Решение № 270 от 09.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Варна, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900356 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Акса 1“ ЕООД, гр. София, срещу Л.

Д. Н. с постоянен адрес гр. Варна, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 42 000 лв., представляваща главници по седем фактури, издадени във връзка с договор за ноу-хау от 23.10.2023 г., както и сумата от 5 538,70 лв., представляваща обезщетение за забава до 19.05.2025 г.

Ищецът твърди, че на 23.10.2023 г. между „Акса 1“ ЕООД, В. Х. Н. и „РН Варна“ ООД, ЕИК 207543876, бил сключен договор за ноу-хау, по силата на който „Акса 1“ ЕООД се задължило да предостави на „РН Варна“ ООД притежаваното от него ноу-хау, свързано с дейността под наименованието „Proteinhouse“, както и да обучи две лица, посочени от „РН Варна“ ООД. Твърди се, че ищецът изпълнил задълженията си, като провел обучение и предоставил необходимите знания, рецепти, практики и организация на дейността, за което бил подписан анекс/протокол от 07.11.2023 г.

Според ищеца по договора било уговорено възнаграждение в размер на 50 000 лв. без ДДС, платимо на десет равни месечни вноски от по 5 000 лв. без ДДС, всяка от които с ДДС възлизала на 6 000 лв. Твърди се, че за част от дължимите вноски били издадени процесните седем фактури: фактура № 1000000009/31.01.2024 г., фактура № 1000000011/15.03.2024 г., фактура № 1000000014/29.04.2024 г., фактура № 1000000016/31.05.2024 г., фактура № **********/30.07.2024 г., фактура № 1000000021/31.08.2024 г. и фактура № **********/30.09.2024 г., всяка на стойност 6 000 лв. с ДДС.

Ищецът поддържа, че фактурите били приети от „РН Варна“ ООД, осчетоводени били от получателя и по тях бил ползван данъчен кредит, но плащане не било извършено.

Посочва, че в счетоводството на „Акса 1“ ЕООД процесните вземания били отразени като непогасени. Твърди, че ответницата Л. Д. Н. отговаря за тези задължения лично и солидарно на основание чл. 31, ал. 2 от договора, по силата на който съдружниците в „РН Варна“ ООД поели задължение лично и солидарно да изпълнят всяко възникнало и изискуемо вземане на „Акса 1“ ЕООД към „РН Варна“ ООД.

Ищецът оспорва възражението за плащане. Поддържа, че представените от 1 ответницата касови бонове и снимки на фактури с прикрепени касови бонове не доказват реално плащане. Излага, че снимка във „Вайбър“ не представлява фискален бон по смисъла на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а доказва единствено заснемане на някакъв образ.

Поддържа още, че в счетоводството на „Акса 1“ ЕООД няма постъпили плащания по процесните фактури, както и че „РН Варна“ ООД не е разполагало с достатъчна касова наличност за извършване на твърдените плащания в брой. Счита, че ответницата не е доказала погасяване на задълженията и моли исковете да бъдат уважени.

Ответницата Л. Д. Н. оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на договора за ноу-хау, уговореното възнаграждение, издаването на процесните фактури и поетата от нея солидарна отговорност. Възразява, че задълженията по процесните фактури са изцяло погасени чрез плащане в брой от „РН Варна“ ООД, извършено в деня на издаването на съответната фактура или в кратък срок след това. Твърди, че за всяко извършено плащане управителят на ищцовото дружество Владимир Йорданов Владимиров лично потвърждавал, че е издал касов бон. Поддържа, че е получила оригинални касови бонове за две от фактурите – № 1000000009 и № 1000000011, а за останалите пет фактури били изпращани снимки във „Вайбър“ група, в която участвали тя, съпругът , съдружничката

Албертина Юриева Макавеева и управителят на ищцовото дружество.

Обяснява липсата на оригинали с близките лични отношения между съдружничката и управителя на ищеца и съществувалото между страните доверие. Поддържа, че спорът възникнал след влошаване на личните и търговските отношения между участниците.

