Решение № 3832 от 27.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3832 гр. Варна, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело № 20233110104972 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от Д. Д. А. срещу Д. Г. Г. с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на ищцата сумата от 5000,00 лв. – представляваща сума, с която Д. Г. се е обогатила без основание за сметка на Д. А., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба следното: Страните са съседки в гр. Б.. През 2022г. ответницата заявила на ищцата, че изпитва финансови затруднения, с оглед на което не можела да обслужва текущите си задължения. Помолила ищцата да изтегли кредит и да й предостави сумата, като поела задължението да изплаща месечните вноски директно на кредитодателя. През м. юни с ответницата посетили офис на „***“. Ищцата изтеглила паричен кредит в размер на 4000 лв. Парите били предоставени на Д. Г.. В началото кредитът бил обслужван от ответницата, но след това спряла да заплаща вноските. Ищцата изтеглила втори кредит от 5000,00 лв. и с него погасила останалата част от първия кредит.

Срещу ответницата била образувана преписка от РП – Варна.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от писменото доказателство на л. 5 от делото, сумата, която е заплатена от ищцата за погасяване на кредита към 09.02.2023г. е в размер на 4675,00 лв.

Установява се от удостоверение, издадено от „*** ***“ ЕООД, че задълженията на Д.

А. по Договор за кредит с номер *** са погасени и лицето няма задължения към дружеството. Приложено е извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит с номер *** с потребител Д. Д. А..

Приложен по делото е и препис от договора за потребителски кредит, сключен между „***“ и Д. Д. А. с номер *** за сумата от 4000,00 лв.

На л. 47 от делото е приложено писмено сведение, подадено от Д. Г. Г., по образувана преписка, в което сведение ответницата посочва, че в действителност е била във финансово затруднение и поради това помолила Д. да изтегли кредит вместо нея. Д. изтеглила кредит в размер на 4000,00 лв. След това взела парите от каса на Изипей и ги дала на ответницата, като последната пък й дала 500 лв. за услугата.

От правна страна:

1

Предявеният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Разпоредбата урежда, че който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Изрично в молба от 04.05.2023г. ищецът продължава да сочи, че претенцията му е основана на осъществено неоснователно обогатяване. В тази връзка се установи, че Д. А. е сключила Договор за кредит с номер *** с „*** ***“ ЕООД за сумата от 4000,00 лв. Именно тази сума е била дадена на ответницата. Следва да се посочи, че последната не е поемала ангажимент към ищцата да й върне парите, поради което в случая не може да се говори за облигационна обвързаност между страните. Ако ответницата Д. Г. е поела задължение към ищцата и е получила сумата от 4000,00 лв. на някакво правно основание, то нейна бе доказателствената тежест да установи основанието, въз основа на което е получила сумата.

Д. Г. прояви абсолютно пасивно поведение в производството и не взе становище по спора.

Следователно съдът намира, че сумата от 4000,00 лв. е била предадена на ответницата без основание. Поради това последната дължи да върне на ищцата сумата, с която се е обогатила. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД задължението на длъжника спрямо кредитора е за по-малкото между обогатяването и обедняването, като се дължи обезщетение до размера на обедняването. По този повод в Решение № 190 от 12.12.2017 г. по т. д. № 512 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО, се казва, че неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях.

Следователно в настоящия казус ответницата следва да върне сумата от 4000,00 лв. на ищцата, доколкото това е по – малката стойност измежду размера на обогатяването и обедняването. За разликата над тази сума до пълния размер от 5000,00 лв. исковата молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ищецът не е поискал присъждане на разноски и не е представил списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК, поради такива не следва да му се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на Д. Д. А., ЕГН ***, сумата от 4000,00 лв. – представляваща сума, с която Д. Г. Г., ЕГН **********, се е обогатила без основание за сметка на Д. Д. А., ЕГН ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 4000,00 лв. до пълния претендиран размер от 5000,00 лв., поради неоснователност.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2