено.

Апелативен съд, София, като се запозна с направените във въззивните жалби оплаквания, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание и доказателствата по делото и като провери служебно и изцяло правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намира жалбата на подс. Б. за основателна в частта относно явна несправедливост на наказанието за престъплението по чл. 354в, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2 НК, като определено при неприлагане правилото на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. По реда на служебната проверка преценява основателност на жалбата на подс. К., по съображения, различни от застъпените в нея, а именно - явна несправедливост на наказанията за всяко едно от престъпленията, произтичаща от неприлагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Присъдата в тази част, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК, следва да бъде изменена, като се намали, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наложеното на подс. Б.

4 наказание за престъплението по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, както и наложените на подс. К., за престъпленията по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. чл. 20, ал. 2 НК наказания. Присъдата, по отношение на подс. К., следва да бъде изменена и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК.

Въззивната съдебна инстанция констатира незаконосъобразност на присъдата, произтичаща от неправилно квалифициране на престъпната деятелност на подс. К. по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и на подс. С. по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, а не като едно единно престъпление. Присъдата, на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, следва да бъде изменена и преквалифицирани съответно, престъплението на подс. К. по чл.

354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и престъплението на подс. С. по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и двамата подсъдими оправдани по обвинението да са извършили посочените по-горе престъпления при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК.

В останалите части, присъдата като правилна и законосъобразна, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, следва да бъде потвърдена.

Съображенията за това са следните: