Решение № 46 от 23.02.2021, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Червен бряг , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Йохан М. Дженов като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20204440100958 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 745/2020 г. по описа на с.с. – “........., със седалище и адрес на управление: ..... е депозирал искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу Н. И. В., с ЕГН **********, адрес: .........., с цена на иска 436.72 лв. В исковата молба ищецът сочи, че с Договор за заем и ......... г. ответницата Н. И. В., като кредитополучател, се е задължила да върне предоставените в заем суми в общ размер на 436.72 лв. съгласно представения погасителен план до 08.10.2019 г.

Кредиторът извършил преводно нареждане на сумата в размер на 300.00 лв. по посочена от кредитополучателя банкова сметка в „........... Ответникът не е платил нито една вноска. Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора за потребителски кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу него, по което било образувано ч.гр.д. № 745/2020 г. по описа на ЧРС. Срещу заповедта било подаден възражение по чл. 414 ГПК, като в законоустановения срок бил предявен и искът за установяване на вземанията въз основа на заповедта. Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 436.72 лв., представляваща остатъчно неизплатено задължение по Договор за заем и ......... г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производство.

В срока за отговор по чл.131 ГПК не е постъпило възражение от ответника.

1

Червенобрежкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска: Видно от приложеното ч.гр.д. № 745/2020 г. по описа на ЧРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от същия. Исковете, по които е образуван настоящият процес са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на иска: Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 420, ал. 2 ТЗ. За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор за заем и ......... г., предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва и такса за разходи за събиране на просрочени задължения, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да установи възраженията си, че сключеният договор противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК, както и, че клаузата за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение противоречи на закона – чл. 10а и чл. 33, ал. 1 ЗПК. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът следва да докаже, че задълженията са погасени. Ответникът не е възразил срещу доклада по делото и приетите от съда за безспорни обстоятелства. Ответницана в о.с.з. признава задълженията, като изразява становище, че не е в състояние да ги изплати, тъй като не реалицира трудови доходи.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит № ......... г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.

Предвид изложените съображения предявените искове за главница и лихва се доказаха както по основание така и по размер и следва да бъдат уважени изцяло.

Като законна последица от уважаване на иска за главница следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 24.08.2020 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Следва да се съобразят и направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като 2 съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК от който се установява, че се претендира общ размер на разноски от 375.00 лв., разпределени, както следва: заплатена държавна такса в размер от общо 25,00 лв., 350.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 175,00 лв. направени разноски в заповедното производство. С оглед изхода на спора и съобразно уважения изцяло иск в полза на ищеца следва да се присъди сума в общ размер на 550.00 лв. Воден от гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. И. В., с ЕГН **********, адрес: ........... ДЪЛЖИ на “........., със седалище и адрес на управление: ..... сумата в размер на 436.72 лв., представляваща остатъчно неизплатено задължение по Договор за заем и ......... г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н. И. В., с ЕГН **********, адрес: ........... да заплати на “........., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата в размер на 375.00 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 175,00 лева – разноски по ч.гр.д. № 745/2020 г. на ЧРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3