Ответницата излага, че счетоводството на „РН Варна“ ООД отразява процесните фактури като платени, а данните от НАП и фискалното устройство на ищеца потвърждават наличие на касови операции в размер на по 6 000 лв., съвпадащи по дата и размер с процесните фактури.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.10.2023 г. между „Акса 1“ ЕООД, В. Х. Н. и „РН Варна“ ООД е сключен договор за ноу-хау. По силата на договора „Акса 1“ ЕООД се е задължило да разкрие и предостави на „РН Варна“ ООД притежаваното от него ноу-хау, свързано с дейност под търговското наименование „Proteinhouse“. В договора е посочено, че ноу-хауто включва дейност, опит, знания, производствени тайни, контрол на продуктите, схеми за обучение на персонала, инструкции, техническа документация и описания. В. Х. Н. е предоставила право на ползване на търговската марка „Proteinhouse“.

Съгласно чл. 5 от договора „Акса 1“ ЕООД се е задължило за период от две седмици да обучи двама служители по избор на „РН Варна“ ООД на адреса на обекта на „Акса 1“ ЕООД, като по този начин предаде ноу-хауто. Съгласно чл. 30, ал. 2 от договора „РН Варна“ ООД се е задължило да заплати на „Акса 1“ ЕООД възнаграждение в размер на 50 000 лв. без ДДС, платимо на десет равни вноски по 5 000 лв. без ДДС, съответно по 6 000 лв. с ДДС.

Не е спорно, а се установява и от представения анекс/протокол от 07.11.2023 г., че ищецът е провел договореното обучение и е изпълнил насрещната си престация по договора.

Не е спорно и че „РН Варна“ ООД е започнало и извършвало дейност с използване на предоставеното ноу-хау и търговската марка.

Съгласно чл. 31, ал. 2 от договора съдружниците в „РН Варна“ ООД, включително ответницата Л. Д. Н., са поели лично и солидарно задължение да изпълнят всяко отделно възникнало и изискуемо вземане, което „Акса 1“ ЕООД има към „РН Варна“ ООД.

Валидността на поетото от ответницата задължение не е оспорена.

По делото са представени процесните седем фактури, всяка на стойност 6 000 лв. с ДДС. Всички те са с предмет „частично плащане по франчайз договор и наем на оборудване“, като същите кореспондират с договорените месечни вноски по договора за 2 ноу-хау. Макар в основанието на фактурите да е използвана формулировка „франчайз договор и наем на оборудване“, между страните не е спорно, че те се отнасят до правоотношението по договора от 23.10.2023 г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че „Акса 1“ ЕООД и „РН Варна“ ООД са били регистрирани по ЗДДС през релевантния период.

Процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества. При „Акса 1“ ЕООД те са отразени като вземания от „РН Варна“ ООД по сметка 411 – клиенти. В счетоводството на ищеца по тях не са осчетоводени постъпили плащания и към 31.12.2024 г. по представената оборотна ведомост задължението на „РН Варна“ ООД е отразено в размер на 42 000 лв.

