Решение № 404 от 23.10.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 384 гр. Бургас 23.10.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : Иво Добрев

Секретар: Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.

№ 205 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова претенция, предявена от Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез Венцислава Петкова- директор на дирекция „Държавни вземания“ против „Ети 81“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.77, вх.Б, ет.7 и Л.М.Б. синдик на последното дружество, с която се претендира да бъде прието за установено, че публичните вземания за лихви в размер на 2074.40 лева, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите на „Ети-81“ЕООД, обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под №2018070902028 са обезпечени със запор, наложен с постановление изх.№С170002-022-0068725/10.11.2017г., вписано в централния регистър на особените залози под №2018070902028, даващ право на привилегировано удовлетворение на публичните вземания по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.

Ищецът Национална агенция за приходите-гр.София твърди, че е кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „Ети 81“ ЕООД гр.Бургас, в хода на което е постановено решение №394 от 19.11.2018г. по т.д.№ 327/18г. по описа на Окръжен съд-Бургас и обявена неплатежоспособността на длъжника. В търговския регистър е публикуван списъка на приетите вземания на кредиторите на последното дружество, в който били включени публични вземания, предявени от НАП в срока по чл.685 ал.1 ТЗ.

Твърди се също така от ищеца, че от молбата за предявяване на вземанията и приложените към същата справки за размера на обезпечените такива, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и справка за публичните вземания, възникнали до датата на постановяване на решението ставало ясно, че вземането за лихва в размер на 3 100.93 лева е обезпечено с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 10.11.2017г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, вписано в ЦРОЗ, но същото не било включено в списъка с претендираната от агенцията привилегия.

Съдът по несъстоятелността уважил частично, подаденото възражение от ищеца, приемайки, че с привилегията по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ следва да се ползва само вземането за лихви в размер на 1026.53 лева, посочени в горното постановление, тъй като към момента на изготвяне на същото изискуема била лихва само в този размер.

Заявява се също така, че по аргумент от чл.724 ал.1 ТЗ привилегията, посочена в чл.722 ал.1 т.1 ТЗ следвало да се разпростира и върху натрупаната лихва върху обезпечените главници. По тези съображения се заявяват аргументи в подкрепа на становището, че запорът наложен с горното постановление следва да се приема като обезпечение, даващо поредност за удовлетворяване на публичните вземания, включително тези за лихви, начислени до момента на предявяване на вземанията по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.

Възможността да бъде оспорено само съществуването на обезпечението- привилегията на вземане на кредитор била изрично уредена в закона и това следвало да стане по реда на предявяване на установителна претенция по реда на чл.694 ТЗ.

Дружеството-ответник не е депозирало отговор.

Синдикът Б. в постъпилия отговор посочва, че подадената искова молба е допустима, но неоснователна. Не се оспорва факта на наложените обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ, но вписването на това обстоятелство, според синдика на дружеството не води до извод за промяна на реда за удовлетворяване. Имуществото, върху което преди откриване на производство по несъстоятелност са наложени обезпечения се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на ДОПК. НАП бил наложил обезпечения върху празни банкови сметки и при неизвестни на синдика данни за налични депозити, вложени вещи в трезори или суми, находящи се в банки.

Такива данни не се съдържали както в молбата за предявяване на вземанията, постъпила от НАП, така и в материалите по делото за несъстоятелност, нито в настоящото производство. Налице било съществено несъответствие между представените от кредитора документи и претендираната от него привилегия. В молбата на НАП се претендирала сума, различна от тази записана в постановлението на публичния изпълнител, като във възражението се спорило за поредността на лихви в размер на 3100.93 лева.

Искът е с правно основание в чл. 694 ал. 1 ТЗ.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът по чл. 694 ал. 1 е предпоставен от наличие на обявен в Търговския регистър списък на приетите от синдика вземания съгласно чл. 689