Решение № 5438 от 18.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5438

Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20267040700844 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от С. А. С., [ЕГН], община Айтос, [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1617263/18.03.2026 г., издадена от старши полицай към СДВР, 08 РУ.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта. Жалбоподателят поддържа, че не е извършил вмененото нарушение, тъй като не е бил надлежно уведомен за липсата, изтичането или прекратяването на застраховката „Гражданска отговорност“, както и за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Иска заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта.

Ответникът – старши полицай към СДВР, 08 РУ, редовно призован, не се явява, не се представлява. Представена е административната преписка. Представено е писмено становище от гл. юрисконсулт в СДВР, който е упълномощен от ответния орган. Сочат се възражения за неоснователност на жалбата, иска се да бъде отхвърлена и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Факти

На 18.03.2026 г. около 09:35 ч. в [населено място], по [улица], при кръстовището с [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил [Марка], модел „Тигуан“, с рег. № [рег. номер]. При извършена полицейска проверка и справка било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 23.12.2025 г.

За констатираното нарушение е съставен АУАН серия GA № 3668216/18.03.2026 г., с който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН и извършената справка административният орган е издал процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1617263/18.03.2026 г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП.

Правото

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.03.2026 г. Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Видно от приложената по делото Заповед № 513з-12086/14.10.2025 г. на директора на СДВР, държавни служители от РУ при СДВР, в качеството им на полицейски органи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 от ЗДвП. Издателят на процесната заповед е старши полицай към СДВР, 08 РУ, поради което актът е постановен от материално и териториално компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. В нея са посочени фактическите основания за прилагане на мярката – управление на собствен лек автомобил със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и правните основания – чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП. Изложените фактически констатации позволяват на адресата да разбере причините за издаване на акта и да организира защитата си, а на съда – да извърши контрол за законосъобразност.

Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз основа на АУАН и на справка в информационните системи за регистрационния статус на автомобила. Събраните в административната преписка доказателства са достатъчни за формиране на извод за наличие на предпоставките по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП.

Относно приложението на материалния закон

Съгласно чл. 171, т. 1 буква з, гг от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който при управлението на МПС е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата, за което е предвидено налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС” – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца – за нарушенията по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Последната разпоредба предвижда, че водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв.

В случая при проверката, извършена от полицейските органи, било установено, че жалбоподателят Р. е управлявал собствения си автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация от 23.12.2025 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Според горната разпоредба, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Нормата е претърпяла промяна, обнародвана в ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., като е премахнато задължението за уведомяване на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията му.

В конкретния случай прекратяването на регистрацията на МПС е настъпило след влизане в сила на законовите промени, поради което отсъствието на подобно уведомяване спрямо жалбоподателя не предпоставя процесуално нарушение.

Според съда всеки собственик на МПС е длъжен да знае, че е длъжен да сключи договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност и кога изтича срокът на договора, респ. длъжен е да знае дали автомобилът му не е спрян от движение поради липса на сключена задължителна застраховка ГО. Този факт обуславя отсъствието на необходимост да бъде уведомяван водачът на МПС за служебното прекратяване на собствения му автомобил.

Последствията от прекратяването на регистрацията и несключването на нов договор за застраховка ГО са регламентирани в Закона за движение по пътищата, а незнанието на закона не оправдава лицата, които са ангажирани да го спазват.

Още повече, че за собственика, като водач на МПС, възниква задължението по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП – да носи документ за сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за МПС, което управлява. След като съгласно тази разпоредба за жалбоподателя е съществувало задължение да носи в себе си застраховка ГО, водачът (който в случая е и собственик на МПС) би следвало да има обективно знание за факта дали за МПС съществува валидна застраховка ГО.

При това положение съдът намира, че в случая са осъществени всички обстоятелства, визирани в нормата на чл.171, т.1, б. з, гг от ЗДвП – жалбоподателят, който е собственик на автомобила, го е управлявал на посочената дата и час, въпреки че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, поради което съдът приема, че С. е нарушил изискванията на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно, че собственото му МПС не е било надлежно регистрирано.

При приложение на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП органът действа при условията на обвързана компетентност. Той е длъжен да прекрати регистрацията на МПС, след като получи уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, без да има задължение да извършва проверка дали Информационния център е спазил изискването на чл.574, ал.10 от КЗ.

Подновяването на полицата по застраховката (в деня след проверката и издаване на заповедта) не съставлява основание за връщане на свидетелството за управление, иззето с процесната заповед. Този факт е относим само по отношение на временното спиране от движение на МПС до сключването на застраховка ГО, но не и към обжалваната заповед за временно отнемане на СУМПС. По делото не се спори, че след като от жалбоподателя са били представени доказателства за подновяване на застраховката, регистрацията на автомобила е била възстановена, което всъщност е причината да му бъдат върнати регистрационния талон и снетите от МПС регистрационни табели.

Законодателят обаче не е предвидил възможност за незабавно отпадане действието на принудителната административна мярка, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Именно затова и свидетелството не е било върнато. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че прекратяване на регистрацията, поради липса на застраховка е извършено на 23.12.2025 г., а проверката е извършена на 18.03.2026 г., т.е. жалбоподателят е управлявал дерегистриран автомобил, без валидна, задължителна застраховка ГО около 3 месеца. При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, т.е. той действа в условията на обвързана компетентност.

Предвид изложеното оспорената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на СДВР следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършената процесуална защита.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, втори състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. С., [ЕГН], община Айтос, [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1617263/18.03.2026 г., издадена от старши полицай към СДВР, 08 РУ.

ОСЪЖДА С. А. С., [ЕГН], община Айтос, [населено място], [улица], да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 102,26 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