В счетоводството на „РН Варна“ ООД обаче вещото лице е установило противоположно отразяване. Съгласно детайлен регистър по записи за сметка 401 – доставчици, партида „Акса 1“ ЕООД, за периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., в счетоводството на „РН Варна“ ООД всички процесни фактури са отразени като платени и „РН Варна“ ООД няма задължения по процесните фактури към „Акса 1“ ЕООД към 31.12.2024 г. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на „РН Варна“ ООД са осчетоводени плащания в брой по процесните фактури. От заключението на вещото лице се установява още, че процесните фактури са включени в дневниците за покупки на „РН Варна“ ООД и по тях е ползван данъчен кредит. Установено е, че фактура № **********/30.07.2024 г. първоначално не е била отразена от „Акса 1“ ЕООД в дневника за продажби, като във връзка с това е била отправена покана от НАП за отстраняване на несъответствие и отразяване на фактурата. Относно данните от фискалното устройство на „Акса 1“ ЕООД и справките, предоставени от НАП вещото лице е установило, че в отчетите на касовия апарат на ищеца са регистрирани касови операции в размер на 6 000 лв., които по размер и време кореспондират с процесните фактури.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е дало подробни обяснения. То е посочило, че въз основа на получената информация от НАП и представените от „Акса 1“ месечни отчети от касовите апарати е установило, че на датите на процесните фактури има „чукнат“ касов бон, като при някои от операциите има и сторно продажби. Вещото лице е обяснило, че на 02.02.2024 г. има регистрирани постъпили в брой 12 000 лв., от които са сторнирани 6 000 лв., но не може да посочи коя от операциите е сторнирана, тъй като не са му представени от ищеца сторно бележките. По отношение на фактура № 1000000011/15.03.2024 г. вещото лице е посочило, че има постъпили в брой 6 000 лв. и за тази дата е само фактурата на „РН Варна“ ООД. По отношение на фактура № 1000000014/29.04.2024 г. вещото лице е посочило, че има постъпили 6 000 лв., за които няма сторно. По отношение на фактура № 1000000016/31.05.2024 г. също е налице касова операция в размер на 6 000 лв., кореспондираща по размер и дата с фактурата. За останалите фактури вещото лице е посочило, че има суми, които кореспондират по размер и време с дължимото по фактурите, като при някои от датите са налице по-големи агрегирани обороти или сторно операции, които не могат да бъдат индивидуализирани без сторно документацията.

Вещото лице е обяснило пред съда, че сторно операциите, посочени в таблица № 6 от заключението, са отразени като „сума на сторно операции при оперативни грешки“.

Същевременно е заявило, че не може да каже тези сторно операции към кои фактури се отнасят, защото не разполага със сторно бележките. Посочило е, че сторно бележките следва да се съхраняват от „Акса 1“ ЕООД към касовия апарат, а когато се извършва сторниране, се издава сторно бележка, в която се описва защо се сторнира определена сума. Вещото лице е поискало от „Акса 1“ ЕООД тези документи, но не ги е получило.

На въпроси от процесуалния представител на ответницата вещото лице е пояснило, че сторно бележките се съхраняват в касовата книга, там където са извлеченията от касовия 3 апарат. Самата касова книга не му е била представена. Представени са му само съкратени месечни отчети от фискалната памет, които дават информация за месеца, но не позволяват да се установи какво конкретно е влязло в касата по дни и по фактури, нито на какво основание е сторнирано. Вещото лице е обяснило, че от дневния отчет следва да бъде приложен съкратен дневен отчет със сторно бележки, за да се види какво е упоменато като постъпило в касата, а със сторно бележките – на какво основание се сторнира това, което е влязло през деня в касата. Изрично е заявило, че от обобщените месечни отчети не може да установи за конкретни фактури кои операции са сторнирани.

По делото е установено още, че ответницата е представила оригинали на фактура № 1000000011/15.03.2024 г. и фискален бон от същата дата. По делото е приложен и препис на фискален бон към фактура № 1000000009. Вещото лице е потвърдило в съдебно заседание, че в счетоводството на „РН Варна“ има касов бон за фактура № 9 от 02.02.2024 г. и касов бон за фактурата от 15.03.2024 г., а за останалите фактури няма оригинални касови бонове, но има снимки, описани в експертизата.

От правна страна съдът приема следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е за реално изпълнение на задължения за плащане на цена на услуга съгласно сключен на 23.10.2023 г. между „Акса 1“ ЕООД, В. Х. Н. и „РН Варна“ ООД договор за ноу-хау. Съдът приема, че ищецът е доказал възникването на договорното правоотношение, изпълнението на собствената си престация, издаването на процесните фактури, техния размер и настъпилата им изискуемост, както и валидното поемане на солидарна отговорност от ответницата. Спорен между страните е единствено въпросът дали дължимите от „РН Варна“ ООД съгласно чл. 30, ал. 2 от договора суми и в частност тези по описаните в исковата молба фактури са заплатени на „Акса 1“ ЕООД.