Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 299 от 13.11.2026, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
361/2026
Подписан
13.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • § 1, т. 37 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Ихтиман, 13.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Радослава М. Й.а при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Гражданско дело № 20261840100361 по описа за 2026 година

ЗАД „АСЕТ Иншурънс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: 1303 гр. София, ул. „Шар планина“ № 35 е предявило против Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, пл. „Македония“ № 3, иск за заплащане на сумата от 969,61 евро - регресно вземане по застрахователен договор за застраховка „Каско“ № 1012410006108 във връзка с щета № 10024005022, 69,31 евро - мораторна лихва от 25.06.2025 г. г. - датата на поканата, съгласно чл. 378, ал. 5, изр. второ от Кодекса за застраховане до 05.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2024 г., при движение по АМ „Тракия“, 53 км. в посока гр. София, в община Костенец (координати: ширина 42.35713, дължина 23.91042), е настъпило пътнотранспортно произшествие, тъй като л.а. „БМВ“, модел „М850Г внезапно е попаднал в неравност на пътното платно - несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. В резултат на това са увредени следните части на автомобила - интеркулер (междинен охладител) - за подмяна - 1571,40 лева, равностойни на 803, 45 евро.

Стойността на труда за подмяна -1,20 часа е 299,99 лева, равностойни на 153, 38 евро.

Общия размер на изплатеното обезщетение е 1871, 39 лева, равностойни на 956,83 евро.

Разходите за определяне на застрахователното обезщетение е 25 лв. или 12,78 евро. Съгласно застрахователен договор за застраховка „Каско“ № 1012410006108, със срок на валидност от 13.06.2024 г. до 12.06.2025 г., при ЗАД „АСЕТ Иншурънс“ АД е образувана преписка по щета № 10024005022, извършен е оглед на застрахования автомобил от експерти на дружеството.

Описани са повредите, причинени при пътнотранспортното произшествие, след което на упълномощено лице от собственика на автомобила е изплатено дължимото обезщетение, с преводно нареждане BORD07201878/ 02.12.2024 г. След изплащането на обезщетението, в размер на 1 871,39 лв., на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането ЗАД ,АСЕТ Иншурънс" АД е встъпило в правата на застрахования. С покана, изх. № 002-539/ 24.06. 2025 г., ЗАД „АСЕТ Иншурънс” АД е предявило вземането си пред Агенция „Пътна 1 инфраструктура“, като до предявяването на иска не е извършено плащане на регресното вземане.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, представя писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва материалната доказателствена сила на представения протокол за ПТП тъй като не е изготвен след посещение на полицейски служител на местопроизшествието, не е представен и снимков материал от мястото на твърдяното ПТП, поради което документът не е формирал обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП и настъпилите вреди. Иска протоколът за ПТП да бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото. Навежда доводи за това, че мястото , на което е настъпило произшествието не е част от републиканската пътна мрежа. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

От представената по делото преписка по щета №10024005022, включваща застрахователна полица по застраховка „Каско“ 1012410006108, уведомление-претенция за настъпило застрахователно събитие от 30.07.2024 г. опис на претенция от 31.07.2024 г. и от 01.08.2024 г., калкулация и платежно нареждане от 02.12.2024 г., се установява, че ЗАД „АСЕТ Иншурънс“, във връзка с възникнало на 30.07.2024 г. ПТП, при което е увреден лек автомобил „БМВ М850И“, е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 1871,39 лева, включващо стойност на повредата.

В цитираното уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица „Каско“ е посочено, че водачът след тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“ е навлязъл в паркинг за отдих, където попаднал в голяма дупка.

От приложения протокол за ПТП № 1931410/30.07.2024 г., се установява, че автомобилът „БМВ М850И“, управляван от М. К. Г. се е движел по АМ „Тракия“ м посока гр. София като в района на 53 км при навлизане в паркинг самокатастрофира в дупка.

На 25.06.2025 г. на Областно пътно управление – София е била връчена регресна покана по щета № 1012410006108 за заплащане на сумата от 1896,39 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение и обичайни разноски за неговото определяне.

От показанията на св. М. Г., който е управлявал увреденото МПС, се установява че навлизане в паркинга след тунел „Траянова врата“ автомобилът попаднал в дупка, в резултат на което се повредил радиатора и изтекла охладителната течност. Подал сигнал и на място дошли полицейски служители, които съставили протокол за ПТП. Автомобилът не можел да продължи движението си на собствен ход и бил репатриран до София.

От заключението на първоначалната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на 30.07.2024 г. ПТП е свързан с преминаване на превозното средство през дупка на паркинг в района на 53 км на АМ „Тракия“, като констатираните щети по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. В заключението си вещото лице е посочило, че стойността на разходите за възстановяване на щетите на автомобила към даата на произшествието възлизат на 1460,92 лева.

Във връзка с оспорване на тази част от експертизата, съдът е допуснал повторна експертиза, при която вещото лице, след като е извършило справка от различни вносители на резервни части е посочило, че стойността на ремонта на увреденият детайл „радиатор интеркулер“ възлиза на 1962,42 лева

От правна страна

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното 2 обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване причинителя на вредата и размера на същата.

В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 30.07.2024 г. е възниквало застрахователно събитие.

Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1871,39 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.

От приложения по делото протокол за ПТП се установява наличието на необезопасена и необозначена дупка в района паркинг край магистрала „Тракия“, 53 км, а от изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното събитие може да настъпи при попадане на застрахования лек автомобил в дупката, т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има предвид, че съгласно константната съдебна практика (решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др.), протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.

В случая от страна на ответника не са представени доказателства, които да опровергаят констатациите в протокола за ПТП.

Съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена опасност за движението.

От своя страна § 1, т. 4 ДР на Закона за пътищата предвижда, че "Пътни принадлежности" са: базите за поддържане на републиканските пътища; пътните знаци; пътната маркировка; светофарните уредби; автономните телефонни колонки; крайпътните насаждения; аварийните площадки; крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих; енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени; предпазните огради, направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните 3 огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, а според чл. 19, ал. 1, т. 4 Агенцията е натоварена и с организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.

Това означава, че Агенция „Пътна инфраструктура следва да поддържа не само пътните платна, но и на всички съоръжения в обхвата на пътя, включително и крайпътните площадки за отдих, какъвто се явява паркингът на АМ „Тракия“ в района на 53 км.

По делото не е установено стопанинът на пътя да е възложил на друго лице поддържането на този паркинг, поради което и съдът приема, че именно Агенция „Пътна инфраструктура“ на възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на мястото, където е настъпило застрахователното събитие. Налице е бездействие на ответника, тъй като зоната за краткотраен отдих не е поддържана и не е сигнализирана за наличие на препятствия по настилката, от което е причинена вредата на автомобила. Затова и според настоящия състав това противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.

По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.

Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на повторната автотехническа експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното обезщетение. Към изплатената сума следва да бъдат прибавени и направените ликвидационни разноски, като общата дължима сума възлиза на 969,61 евро.