Определение № 62 от 30.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Велико Търново, 30.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Димитринка Гайнова като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244000500005 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Д. Н. Е., ЕГН ********** от гр. Габрово, ******** против Определение № 723/07.12.2023 год., постановено по гр. д. № 436/2023 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е върната исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия или да се изпрати за разглеждане на Административен съд – Габрово.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 436/2023 год. по описа на Окръжен съд – Габрово е образувано въз основа на предявени от Д. Н. Е. от гр. Габрово против Община Габрово и ЕТ „Вия - Неон”, гр. Габрово искове с посочено правно основание чл. 3, ал. 1 от ЗВСОНИ.

1

С Определение № 703/29.11.2023 г., постановено по гр. д. № 436/2023 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, е оставена по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, без движение исковата молба, като е задължена ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите описани в обстоятелствената част на определението: да преведе в съответствие обстоятелствената част и петитума на исковата молба; да уточни твърди ли, че имотът по нотариален акт № 197, том І, дело № 775/1968 г. е отнет от наследодателя й и ако да - да посочи кога е станало това, на какво основание и по какъв ред; да посочи цена на исковете си, като ако се касае за иск за собственост представи данъчни оценки за имотите с идентификатори *** и *** и да внесе дължимата държавна такса, съобразно предявените искове.

Съобщението за постановеното определение, ведно с препис от него е връчено на Д.

Н. Е. (лично) на 30.11.2023 г.

На 04.12.2023 г. е постъпила молба от Д. Н. Е. във вр. с определението, с което на същата са дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В същата единствено е заявено, че се претенцията е по чл. 3, ал. 1 от ЗВСОНИ и е внесена държавна такса в размер на 200 лв.

С обжалваното Определение № 723/07.12.2023 год., постановено по гр. д. № 436/2023 год. по описа на Окръжен съд – Габрово е върната исковата молба, на основание чл. 129, ал.

3 от ГПК и е прекратено производството по делото.

В мотивите си, окръжният съд е приел, че в законоустановения срок с уточняващата молба, не са изпълнени всички указания за отстраняване на нередовности на исковата молба в дадения едноседмичен срок, поради следва исковата молба да бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Не било направено ясно и конкретизирано изложение на обстоятелствата, на които се основава иска – макар да сочи, че се касае за иск с правно основание чл. 3, ал. 1 от ЗВСОНИ, не било посочено основание за твърдяното отчуждаване на процесните имоти от наследодателя й и обосноваване твърденията за идентичност на имота по нотариален акт № 197, том І, дело № 775/1968 г. с имотите предмет на АОС № 1637/07.03.2005 г. и АОС № 2658/19.07.2022 г. Не било отстранено и несъответствието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, доколкото в изложението на обстоятелствата по предявените искове се съдържат твърдения за това, че ищцата е собственик на имотите по наследство от съпруга си, който се легитимира като такъв с нотариален акт № 197, том І, дело № 775/1968 г., а искането с което е сезиран съда е за установяване на факта, че издадените АОС № 1637/07.03.2005 г. и АОС № 2658/19.07.2022 г. са пречка пред възстановяването на собствеността върху имотите по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗВСВОНИ и за постановяване от съда да бъде отписан Договор с № 10-ОССД-11/10.01.2011 г. за продажба на нежилищен имот по реда на ЗКИР.

Настоящият състав на съда, приема, че въпреки дадената възможност да отстрани недостатъците на исковата молба ищцата не е отстранила всички нередовности.

Не са посочени ясно обстоятелствата, на които се основава иска; липсва ясно 2 хронологично описание на обстоятелствата; не е налице яснота относно конкретните обстоятелства, на които ищцата основава иска си; не е налице и съответствие обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Ето защо при условията на чл. 129, ал. 3 от ГПК окръжният съд с атакувания съдебен акт законосъобразно е прекратил производството по делото.

Съгласно установената съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава, съдът следва да прецени наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск. В чл. 129 от ГПК е предвидено задължението му служебно да следи за редовността на исковата молба и при констатиране на пропуски да даде на ищеца ясни и точни указания за отстраняването им. Неизпълнението в срок на дадените указания винаги има за последица връщане на исковата молба, предвид императивната разпоредба на чл. 129, ал. 3 ГПК. В дадения едноседмичен срок ищцата не е отстранила нередовностите на исковата си молба, поради което правилно и законосъобразно съдът е приложил санкционната последица на посочената норма.

Следва да се посочи, че прекратяването на производството по предявения иск на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК не е пречка ищцата да предяви нов иск за спорното право.

Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че в дадения й срок ищцата не е отстранила всички допуснати нередовности на исковата молба. Определение № 723/07.12.2023 год., постановено по гр. д. № 436/2023 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е правилно, поради което следва да се остави в потвърди.

Към настоящия момент, доколкото не са отстранени нередовностите по исковата молба не е възможно да се даде правна квалификация на предявените искове, поради което не може да се даде отговор на искането дали същите следва да се разгледат от общите или административните съдилища.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 723/07.12.2023 год., постановено по гр. д. № 436/2023 год. по описа на Окръжен съд – Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4